Щом Атанас приближи желязната порта, песовете скочиха към него. Той инстинктивно се отдръпна и започна да вика:

– Кольо! Кольо! ….

От долу се зададе яката фугира на Николай. По лицето му се разля усмивка. Усмири кучетата и подкани:

– Влизай….

Слънцето силно прежуряше. Николай придърпа към масата от вън един голям чадър и покани Атанас да седне. След това се залови да прави кафе.

Атанас и Николай отдавна не се бяха виждали. Последния път беше преди три години.

– Вече се диша по-леко, – заоглежда се под чадъра Атанас.

– От рая сме много далече, – пошегува се Николай. – Веднъж счупи ли се стомната, иди че я лепи ….

– Важното е да се движим напред и да не се обръщаме назад, – философски заключи Атанас.

– Животът така яко ни е яхнал, че всеки търси начин как да оцелее, – махна с ръка Николай.

– Само да оцелее ли? – Атанас погледна Николай в очите.

– Е, трябва и някой лев да изкара отгоре. Видя ли, градът ни е заприличал на панаир, всеки втори човек е отворил сергия или малко магазинче.

– Това е част от общия хаос на пазарната икономика, – отсече Атанас. – Надявам се да не продължи много.

– Сигурен ли си в това? – недоверчиво откликна Николай.

– Да, – каза Атанас като се настани по удобно на дървената пейка. – Нали в Народното събрание се гласуват закони, чрез които бавно, но сигурно ще се въведе ред.

– Колелото така се е завъртяло, че ….

– Са ни нужни години, – Атанас довърши думите на Николай, – Вярно е. Но всеки трябва да помогне с нещо в този труден процес, а не да стои и да чака наготово.

– Аз не чакам, работя, – недоволно извика Николай.

– Би ли дал пари за едно добро дело в града ни, – атакува го директно Атанас. – Навярно си чул за паметника, който искаме да издигнем на площада.

Николай още като видя Атанас се досети за какво е дошъл, но реши още от началото Атанас да си каже думата.

– Майка ми е тежко болна, онзи ден я откарах в болницата, – започна да се оправдава Николай. – Всеки ден съм там. Ходя купувам лекарства, памперси, … А всичко е толкова скъпо. Дъщерите и зетьовете останаха без работа. Скоро търсех пари да ремонтирам тази стара съборетина ….

– Виждали са те с онзи пикап, – посочи с ръка към колата Атанас, – да продаваш бензин със зет си Манол.

– Хората ако могат и в една капка вода ще ме удавят, – намръщи се Николай. – От трима съм взел заем. Щом трябва за паметника ще потърся още…..

Атанас познаваше приятеля си още от училище. И тогава си бе още стиснат. Станеше ли дума за даване, все си намираше оправдание. Такъв си и бе останал.

Този мост е построен от 456 каменни блока през 1566 г. от архитекта на Османска Турция Мимар Хайрудин.

Аркообразният мост пресича река Неретва в босненския град Мостар.

Той е дълъг 30 метра, широк 4 метра, а височината му е 24 метра.

Мостът се явява една от най-големите забележителности на страната. Той е един от най-добрите образци на ислямската култура на Балканите.

През 1990 г. мостът е бил разрушен от босненски хървати по време на войната в Босна.

Почти 10 години след края на войната мостът е бил реконструиран.

В Евангелието от Йоан се разказва как Исус възстановил зрението на един сляп човек, намазвайки очите му с кал, а след това го изпратил да си измие очите в Къпалнята в Силоам.

Този басейн бил основен воден резервоар в Ерусалим по времето на Стария завет, но бил разрушен от нашественици няколко века преди раждането на Исус.

По-късно бил възстановен, но нямало нито едно свидетелство, за това, че той е съществувал през 1-ви век.
Въпреки това Къпалнята в Силоам е била намерена там където тя се споменава в Евангелието на Йоан.

През 2004 г. работниците, които се опитвали да възстановят повредената канализация, открили стъпала, водещи до басейна.

Археолозите разкопали мястото и намерили басейн с дължина около 69 метра.

Възможно е басейна да е използван за ритуално къпане, плуване или е осигурявал града с прясна вода.

Четиридесетте бастиона на монументалната крепост Деравар стоят изправени сред пустинята.

Стените на крепостта са високи 30 метра, те образуват окръжност с диаметър половин километър.

Парадоксално е, че повечето пакистанците дори не знаят за съществуването на тази величествена сграда в средата на Холистан.

За се стигне до замъка, трябва да се наеме гид с автомобил за трудни преходи. 24 часа се пътува в пустинята, като се тръгва от град Бахавалпур.

За посещение на крепостта е необходимо специално разрешение от амира, местния владетел.

Когато се съмняваш за избора на правилната посока, която трябва да вземеш, отдай своите мисли и разсъждения изцяло на Бога. Помоли го да прегради местата, които не трябва да избираш.

В същото време остани там, където се намираш, докато не получиш ясен знак, накъде да тръгнеш.

Движейки се по дългия коридор, ще забележиш, че Той те е изпреварил и е затворил много врати, през които ти с желание би влязъл, но бъди уверен, че зад тях се намира само една, която Той е оставил отворена.

Минавайки през нея пред теб ще се отвори изобилие от благоприятни случаи, за които ти дори не си и помислял.

Бог често използва обстоятелствата, за да ни ръководи. Понякога пътя може да изглежда много претрупан. В друг случай може да ни се струва нищожен, но за очите на вярата, той означава много.

В отговор на молитва, такива явления могат да се повтарят и да бъдат много разнообразни. Това не е сляпа случайност, а път, които трябва да следваме.

Когато наближаваме целта, светлината се увеличава като при приближаване на голям град.

Ако се обърнем към Бога за ръководство, той ще ни упъти, но няма да ни утеши за отсъствието на вяра или за наполовина предно на Него сърце, но ще ни разкрие всичките си намерения, които има за нас.

Ако ти бодро и с упование стъпиш на пътя, който Той ти показва, той ще те заведе и по-нататък.