Връзката между двама души не винаги разбираме как се осъществява.
Отношенията в семейството понякога са много трудни.
Взаимоотношенията в един град са още по-сложни, а в държават трудно контрулируеми.
Нужно е да се регулират взаимоотношенията между хората, в противен случай те се превръщат в отвратителни същества.
За целта се издигат старейшини, вождове, водачи и хора от подобен тип.
Политиката е трудно занимание. При нея трябва да се отчитат огромен брой фактори, недостъпни за повечето хора.
Но за профаните, човешките отношения са прости и разбираеми.
Цената на грешките на политиците за обществото е твърде висока ….
Повърхностно мислещите хора, особено зависливите смятат, че могат да вземат най-доброто решение, но, като правило, със задна дата.

Всеки украсява света около себе си, както му посказва фантазията.

Например, британецът Стив Винд решил да декорира „ямите“ в гр=ада си. Вижте какво се е получило.

Тези миниатюрни произведения от декорирани растения привличат вниманието на минувачите.

Така всички виждайки тези „прелести“ заобикалят неравната пътна настилка.

В един град съветникът на султана загубил работата си. Владетелят престанал да му се доверява и го отстранил от себе си.
За съветник назначил друг човек.
Когато новият съветник влязал в дома предназначен за съветника на султана, той заварил там предишният, който бил на тази длъжност.
Той си стоял на мястото, както преди, без да си събира нещата, за да напусне дома.
Новият съветник изумен попитал:
– Защо си тук и не се приготвяш за заминаването си? Ясно е, че си загубил мястото си.
– Да, вярно е, – въздъхнал предишният съветник, – загубих място, ….. но не и надеждата!

Неговата история е следната.
Град Уюни бил важен транспортен възел, но планирането да се направи още по-значителен железопътен възел се сринали.
През 1888 г.тогавшният президент Анисето Арсе запонал изграждането на транспортна мрежа, но тя постоянно се съботирала от индианците, които възприемали това като нахлуване в личния им живот.
Влаковете са били използвани най-вече от минните компании, но когато през 40-те години тази индустрия стигнала до нулата, поради намаляване на природните ресурси, влаковете станали ненужни и тази област се превърнала в пустинни гробища за локомотиви.
За нас това е поредния обект за виртуално наблюдение от далече, а за местните, навярно идват тук да снимат и да се катерят по ръждясалото желязо. Всеки си има свой замисъл …..

Новината не е нова. Пролетта идва, но снега още не иска да си отиде. Тази история е доста забавна и много поучителна.
Февруарските циклони, насипали сняг в южните райони на Китай. Това се оказало, неочаквана материална подкрепа за двама предприемчиви жители на град Ченду.
Те събрали пред дома си сняг и вместо да го изкарат извън града, започнали да го продават. Е, не с лопати, а като снежни човеци.
За спонтанния бизнес се наложило да купят много копчета, цветни ленти и всякакви други аксесоари, които можели да влязат в работата.
Кой би си купи снежен човек с шал и очила? Но се намерили и такива. Важното е правилно да се представи идеята.
„Новоизпечените бизнесмени“ предлагали като украшение, макар и кратковременно, върху колите. Шофьорите с готовност откликвали на предложението и за всеки сувенир плащали от 5 до 10 долара, в зависимост от размера на снежната фигура.
Появило се и снежно куче.
Колкото и странно да е, за необичайната стока се натрупала дори опашка. За един ден предприемчивите момчета продали повече от 100 снежни фигури.