През лято, туристи посещаващи Талин, Рига и Вилнюс ще имат обяд или вечеря, не само в нормалните ресторанти, но също така и на специални платформи, които са окачени на височина от около петдесет метра над земята.

Тези необичайни ресторанти са наречени „Вечеря в небето“. Посетителите идват тук не само да похапнат.

По време на вечерята, туристите могат да се възхитят на чудесната панорама, която се открива от „окачените“ платформи.

Има идея такива платформи да се използват при различни кулинарни фестивали.

„Небесния ресторант“ представлява платформа, на която са поставени маса и 22 стола около нея. За всеки стол има 4 предпазни колана, които се притягат около седящия на тях.

Готвачът и обслужващият персонал се намират вътре в масата и обслужват екстремните гастрономи.

Корените на името на хамбургера се крият в името на един от най-големите градове на Германия – Хамбург. Град, от който значително много хора са емигрирали в САЩ.

През 1921 г. в Канзас се открила фирмата  White Castle. Фирменият ѝ специалитет били видоизменени сандвичи. Той бил по пет цента до 1946 г.. Странния деликатес помогнал на компанията да се утвърди.

Съмненията за безопасността на продукта били разсеяни от собственика на компанията Били Инграм с доста хитър ход. Били наети купувачи в бели престилки, които трябвало да купуват и ядат хамбургери. Така се създало впечатление, че даже лекарите купуват хамбургери.

В началото на 1930 година американският физиолог Джеси Ф. МакКлендон  е направил необичаен експеримент, в който един студент в продължение на 13 седмици се хранел изключително с хамбургери и пил вода. Експериментът, както и бъдещия живот на студент, са показали, че такава диета е напълно достатъчна за нормален живот.

На 3 септември 2010 г. готвачи от сръбския град Лесковац, произвели най-големия хамбургер в света, като се използва до 51 кг мляно месо за приготвянето на огромни котлети с диаметър 1,63 м и 2,5 см дебелина. А една от местните пекарни изпекла за сандвича хляб с тегло около 29 кг.

Това ястие може да се намери в почти всеки китайски ресторант като десерт. Китайските готвачи го готвят по доста сложна технология, но ако всичко се опрости, то можете да си направите сами пържени банани в къщи.

Това се прави по следния начин.

Бананът се очистват от кората и се нарязват по дължина на две половинки. Всяка от тях се поръсва със захар и се поставя в тиган с нагорещено олио.

Бананите се пържат в продължение на 2-3 минути, след което можете да ги поръсите с канела и залеете всяка половинка с ром или ликьор.

Получава се много вкусен и сладък десерт.

Древните индиански племена от Южна Америка използвали картофите не само за храна, но дори им се покланяли в продължение на много години.

Преди картофът да стане известен на готвачите, французойките украсявали с него косите си и правели букети от него.

Дълго време в Германия не знаели, че картофът е полезен. Сред екзотичните растения в дворцовите цветни лехи, цвета на картофа се смятал за небивал разкош, но на никой не му идвало на ум да разкопае земята около растението и да събере корените му за храна.

В много страни картофите не се изкоренявали, за да се използват грудките им за храна, а се отглеждали заради зелените плодове, които съдържали семена.

Ето защо селяните го наричат „дяволската ябълка“ и отказват да го ядат, а в много европейски страни дори са известни „картофените бунтове“.

В Европа картофът получил признание, когато станал мощно оръдие в борбата срещу скорбута.

Когато Иван Айвазовски празнувал своята 50 годишнина, поканил на обяд много почетни хора, а също и много художници.

Когато обядът отивал към своя край, Айвазовски станал и произнесъл малка реч:

– Господа, моля да извините моя готвач, че не е приготвил десерт. Моля да приемете храна , приготвена лично от мен.

При тези думи слугите започнали да поднасят на гостите подноси с малки пейзажи нарисувани от домакина.