Невестулката се смята за един от най-малките представители на хищниците. Дължината й е от 13 до 26 сантиметра. Теглото на този хищник е 40-250 грама. Невестулката е доста сходна с хермелина. Те си приличат по телата дълги, гъвкави и тънки, но имат и съществени различия. Невестулката е по-дребна и няма черни косъмчета на опашката.
Тя има блестящи очи, остър нос и мустаци, и малки заоблени уши. Близо до основата на опашката й се намира жлеза, която произвежда неприятно миришеща течност.
Къде можете да видите невестулки? Те обитават Северна Америка, Северна Азия и Европа. По принцип, живеят в  градини, полетата и горите. Срещат се и в населени места.
Те правят домовете си в котловините и в дупките по скалите. Гнездото им е по-удобно, облицовано с папрати, мъхове или суха трева.
Когато невестулката види човек не бяга, а заем агресивна позиция. Тя има остри, малки зъби, но не ви съветвам да я приближавате. Човек много трудно се освобождава от това агресивно зверче.
Невестулката има много къси лапи, но това не й пречи да бяга бързо. Благодарение на острите си нокти може да се катери по дърветата. Тя напада пилета, къртици, зайци и мишки. Може да яде жаби и гущери. Ако е необходимо яде и насекоми.
Невестулката ловува през деня и нощта.

Фразата „Ще изпия сълзите ти“ звучи като заплаха на злодей от сапунена опера, но за пеперудите от западните части на дъждовните гори на Амазонка това е начин на живот.
Насекомите се събират около костенурката, за да изпият сълзите й. Това са забелязали учени при изследванията си
Каква е причината?
Минералите. Солта е рядко явление в Западна Амазонка. Тревопасните, като пеперудите, а и бръмбари, които са забелязани, че се хранят със сълзите на костенурката, постоянно търсят начин да наситят организма си с този минерал.
Очевидно, това не влияе на костенурките, изглежда насекомите им пречат да погледнат настрани.

Има хора, които смятат, че Европа е рай. Членове на племе от пигмеи, обитаващи северната част на Република Конго, са уверени, че европейският континент е задгробния свят, а неговите жители са душите на умрелите.
Това племе живее предимно в горите. Сред тях процъфтява лова и събирането на култури. Този народ живее вече хиляда години според заветите на предците си и зачита своите вярвания и традиции. Пигмеите от съседното племе тсонга, са първите, които са заселили в този район.
Местните жители избягват контакт с външния свят, за да се запази независимостта им и да се защити културата на племето от външно влияние.
Всеки представител от това племе вярва, че след смъртта си ще отиде в Европа, защото за тях Старият свят е рая. Според тях всички там са праведни, а които вече живеят там са удостоени с тази чест.

В морските дълбини, в горите на Мадагаскар и африканската савана обитават животни с екзотична външност.
За фотографа това са диви същества, просто дар от Господа. Когато гледам такива снимки или кадри от филми се питам: „Това Photoshop ли е или реалност?“
За създаването на тези страни животни добре се е потрудил Създателят ни. Това съвсем не е никакъв компютърен експеримент.
Странни, но напълно реални животни, за които дори и не сме си мислили.
Това, което виждате на снимката е необичаен вид гущер. Освен външния си вид, това животно има интересно име – Молох.
То е кръстено на езическия бог Молих, на който според легендите, са принасяли човешки жертви.
Дали заради страховитата си форма е получил такова име?

Известно е, че този лак при всеки майстор си има своите отличителни особености, които никой не може да повтори.

Много специалисти смятат, че упадъка в направата на цигулките се дължи на изчезването на боровия балсам и „драконовата кръв“ – прозрачна тъмночервена смола, разтворима в етерични масла. Твърди се, че старите майстори са добивали лак от сандалово дърво и шафран. Лакът и дървото са били най-важните компоненти.

Френският учен Жак Савар доказал, че скоростта на разпространение на звука в дървесина от ела превишава тази във въздуха 15 пъти. По-надолу в инструмента обикновено се слагало клен. Черното дърво се използвало за гриф…….

За два века почти напълно изчезнали „музикалните“ гори. За да се намери сега подходящо дърво, трябва да се обиколят пазарите и да се изкупят стари столове и пейки.

Каквато и „дисекция“ да са правили на старините цигулки, дори са ги и копирали, но досега никой не достигнал „приказното“ им звучение.

А нима може да се повтори това вълшебство?