Кучето Лана  отлично знае, какво е да си бездомно животно. Тя до скоро се шляеше  по улиците на града, без да знае какво ще яде и къде ще се подслони.

На Лана и провървя. Намери си любяща стопанка и уютен дом. Но веднъж жената, която я бе приютила забеляза нещо странно в поведението на кучето си. То постоянно изкарваше одеялото си на улицата.

Стопанката на Лана я проследи и бе поразена от видяното. Лана си имаше бездомна приятелката заради, която всяка вечер изнасяше одеялото, за да може приятелката ѝ да поспи на меко и топло място.

Жената не се скара на кучето си за неговото своеволие. Дори започна да оставя храна и на другото куче, но за сега не можеше да го примами. Тя все още се надява, че ще може да спечели доверието на бездомното куче и ще му намери добри стопани.

Къщи разположени в крайбрежната зона на град Хаумоана, Северен остров на Нова Зеландия, се оказаха в сложно положение.

Вълните образували се от силния прилив, съборили огради и наводнили градини.

Най-мощните и високи вълни дори достигнали балконите, където  се виждали уплашените жители.

Сега хората трябвало да решат един много неприятен проблем. За тях най-доброто би било да напуснат опасната зона, но повечето от тях не са си направили труда да застраховат домовете си.

Барон Мюнхаузен е напълно реална историческа личност.

В младостта си той напуснал немския град Боденвердер и отишъл на служи като паж в Русия.

След това започнал кариера в армията и стигнал до чин капитан, а след това се върнал в Германия.

Там той се прославил с разказване на истории от службата си в Русия.

Например, влизането в Петербург с вълк впрегнат в шейна, вместо кон, който бил разрязан наполовина в Очаков; полудяла шуба или черешово дърво, което растяло на главата на елен.

Тези истории, а също и съвършенно нови, били преписвани на барона от други автори. Така те помогнали за появата на Мюнхаузен като литературен герой.

Арнолд от Корнуола, винаги обичал да се разхожда по плажа. Тази година той е бил неприятно изненадан от изобилието боклук, с който е била затрупана цялата крайбрежна зона.

Неравнодушният мъж събрал екип от доброволци и те започнали уборката. В резултат на това били събрани 35 торби пълни с най-различни предмети.

Особено преобладавал  малкият пластмасов боклук състоящ се от: стари фигурки на войници, мъниста, детайли от конструктора „Лего“, части от малки машинки и други играчки.

За да покаже нагледно, колко боклук ежедневно се появява по плажовете, Роб и неговите помощници превърнали малките части от пластмаса в причудливи произведения на изкуството.

Сега на необичайните експонати можете да се полюбувате в музея на град Лискерд.

Във фермата се усещаше напрежение. Бяха дошли с апарат, за да проверяват дали има в млякото е вливана вода.

Някои доячи бяха прекалили, затова и бяха глобени.

Когато проверяващите си отидоха пред бригадата доячи застана Атанас. Той бе мургаво момче, скоро се бе оженил и двамата с жена си работеха в кравефермата.

– Колко пъти повтаряме едно и също нещо, – възмути се Атанас. – Не наливайте в млякото вода. С това нищо няма да спечелите.

– Ще увеличим количеството, – обади се Неда, – не всякога ще ни проверяват.

– Та това е пълна глупост, – възнегодува Атанас. – Колко са 20 стотинки на литър повече? Когато сипвате вода в млякото намалявате маслеността му. Освен по количество, на нас ни отчитат каква е маслеността. Мляко с по-голяма масленост ни се заплаща по-скъпо.

– Никой до сега не ни е казвал това, – Скочи Слави.

– Освен това, помислете малко, вашите бащи и майки си купуват кисело мляко от магазина. Повечето са пенсионери с малки пенсии. Когато им предлагаме такова разводнено мляко ние ги ограбваме. Какво ядат тези възрастни хора? Какво ще ядат нашите деца в детските градини?А хората, които работят с отрови и в запрашени помещения, на които им е полага по една кутийка кисело мляко?

– Е, добре, но от високата масленост, ние какво печелим? – скръсти пред гърдите си ръце леля Пена.

– Нека да не доливаме вода в млякото и сами ще се убедите, какво следва от това, – каза Атанас.

Хората неохотно се съгласиха.

Така изминаха три месеца. Доячите от бригадата помнеха думите на Атанас и не доливаха вода в млякото.

Един ден по обяд ги извикаха спешно:

– Всички доячи бързо горе в голямата стая  в пристройката.

Доячите не знаеха за какво ги викат.

– Пак някакво тяхно мероприятие, – измърмори недоволно Благой.

– Ти гледай, да не ни накажат пак нещо, – притеснено извика Донка.

Когато влязоха в голямата стая, която обикновено се ползваше за събрания и различни културни мероприятия, доячите забелязаха че са дошли шефове от големия град.

Работниците от фермата със свити сърца седнаха на столовете.

Васил Добрев се усмихна и каза:

– Извинявайте, може малко да ви притеснихме, но сме дошли за добро. Последните три месеца качеството на млякото  се е повишило. Маслеността му е между 3,6 и 4,3 процента. това са много високи показатели в сравнение с фермите в района. За това сме решили на всеки дояч в зависимост от предаденото мляко и маслеността му да ви възнаградим.

Добрев извади списък и започна да чете имената от него:

– Атанас – 400 лева, Благой 400 лева, Пена 350 лева, ….

Хората от фермата  започнаха да се усмихват, те с благодарност поглеждаха към Атанас. Техният труд бе възнаграден богато.