Диди беше малко момиче. Руса коса, очи, в които се отразяваше небето и лъчезарна усмивка, всичко това бе събрано в нея. Скоро тя щеше да навърши 6 години. Живееше при леля си, възрастна стара жена с посребрени коси, защото родителите ѝ бяха починали.
След закуска леля ѝ каза:
– Отиваш и си оправяш стаята веднага, след това ще дойдеш да ми почетеш. Като свършим с четенето, ще дойдеш да ми помагнеш да приготвя яденето за обяда. А, забравих да ти кажа, че съм те записала на урок по пиано. Учителката обеща днес да дойде следобед към два часа…..
Следваха изброявания на редица още дейности, с които Диди трябваше да се справи през целия ден.
– Но, лельо, – изплашено извика Диди, – аз кога ще живея. След всичко, което изброи да направя, едва ли ще ми остане време да си поиграя.
– Да живееш? – недоволно вдигна вежди лелята. – Не разбирам какво имаш предвид. Всички ние живеем, докато не ни прибере Господ. А ти живееш, като се занимаваш с полезни дейности.
– Да, когато се занимавам с нещо, аз дишам и се движа, но нима това е животът. Когато казвам, че искам да живея означава, че мога да върша това, което обичам. Да изляза да играя на улицата с другите деца, да прочета книга, която ми харесва, да се разходя из градината, … всичко, за което мечтае всяко малко момиче на моите години.
Лелята беше строга и стриктна жена. Тя се наведе и се замисли.
Много неща бе видяла в живота си и бе успяла да се пребори с бедността и мизерията. Предстоеше ѝ доста работа с това дете, не че Диди беше непослушна и плава, но тя бе длъжна да стори всичко необходимо за нея.
„Може би малко я заангажирам със полезни дености, – помисли си старата жена, – навярно трябва да прибавя още нещо“.
Възрастните хора се стремат да дадат всичко на децата, но не осъзнават, че всяко дете трябва да се наслади на детството си, да направи свои собствени открития и да получи само опит в живота си.

Една малка птичка всеки ден се криела в клоните на едно сухо старо дърво, което стояло в средата на огромна пустиня.
Но веднъж връхлетял ураган и изтръгнал старото дърво с корените.
За да намери ново укритие, малката птичка прелетяла стотици километри. Най-накрая стигнала до градина, където ромолела вода и ухаели цветя, а дърветата били натежали от узрели плодове.
Ако беше оцеляло сухото дърво, нищо не можеше да накара птичката да остави мястото, където толкова дълго се е приютявала.

Беше се появила странна обява: “ Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
Беден човек бе разгърнал вестник оставен на масата отвън.
– Каква глупост! – изръмжа скитникът, след като прочете обявата във вестника и го хвърли.
Той тръгна около къщите да търси храна и отново видя на стената същата обява:“ Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
– Това печатна грешка ли е? Но там беше във вестника, а сега и на стената?! – мърмореше си скитникът и продължи по-нататък.
Когато излезе на булеварда скитникът видя банер, на който пишеше: „Продава се вила до морето, на три етажа, с басейн и градина на цена 1 долар“.
Размишлявайки бедният човек реши, че това може да го напише само луд човек и реши да провери. Нямаше какво да губи, освен последния си долар в джоба.
Пристигна на адреса и видя същата къща от снимката. Плахо позвъни. Вратата му отвори красива жена.
– Извинете, – малко смутено каза скитникът, – аз …. по обявата. Това някаква шега ли е?
– Какво говорите, всичко е точно.
– Аз питах за цената на вилата обявена за 1 долар. Наистина ли е толкова? – скитникът недоверчиво погледна дамата.
– Да. 1 долар. Ако се интересувате от предложението, можете да огледате къщата.
Скитникът остана във възторг от видяното и даде последния си долар. Така станал собственик на луксозна вила.
Но все пак решил да разбере, защо на такава низка цена се продава тази имот.
– Извинете, но не разбирам, защо на такава цена продавате тази прекрасна вила.
Жената се засмя и каза:
– Според завещанието на моя мъж, аз трябва да продам нашата вилата и парите да приведа на сметката на неговата любовница. Не можех да не изпълня последната му воля. Обявата виси вече половин година, но вие сте единствения, който откликна на нея. Желая ви всичко хубаво и успех.
И жената си тръгна.
На всеки се дава шанс! Само трябва да се повярва, че невъзможното е възможно.

Поредният продукт на известната немска компания, специализирана в производството на оригинални мебели за дома и градината, предизвиква възторг със своята лекота и „въздушност“. „Плаващата“ гостна е набор от висящи меки мебели, които създават очарователна романтична атмосфера в стаята.
Световноизвестната немска фирма DeDon въведе първата в света „плаваща“ гостна, основната черта на която са „овесения“ дизайн с удобни столове и мека мебел. Стилният комплект от предмети на интериора е резултат от плодотворното сътрудничество между компанията и дизайнер Daniel Pouzet. Елегантна мебел във формата на оригинална люлка ще помогне за създаването на лека и наистина вълшебна обстановка.
Основната идея, от която се е ръководил Pouzet, в развитието на необичайни дизайн на столовете и канапета, е да се осигури на статични материали, като например дървото, повече динамика. По този начин, дизайнерът е дал лекота на доста големи елементи от интериора. Благодарение на ярките нюанси на тапицерията на стилни кресла и дивани, те изглеждат точно като висящи въздушни облаци.

Ако все още смятате, че математиката и градината са неща, които нямат нищо общо, вие грешите.
В момента учените разработват математически модел, който ще открива генетичен материал, който може да подобри устойчивостта на хранителни култури към измененията на климата.
Суша, вредители и болести могат да попречат при прибиране на реколтата и подкопават глобалната продоволствена сигурност.
На среща в Мароко водещи математици и биолози са обсъдили възможността за използване на приложната математика, за да се ускори търсенето на начини за създаване на растения, които са устойчиви на изменението на климата и въздействието на вредители.
Изследователите се надяват, че техните математически модели ще ускорят процеса на идентификация в културите  на определени черти, като например сухоустойчивост при растенията, за да се премахнат атмосферните влияния. Експертите смятат, че в бъдеще проблема с недостига на вода в някои земеделска земя ще стане още по-остър.
В момента около 40% от земята, подходяща за отглеждане на култури е засегната от суша. Използването на математически модели позволява на биолозите значително да намалят времето за отстраняване на климатичните влияния върху културите. В противен случай те ще трябва да направят огромно количество експерименти с „проба и грешка“.
В момента фокусът е върху подобряването на ечемика, пшеницата, боба, лещата и нахута.