Човечеството страда от доста загадъчни заболявания днес като СПИН, болестта на Алцхаймер, ОРВИ – Остра респираторна вирусна инфекция, Болест на Пик, луда крава, …..
Едно от тях е синдром на хроничната умора.
Причините за това състояние съвсем не са ясни. То се среща често в цивилизованите страни. Характеризира се с продължителна умора, която не се отстранява и след продължителна почивка
За възможни причини се смятат прекомерен умствен и физически стрес, хранителни алергии, вирусни инфекции, неправилно хранене, ….
На риск са изложени преди всичко жителите на големите градове. Предимно хора с повишена отговорност при изпълнение на работата си.

Хотел Faralda е едно от най-необичайните места в Амстердам. Луксозните апартаменти се намират в стар подемен крана. Посетителите могат да прекарат нощта на 50 метра надморска височина и да видят града от птичи поглед.
Товароподемност на крана е 250 тона, той се счита за един от най-старите в света на механичните конструкции. С течение на годините, кранът е започнал да запада. Но находчиви холандски архитекти не пожалили усилия, време и пари, за да му дадат втори живот, превръщайки го в един хотел.
За да се спазят всички мерки за безопасност, е била положена нова основа, защото крана  е стоял там в продължение не на едно десетилетие.
Цената на всяка оборудвана стая достига един милион долара, така че посетителите ги очакват обслужване на високо ниво. Конструкцията е подвижна, от време на време „стаите“ се преместват около оста на крана.
По проекта са работили в продължение на три години. Архитектурните странности днес привличат туристи от всички краища на света. VIP-клиентите могат да се насладят на панорамна гледка от Амстердам. Там можете да организирате делова среща или фирмено мероприятие. Хотелът вече е със статут на един от най-екстравагантните и най-високите в света.
Дневната цена  за стая от порядъка на 500 долара, особено популярна във Faralda, се ползва изключително от младоженци. Брачната нощ на такова луксозно място със сигурност ще бъде изпълнено с романтика и незабравими преживявания.

В сенчестите градини и по улиците на града растяха ябълки, круши и кайсии, а по зидовете се виеше едро грозде. Коритата на чешмите бяха пълни с прозрачна студена вода и горещината не беше толкова неприятна.

Наоколо се бяха насъбрали много хора. Човек можеше да оглушее от виковете на продавачите на вода и сладки.

В старата част на града беше тихо. Наоколо стърчаха развалини от къщи, срутени дувари, а по средата се издигаше постройка със малък купол и меден кръст на върха. До нея растеше овощна градина. Из градината сновяха хора с бели и зелени чалми.

Срещу храма на гяурите бе издигната бесилка. Под нея стоеше старец с голяма бяла брада и сини, като небето очи. Беше облечен с дълга ленена риза, а ръцете му бяха вързани отзад на гърба.

Главният молла се качи на ешафода, помоли се и се обърна към там стоящият владетел:

– О, защитнико на вярващите и покровител на исляма, позволи ни да изпълним височайшата ви заповед!

Владетелят кимна с глава:

– Разрешавам!

Главният молла, висок як мъж със зачервени бузи, се обърна към вързания старец:

– Ей, гяурино, нашият велик повелител разгледа греховете ти. Той не е съгласен, че на наша земя подържаш богуомразна църква, където с лъжа и коварство примамваше правоверните мюсюлмани, за да ги отклониш от истинската им вяра. За това нашият владетел те осъди на смърт. Какво е последното ти желание?

Старецът отрицателно поклати с глава.

– От вас нищо не искам. Моля само Бог да ми прости греховете!…. Щастлив съм, че бях удостоен да се жертвам за вярата.

Моллата погледна към владетеля. Той даде знак с ръка. Тогава моллата се обърна към палачите, които стояха от двете страни на стареца:

– Нашият милостив владетел заповядва да обесите този мъж.

Палачите надянаха примката на врата на стареца, преметната въжето през напречната греда на бесилката и задърпаха със всичка сила. Старецът се изпъна, потрепери и затихна.

Моллата отново се обърна към владетелят:

– О, най-велик от великите на нашата вяра, в продължение на много години тази църква служеше, като огнище за развращаване на правоверните. Тя бе убежище на всякакви злини и коварства. От нея се разпространяваха еретични писания из цялата ви подвластна земя. Разрешете да разрушим това гнездо на порока.

Владетелят кимна, съгласявайки се с предложението. Всички чалмалии с песни и проклятия се нахвърлиха върху църквата от всички страни. Първо хвърлиха примка на медния кръст и го свалиха на земята, после се заеха с купола. Облак прах покри небето….

От църквата остана само купчина развалини. А на бесилката се полюшваше от вятъра трупът на обесения старец…..

Бир Тавил е малък участък земя между Египет и Судан. Освен това нито една от страните не претендира да владее тази пустинна територия.
През юни 2014 г. Джеремайя Хитон, жител на американския град Абингтон, щата Верджиния, заявил, че Бир Тавил му принадлежи. По думите на американеца, веднъж дъщеря му го попитала миже ли да бъде принцеса и той решил да изпълни желанието ѝ.
На територия повече от 2 хиляди квадратни километра Хитон основал своя собствена държава, което нарекъл Кралство Северен Судан.
На 16 юни, седмия рожден ден на дъщеря му, там забучил измислено от него знаме и заявил, че сега той ще бъде крал, а дъщеря му Емили принцеса.
Според думите на Шейли Карапико, професор по политология и международни изследвания в университета Ричмонда, за да получи реална политическа власт над Бир Тавил, Хитон трябва да има съгласието на Египет и Судан, а също да убеди ООН и международните организации да го признаят за крал.
На пустеещите земи на Бир Тавил американецът планира да развива селско стопанство. Той смята, че ще може да се споразумее с Египет и Судан, но за сега новото кралство не е признато.

В едно януарско утро Шерил Краусвел, жителка на град Дора, от щата Алабама, забелязала, че нощно време хулигани хвърляли по дървото, разтящо край дома ѝ рула тоалетна хартия.
Разбира се, Шерил заедно със семейството си свалили „украшенията“ от дървото, но няколко къса от хартията не успели да достигнат.
Може би е трябвало да използват стълба, но на някой от семейството му дошла „блестяща идея“ да запалят хартията. Но едно от запалените парчета попаднало на тревата и тя се запалила.
За броени секунди огънят стигнал до задния двор на дома им, където се намирала бутилка с пропан …..
Когато пожарът започнал, Шерил, нейният син, майка ѝ и възрастната ѝ леля били в къщи, но успели да избягат на улицата, докато пламъкът обхванал цялото здание.
Никой от членовете на семейството не е пострадал, но от дома им останали само димящи руини.