Лято. Вечер. Всеки би желал в такова време да бъде на чист въздух. Особено ако вашата градина е изпълнена със загадъчен ореол обвиващ новите осветителни прибори.
Тези осветителни тела могат да направят обикновената вечер незабравима.
В днешно време можете да изберете градинско осветление задоволяващо и най-капризния вкус. И въпреки това, дизайнерите продължават да изненадват с нови оригинални решения.
Искали ли сте да се чувствате по-близо до небето? Създайте за себе си и близките си съзвездия на стената. Сега това е възможно благодарение на Kaleidolight.
Този начин за осветление създава завладяващ светлинен ефект. Той се осъществява чрез цветни стъклени тръбички с различен диаметър.
Идеята за тях принадлежи на Али Ганджавян.
Ефектът на звездната светлина или светулките се получава благодарение на алуминиевите накрайници поставени на края на всяка тръба.

Свечеряваше се, но слабичкият млад човек прокара пръсти през дългата си коса и продължи да чете. Той седеше в овощната градина и се опитваше да проумее как Луната обикаля около Земята.
Време бе за вечеря, но той нямаше желание да се прибере. Точно тогава нещо привлече вниманието му.
Тя дълго бе чакала да настъпи този миг. Чакала бе с месеци, потънала в мълчание. Първоначално не бе по-голяма от мъничка зелена пъпка. Сега бе станала яркочервена, с размерите на юмрук. Една жива топка вода,  със захари, горчиви семки и  обвивка като восък. Най- обикновена узряла ябълка.
Хладния ветрец докосна клоните и младежа потрепна. Въздъхна и неохотно затвори книгата.
Чу се едно тихо „пук“. Крехката дръжка държала ябълката за дървото се пречупи. Откъснатата ябълката полетя надолу. Изтърколи се през шумолящите листа и леко чукна младия човек по главата.
Той се почеса по главата и се взря в Луната. Тя блестеше като лъскава сребърна монета във вечерното небе.
–  А защо Луната не пада? – запита се той, докато разсеяно дъвчеше ябълката.
Младежът си спомни за „играта с ведрото“. Той мразеше тази игра, защото за нея се изискваше голяма сила. Ведро пълно с вода така трябваше да се завърти над главата, че да не падне нито една капка от него. Това беше много трудно за него, защото той бе много слабо и дребно момче.
– Може би това, което държи водата във ведрото, държи и Луната на мястото ѝ, – промърмори тихо младият човек.
Младежът хвърли огризката. В мрака се чу само едно жално „мяу“.
Той забрави за вечерята. и се запъти към стаята си. Предстоеше му да изчисли каква трябва да бъде силата на привличане, за да не полети ябълката към космоса. После поразсъждавайки на въпроса да определи колко бързо трябва да се движи Луната, за да не падне на земята.
Навярно сте познали нашият герой. Да, това бе Исак Нютон.

Тази модерна къща се намира във Виенската гора, в зоната за отдих на север от столицата. Лекият наклон ви позволява да получите добър изглед към хълмистия терен на гората.
Архитектурното решение напълно използва наклонения релеф. Живеещите в дома имат достъп до градината от всяко ниво.
Дома се характеризира с преплетени тераси и тревни площи. В него са разположени спални и хол.
Галерията на втория етаж започва с малка градинка на междината тераса, която „се разстила“ и преминава в огромен използваем покрив.

Бездомна котка, която била приютена от една пенсионерка от Уелс, започнала да се грижи за домашния любимец на жената, което било загубило зрението си куче.
Изключителният случай на преданост и загриженост между животни, окончателно е развенчал мита за вражда между кучетата и котките за 87-годишната жителка на Северен Уелс Джуди Готфри – Браун.
Тази жена е смятала до сега, че тези животни не се понасят, но е била озадачена от появилата се привързаност между куче и коте.
След като ветеринарният лекар поставил неутешителната диагноза на кучето, то престанало да излиза от дома и дори не напускало границите на мястото си за спане.
Една вечер Джуди забелязала на входната си врата една бездомна котка. Тя сякаш ѝ казвала: „Вземи ме при себе си у дома.“
Жената не могла да устои и я прибрала. Но най-страното било, че котката първо се отправила към задрямалото куче.
Като че ли между животните се установила невидима връзка.
Котката помогнала на кучето да излезе, въвело го в градината на първата му разходка от толкова дълго време.
Котката ласкаво, но настойчиво с лапички побутва  кучето по крака. И така те ходели заедно, старото куче и бездомната котка.
За съжаление на възрастната жена ѝ става все по трудно да се грижи да тази мила двойка. За това в близко бъдеще двамата приятели ще бъдат заведени да живеят в приют в село Лангафо.

Златистият ретривър Танер се родил сляп и имал епилептични припадъци. Заради непредвидимите припадъци нощно време семейството, където живеело кучето решили да го закарат в ветеринарна лечебница в Тулса, Оклахома, където почти сигурно го очаквала евтаназия.
Но всичко се променило, когато срещнал Блеър в клиниката. Уплашено куче, което прекарало повече от една година там, след като някой се опитал да го застреля.
Веднага след като двамата се срещнали в градината на клиниката между тях възникнала дружба. Благодарение на нея епилиптичните припадъци на Танер не ставали вече всяка нощ, а само един два пъти в месеца. От друга страна Блеър по-малко се плашел, защото се грижел за слепия си приятел. Той му бил не само приятел, но и водач.
Блеър водел Танер с повод и се грижел за него. Така сляпото куче се движело безопасно и се хранело добре.
Взаимното приятелство и грижата един за друг лекува.