Една възрастна жена имаше крава, порода „Олдърни“ и гледаше на нея като на своя дъщеря. Не можеше да й отидеш на гости дори за четвърт час, без да чуеш за чудното мляко и интелигентност на животното. Целият град знаеше за кравата на мис Бети.
Веднъж, когато поради невнимание кравата  паднала в една варница. Всички проявили голямо съчувствие.
Тя стенела така жално, че скоро я чули и спасили. Но бедното животно било загубило голяма част от козината си и когато го измъкнали, изглеждало голо, измръзнало и нещастно в ощавената си кожа.
Всички съжалили животното, макар че някои не могли да скрият усмивката си при смешния му вид. Мис Бети направо си изплакала очите от скръб и ужас. Казваха, че мислела да опита с маслена баня. Този цяр бил вероятно препоръчан от някого, чийто съвет тя потърсила, но предложението  било отхвърлено от капитан Брани. Той предложил нещо съвсем друго:
— Направете й жилетка и гащи от мек вълнен плат, госпожице, ако искате да остане жива. Но моят съвет е: заколете веднага горкото животно.
Мис Бети изтрила очите си и поблагодарила сърдечно на капитана. Тя се заловила за работа и не след дълго целият град види как кравата отива кротко да пасе в тъмносиви одежди от каша.
Вие виждали ли сте някога крави, облечени в сива каша?

Веднъж равините поискали да направят подарък на императора. Дълго обсъждали, кой да бъде техния пратеник. Накрая решили да изпратят Наум от  Гизмо, защото той е привикнал да му се случват чудеса. И така те проводили подаръкът по него.
По пътя Наум спрял да пренощува в една странноприемница, но другите гости станали през нощта, изпразнили съдържанието на торбата му и я напълнили с пепел
Когато стигнал до целта си, развързали торбата и всички видели, че е пълна с пепел. Императорът казал:
– Евреите ме правят за посмешище.
И заповядал Наум да бъде умъртвен. А Наум си казал: „И това е за добро“.
Тогава се явил Илия, предрешен като един от слугите на императорът и му казал:
– Навярно това е пепелта на техния патриарх Авраам. Когато хвърлят от нея върху враговете си, тя се превръща в саби, а хвърлят ли я върху стърнища, превръща се в стрели.
Случило се тогава така, че по това време войските на императорът не могли да завладеят една провинция. Изпробвали там пепелта и я превзели.
Тогава императорът завел Наум в съкровищницата си, напълнил торбата му със скъпоценни камъни и перли и го изпратил с големи почести.
Когато стигнал в същата странноприемница, гостите го запитали:
– Какво занесе на императорът, че ти оказа такива почести?
Той отвърнал:
– Само това, което отнесох от тук.
За това и те занесли малко от същата пепел на императора, но когато я изпробвали, тя не се превърнала в мечове и стрели и мъжете били убити.

Специалисти от Института по екология в Холандия забелязали, че при насекомите съществува своеобразна пощенска служба, където ролята на пощенска кутия играе почвата, а ролята на пощальоните – растенията. Насекомите остават в почвата химически съобщения, за да предупредят другите, че „хранилката“ вече е заета. Тези писма се доставят в следващото поколение на растенията.
В природата, различни видове насекоми се конкурират помежду си за храна. Например личинките на бръмбар ядат корените на растението, а гъсениците листата му. Но ако те почнат да го правят едновременно, те ще гладуват, защото растението няма да може да осигури храна за всички тях.
Преди учените са изяснили, как до насекомите идва информация за това, че това растение е вече запазено за храна. Когато подземните индивиди гризят корените на растението, по неговите листа се придвижват специфични летливи съединения, които съобщават на надземните гости, че трябва да си потърсят друга „столова“. В новото проучване, изследователите са открили, че тези съобщения са предавани от поколение на поколение. Оказало се, че новото поколение растения изпиват жизненодеятелните следи, оставени от насекомите и предават посланието на новите надземни насекоми.
Според изследователите, главната роля в цялата тази „пощенска“ система принадлежи на гъбички. В зависимост от съседите техния видов състав се изменял. Почвените гъби  вероятно влияят на растението, като го кара да произвеждат определени веществени сигнали. В близко време еколозите ще определят какво е това вещество и по какви канали се предават съобщенията.

В едно село се готвели за голяма сватба. Богатата невеста била от съседното село.
Между гостите и роднините имало човек, който си правел сметка да извлече полза от предстоящото събитие.

Отишъл при близките на младоженеца и започнал да ги мъмри, че закъснявали навсякъде, не следвали никакви правила и така ще създадат неприятности на булката. Те си помислили, че той е почетен гост на булката и веднага му дали пари, за да се корегират нередностите по организацията.
След това отишъл при близките на булката и ги обвинил, че не оказват необходимото уважение. Цяла драма направил, за да получи пари и от тях.
Тази игра продължила доста дълго и този човек посъбрал доста пари. Накрая на сватбената церемония  никой не могъл да го открие, оказало се, че никой не го е канил. Той бил си отишъл.
Нашият свят прилича на този неканен гост, дошъл на сватбеното тържество.
Женихът е Бог, а невястата е нашата душа. Когато човек осъзнае същноста на света, той изведнъж губи значението си за него и изчезва като героя от тази история.

Изплашените жители на Пекин са задръстили социалните мрежи със съобщения за края на света и ядрена атака. Вина за това има гъбообразния облак появил се над града.
Маса неприятни емоции са изпитали жителите и гостите на столицата заради появата на този облак. Той висял над Пекин около един час. А в самата „гъба“ просветвали мълния. Някои заради странната форма на облак го взе за последиците от ядрена експлозия, а в социалните мрежи дори има доклади за предстоящия деня на Страшния съд.
Метеоролозите са побързали да разсеят тревожните слухове. Чудното образование, според тях, бил обикновен дъждовен облак, само че по-голям по размери.
Причудливата си форма той получил в резултат от сблъскването си с топли въздушни течения, а ярката светлина е била причинена от залязващото слънце над хоризонта.