Една девойка от село пожела да отиде да живее в града. Въпреки сълзите и молбите на възрастната си майка да не я изоставя, тя напусна селото.
Неопитна и неподготвена за съблазните, и изкушенията на големия град, тя скоро падна и започна да слиза още, и още по-надолу, затъвайки в калта. Накрая се разочарова от „прелестите“ на градския живот и реши да се върне у дома.
Изпълнена със срам и страх тя пристигна в селото през нощта. Разтреперана от вълнение приближи вратата на родния си дом. Побутна я и тя се отвори, не беше затворена.
Майката се събуди и видя дъщеря си. Хвърли се на шията й с радостни сълзи. Прегърна я и я целуна.
– Майко, – каза момичето, вече успокоена, – защо не си заключила вратата, нощ е, опасно е?
– О, дъще, откакто ти тръгна, не заключвах изобщо. Исках като се върнеш свободно да влезеш  в дома си. Държах отворена вратата за теб.
Точно така постъпва и Бог, когато човек се отдалечи от него. Той оставя вратата отворена и зове хората:
– Ела те при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Ние трябва да отидем при Него, такива каквито сме. Той обещава да ни утеши, да ни даде мир и радост. Побързайте, Той ви чака!

За озеленяване на покриви и стени сме чували не веднъж, но за озеленяване на стълби навярно и вие като мен чувате за първи път.
Ярък пример за такова озеленяване са стълбите на Санта Мария дел Монте от 17 век в италианския град Калтаджироне. Те се покриват два пъти в годината с живи модели, образувани от растения.
Първият път е през май и юни, когато се открива фестивала на цветовете. На стълбите се появяват саксии с цъфтящи цветя, които се оформят в различни форми и модели.
Вторият път е през юли в чест на San Giacomo – покровител на града. Тогава на стълбите на Санта Мария дел Монте освен саксии с цветя се поставят и свещи.

През 1806 г. една кокошка от английския град Лидс започнала да носи яйца, на които било написано: „Исус идва“.

Веста обходила цялата област и хората повярвали, че идва края на света.

После се изяснило, че хазайката на кокошката искала да разиграе хората.

Тя изписвала с киселина този надпис на черупките, а след това връщала обратно яйцата на местата им.

Този град е бил замислен като съвременно и модернизирано селище.

Първоначално Сан Жи е строен във футуристичен стил, като луксозен курорт за богати хора.

Поради многобройните нещастни случаи станали на строителните площадки, изграждането на града е спряно.

Недостига на средства и липсата на желание да се продължи по-нататък довели до това, че градът станал дългостроящ се. С времето строежът бил изоставен.

В околните области се носят слухове, че градът се посещава от призраците на хора, които загинали по време на строителството. Правителството предпочело бързо да преобрази самият проект и съобщенията за него, така че гражданите да забравят за провала.

Провала си е провал. Но любителите на „апокалиптически“ места посещават Тайван и се вмъкват с фотоапарати в града на призраците.

Група малайски архитекти са разработили проект за затвор.

Той представлява цял град намиращ се на достатъчно голяма височина над земята, стоящ на опори.

Затворниците в това изправително заведение могат да имат максимална степен на свобода.

Те могат да работят в селското стопанство или в заводи, които са разположени там и практически да живеят пълноценен живот.

Ограничени са само в това, че не могат да напуснат границите на „въздушния град“.