В кафене «Seven Mile Beach Kiosk» в австралийския град Джероя, Нов Южен Уелс не само гощават посетителите с хубаво кафе, но и преподават урок по вежливост.
За да подчертаят, че добротата и вежливостта са важни,  собствениците на кафенето дават различни цени за консумираното кафе. Цената зависи от това, как ще го поръчате.
За да не се смущават посетителите, собствениците са поставили дъска, с подробно описание на цените.
Например, ако кажете само: „Кафе“ цената е 5 долара. За фразата: „Едно кафе, моля“ цената се снижава на 4,50 долара. А ако кажете: „Добро утро, моля ви, дайте ми едно кафе“, ще ви вземат само 4 долара.
Новото правило действа от два месеца и за сега твърдят, че всичко върви добре.
Собствениците на кафенето Кев Чилвер и жена му Кайли Пикет твърдят, че са искали да напомнят на хората за важността на добрия маниер.
Намаляване на цената на кафето за любезност са решили да направят, след като един от служителите им видял подобна обява в един магазин.
Откакто е поставен новия ценоразпис на кафето, посетителите често правят доста усилия, за да получат хубава отстъпка.
– Вежливостта се среща все по-рядко и ние се опитваме да я върнем, – казва Чилвер. – Ние работим в сферата на услугите и заслужаваме уважение, както и останалите хора. „Моля“ и „Благодаря“ отваря пред вас всички врати.

Болшинството от електрическите чайници губят известно количество енергия.
Например, за да направи чаша чай, се затопля по-голямо количество енергия, т.е. забележима част от електроенергията се изразходва напразно. Според авторите на днешната идея за „бездействена“ енергия, ако се събере излишната енергия за загряване на чайниците дневно, тя ще бъде достатъчна за всички улични лампи, в един по-голям град, за една нощ.
За разрешаването на проблема дизайнерите Нилс Чуди и Жасмина Грейс от Холандия са разработили индукционен нагревател MIITO.
Основната задача на устройството е да се променят навиците на хората и да се насърчат да имат по-икономично и внимателно отношение към енергията.
MIITO се състои от индукционна основа и нагревателен елемент. Върху основата се поставя съд с произволен размер, пълен с течност. Системата се активира автоматично и започва да загрява съдържанието. Автоматично се разпознава, когато течността е завряла и влиза в режим на готовност. След което потребителят взима течността и изключва MIITO.
Освен очевидните спестявания на енергия MIITO има няколко очевидни предимства – лесно обгрижване, без да се достига до изкипяване и тиха работа.

В немския град Хамбург има население от над 1,8 милиона души.
Общината на този град е приела план през 2014 г., според който в продължение на 20 години градът ще бъде освободен от автомобили.
За придвижване хората могат да използват обществения транспорт.
Градското пространство ще се превърне в преплетена мрежа от улици, напълно отворени за пешеходци и велосипедисти, паркове, детски площадки и спортни съоръжение.

В един от китайските градове се намира савсем обикновено начално училище. Поради липса на място за изграждане на лекоатлетически стадион и баскетболно игрище такива били оборудвани директно на покрива на сградата.
Фирмата LYCS Architecture е реализирала проект за начално училише с 200 метрова писта за бягане и баскетболно игрище директно на покрива на здание.
За създаването на такава оригинална структура, архитектите са били водени от липса на свободно място в прекалено застроения град. Покривът е станал доста функционално място за спортни дейности.
За да се гарантира безопасността на децата по време на часовете по физическо възпитание, на покрива е инсталирана  ограда от три слоя  закалено стъкло на почти 2 метра височина. За да се намали нивото на шума в помещенията, са инсталирани определени звукоизолирани прозорци.
Благодарение на овална форма на четири-етажна сграда, вътрешния двора е напълно изолиран от външната среда, което гарантира безопасността на децата по време на учебния процес.
В северната част на Франция също се е появило училище с неправилна форма. Благодарение на многоцветните облицовъчни панели, фасадата на сградата прилича на огромна ярка мозайка в центъра на градските сиви „кутии“.

Двама приятели се връщали през нощта от селото в града. По пътя ги нападнали крадци.
Приятелите хукнали. Прескочили една ограда и стигнали до гробищата. Бързо се скрили зад паметниците на гробовете.
Крадците дошли до гробищата, осветявали пространството с фенерчета, но не смеели да навлязат навътре. Съвещавали се известно време, а след това си тръгнали.
Двамата приятели дълго стояли в мрака и мълчали. По едно време единият се размърдал:
– Виж, тук е твърде страшно. Може би е време да се махаме от тук? Навярно са си отишли.
– Не се страхувай от мъртвите, – казал другият. – С тези, които живеем е далеч по-страшно.