Бездомна котка, която била приютена от една пенсионерка от Уелс, започнала да се грижи за домашния любимец на жената, което било загубило зрението си куче.
Изключителният случай на преданост и загриженост между животни, окончателно е развенчал мита за вражда между кучетата и котките за 87-годишната жителка на Северен Уелс Джуди Готфри – Браун.
Тази жена е смятала до сега, че тези животни не се понасят, но е била озадачена от появилата се привързаност между куче и коте.
След като ветеринарният лекар поставил неутешителната диагноза на кучето, то престанало да излиза от дома и дори не напускало границите на мястото си за спане.
Една вечер Джуди забелязала на входната си врата една бездомна котка. Тя сякаш ѝ казвала: „Вземи ме при себе си у дома.“
Жената не могла да устои и я прибрала. Но най-страното било, че котката първо се отправила към задрямалото куче.
Като че ли между животните се установила невидима връзка.
Котката помогнала на кучето да излезе, въвело го в градината на първата му разходка от толкова дълго време.
Котката ласкаво, но настойчиво с лапички побутва  кучето по крака. И така те ходели заедно, старото куче и бездомната котка.
За съжаление на възрастната жена ѝ става все по трудно да се грижи да тази мила двойка. За това в близко бъдеще двамата приятели ще бъдат заведени да живеят в приют в село Лангафо.

Златистият ретривър Танер се родил сляп и имал епилептични припадъци. Заради непредвидимите припадъци нощно време семейството, където живеело кучето решили да го закарат в ветеринарна лечебница в Тулса, Оклахома, където почти сигурно го очаквала евтаназия.
Но всичко се променило, когато срещнал Блеър в клиниката. Уплашено куче, което прекарало повече от една година там, след като някой се опитал да го застреля.
Веднага след като двамата се срещнали в градината на клиниката между тях възникнала дружба. Благодарение на нея епилиптичните припадъци на Танер не ставали вече всяка нощ, а само един два пъти в месеца. От друга страна Блеър по-малко се плашел, защото се грижел за слепия си приятел. Той му бил не само приятел, но и водач.
Блеър водел Танер с повод и се грижел за него. Така сляпото куче се движело безопасно и се хранело добре.
Взаимното приятелство и грижата един за друг лекува.

През 1937 г. немския педагог Фридрих Фьобел отворил образователно-възпитателно учреждение за малки деца. Там те могли да играят, да пеят, да танцуват и да придобиват важни житейски умения. Тези заведения нарекъл Kindergarten, което  означавало „детска градина“.
Чрез това понятие Фьобел искал да направи аналогия между тези учреждения и обикновените градини. За децата трябва да се грижим така, както се грижим за растенията.
Днес предучилищните учреждения в много страни се наричат детски градини.

Веднъж при Соломон дошъл един уважаван гражданин, за да се наслади на рибите, които свободно плували в бесейна и казал:
– Аз съм объркан! Всеки ден от живота ми е подобен на предишния, не разграничавам зората от залеза и не търся повече щастието.
Соломон се замислил и казал:
– Много мечтаят да бъдат на твое място, да имат твоята къща, твоята градина и твоите богатства. За какво мечтаеш ти?
Човекът казал:
– Първоначално исках да се отърва от робството, после мечтаех моята търговия да носи големи печалби. А сега аз не зная за какво да мечтая.
Тогава Соломон казал:
– Човек, който няма мечти е подобен на рибите, които плуват в това езеро. Всеки ден за тях прилича на следващия. Те не различават залеза от зората и не търсат щастие.. За разлика от рибите ти сам си се затворил в своето езеро. Ако твоя живот няма никаква цел, ти всеки ден ще се прибираш в дома си и умирайки ще разбереш, че си живял напразно. Ако имаш цел, всеки път, когато правиш крачка напред ти ще се изпълваш с ентусиазъм и страст за живота.
Човекът  се намръщил и казал:
– Това означава ли, че като достигна една цел, трябва да си потърся нова? Когато се изпълни една моя мечта нима трябва да си мисля за друга? И всичко това ще ми помогне ли да стана щастлив?
– Да, –  казал царят.

По-велик е оня, който следва заповедите от любов, отколкото оня, който ги
следва от страх. Изразът на тази любов е „ограда“ издигната около тях, за
да ги зашити от насилие.
За това се препоръчва, когато спазваш една повеля, освен смирение, човек
трябва да е сигурен, че е изпълнил дълга си.
На какво прилича това? На човек, който пази овощна градина. Ако я пази
отвън, цялата е защитена, ако я пази отвътре, защитено е това, което е под
него, а онова зад него остава незащитено.