Дизайнери дали втори живот на отписани кедрови трупи, превръщайки ги фигури напомнящи призми от кристали.
Авторите предлагат тази колекция от асиметрични предмети като украса в дома или градината.
В тази колекция няма нито един повтарящ се модел. Всички „скъпоценни камъни“ са правени на ръка, допълнени от различни текстури и са идеален пример за функционално изкуство.
Съхраняваните уникални дървени фигури, някогашни трупи, с подчертаните си предимства и недостатъци, заради които са били и бракувани, са един вид намек за историята в Евангелието за крайъгълният камък, който бил отхвърлен, а след това станал глава на ъгъла.
Тези уникални материали с черен гранит, месинг, мрамор и стомана, контрастно добавят необичаен елемент подходящ за комплекти креативни дизайнерски пейки.

Ако имате малка градина, може би ще ви заинтересува този уникален сорт, които едновременно дава картофи и домати. Този сорт са въвели английски селекционери. Над това са работили 10 години и едва сега са успели да получат такъв резултат.
Селекционерите твърдят, че новополучения сорт не е резултат на генетични експерименти, а търпеливо кръстосване в класически стил. Освен това тези картофи са универсални. Те могат да се използват, както за приготвяне на пюре, така  и за чипс или да се използват като гарнитура.
Доматите и картофите са от едно семейство, така че няма проблем да се кръстосат. Селекционерите твърдят, че получените домати са много по-сладки от обикновените.
Новият сорт може да се отглежда в градината, на полето или в саксия на терасата. Идеалният съд за отглеждане на такова растение  трябва да има вместимост 40 литра.
Радек Вуст от чешката компания  MoravoSeed, занимаваща се с отглеждане и производство на семена, казва, че не виждам нищо фантастично в това, по-скоро се удивлява на широтата на човешката мисъл.

Празници. Веселие. Очакване на несбъднато. И все пак…..
Малко момче се прибира от празника проведен в детската градина. Целия изцапан, изподран, а дрехите измачкани… На главата му прясно оформена цицина…
Бащата поглежда сина си, почесва се по главата и пита заинтригувано:
– Сине, какво се е случило?
– Нали разбираш, татко, – започва невинно малчугана, – в градината имахме празник. Направихме кръг около елхата и потропнахме хорце ….. Децата бяха малко, а елхата беше толкова голяма …..

В продължение на 53 години Джон Уесли проповядвал Евангелието в Англия. За това, че той изобличавал хората за греховете им, те решили да го убият. Уесли бил хванат на един черен път. Разбойниците хванали коня за юздата, свалили проповедника и жестоко го пребили. Уесли не се съпротивлявал. Когато му се отдала възможност застанал на колене и започнал да се моли.
Първите думи на неговата молитва били:
– Отче Небесни, прости им.
Смутен от тези думи, главатарят на разбойниците неочаквано заповядал:
– Не го бийте повече.
След това се обърнал към Уесли и казал:
– Господине, кълна се, че повече никой няма да ти стори зло. Готов съм да те защитавам, даже ако трябва да пожертвам и собствения си живот.
Името на ръководителя на бандата било Жорж Клифтон. Всички го знаели като отявлен бандит и нечестивец. Никаква физическа сила не могла да сломи Клифтон, но смелостта, смирението, любовта и добротата на верния Божий служител го покорили.
Клифтон, възроден от силата на Исус Христос, посветил остатъка от живота си в проповядване на Евангелието в своята страна.
Смирението е отсъствие на тревоги. То не раздразнява, не досажда и не реагира на това, което другите ни правят. То е спокойно и тогава, когато никой не ни хвали или без вина осъждат, бият и унижават. То диша аромата на най-добрите цветя в градината на Божия мир.
Любовта стопля човешките сърца. Всичко, което е свято, добро, прекрасно, което може да бъде в човека и в света, всичко това се явява благоуханието на любовта. Любовта украсява и прави живота ценен. Животът без нея би бил немислим и безсмислен. Любовта е живителния еликсир на живота.
Нека да бъдем смирени и обичащи!

Настрадин работел в градината. От ранна утрин засаждал разсад. Същата вечер, когато небето започнало да избледнява, той изведнъж замръзнал на място за миг.
След това се втурнал обратно в градината и започнал да вади всичко насадено през деня и го слагал в една голяма торба.
Съседите, които минавали от там, го попитали:
– Какво правиш? Какво се е случило?
– Нищо! Току-що  разбрах нещо, твърде късно, но по-добре късно отколкото никога. Всичко, което ми принадлежи трябва да държа под око, най-добре е у дома.