Леля и племеница. Макар да имаха голяма разлика помежду си, те често разговаряха. Имаха много общи неща, от които се интересуваха.

Днес Роза бе малко изнервена, а ляля Роси я успокояваше.

– Разочарована съм от баща си, – едва не се разплака Роза.

 – И от мен ли? – попита леля ѝ загрижено.

 – Не. Не вярвам, че си искала да го съблазниш. Това не би се случило, ако мама не го бе оставила тук сам.

 – Ти не правиш ли същото с Минчо, съпруга ти?

Роза трепна

 – Но той го прави, независимо дали съм там, или не, а аз се нуждаех от малко почивка.

 – Почивка от града? Или от Минчо? От подозренията и несигурността?

 – От всичко, което изреди.

 – Когато нещо не върви, просто бягаш от него, – загрижено каза Роси. – Майка ти винаги прави така. Когато семейният ѝ живот се превърна в кошмар, тя се посвещава на работата си и прехвърли отговорността на теб и баща ти.

 – Не прехвърлям никаква отговорност на друг човек, – оспори думите ѝ Роза, подразнена от предположението.

Бе се постарала да организира абсолютно всичко, преди да замине за наколко седмици.

– Всичко съм подредила за Минчо, така че той няма за какво толкова да се грижи. Каква отговорност съм прехвърлила?

 – А брака ти?

 – Но той ми изневерява.

 – А ти му позволяваш, – натърти Роси.

 – Като го оставям сам в къщи ли? – попита Роза. – Е, може би му предлагам сам да влезе в капана си. Не съм наивна, – повиши глас. – Може пък да се надявам той да се разкрие в истинската си светлина. Моментът е дошъл. Не знам. Но знам, че това си е моят живот и не съм толкова глупава, че да съм безразлична към връзките му, но ще се оправям с това по начин, който на мен ми харесва.

Роси се усмихна:

 – Това, скъпа моя, бе най-разпаленото и категорично изявление, което някога съм чувала да правиш.

Роза въздъхна дълбоко.

 – Ти ме предизвика.

В италианския град Таранто, а в древността се е наричал Тарент, е дал името на танца тарантела и паякът тарантула.
През Средновековието местните хора вярвали, че този вид паяци са отровни и ухапването им причинява смъртоносна болест.
Единствения начин да се излекува човек от нея, те считали танц изпълнението, на който може да продължава няколко часа.
Движенията на тарантелата били възторжени и почти конвулсивни, символизиращи агонията след ухапването.

През 1948 г. около Западен Берлин имало блокада. Единственият начин за снабдяването на града бил чрез въздушен транспорт.
Американският летец Гейл Хелворсен решил преди кацането си на летище Темпелхоф да спуска за децата пакети с лакомства, с помощта на малки парашути.
Скоро неговият пример последвали и други пилоти. Сладките били купени със средства, пожертвани от жителите на САЩ и Великобритания.
В пакетите обикновенно имало шоколад, дъвки и стафиди.
Ето защо самолетите доставящи тези товари до Западен Берлин  били наречени „стафидени бомбардировачи“.

Мобилно жилище, което макар да предоставя минимален набор от удобства е уютно за тези, които се отправят извън града на почивка или организират частно мероприятие под открито небе.
То се явява комфортна алтернатива на палатката.
Единственото неудобство е, че такова жилище, дори и сгънато трудно се транспортира, но ако се вземе под наем и се включат повече желаещи, наемането на транспорт за превозването на тези къщи ще излезе по-евтино.
От такава възможност могат да се възползват организаторите на концерти и фестивали, които трябва да устроят сътрудниците си и гостите с жилища за преспиване, особено ако наблизо няма такива.

Километри от паяжини оплели жителите на австралийския град Гоулберн. Милиони паяци с паяжините си са забулили улици и домове. Това предизвикало паника сред местните хора.
Учените наричат това явление „Косите на ангела“, тъй като паяжините приличали на къдрици на ангел. Но самото явление съвсем не е толкова очарователно.
Първоначално над града направо от небето започнали да се спускат голямо количество малки черни паяци, а после те изплели толкова много мрежи, че населеният пунк се оказал „опакован“ от тях.
Това „паяково покривало“ скоро се стопило, а паяците се пръснали и хората се успокоили.
Учените обасняват това явление с „колебание на числеността“. Когато паяците станат прекалено много, те ставали по-забележими, особено след като вятърът е довял още от тях в този град.