Избирате си любим, както си избирате апартамент. Когато влезете в него търсите недостатъци. А недостатъци винаги се намират.
Това става така, защото не сте полагали основата на строежа, не сте издигали стените, не сте поставяли покрива. Вие започвате да преустройвате всичко по ваше желание.
Рушите носещите подпори на неговата гордост, самоуважение и увереността в самия него.
Защо променяме нещата без да мислим и без да вникваме в конструкцията?….
И когато всичко започне да се руши, обвиняваме всичко друго, освен себе си.

Един вол, на който му провървяло, бил избран между братята си на невиждано висок пост. След щастливия обрат в живота си, той бил обладан от тщеславие и гордост. Всички други теглят хомота, но той е над всички тях.
Едно теле, което било на вола племенник, като разбрало, че вуйчо му е станал големец и има много сено и безброй ливади, решило да иде да го помоли за малко храна.
Без да губи време, то отишло в големия град, за да се срещне с роднината си. Но там един слуга го задържал на вратата:
– Сега не можете да го видите. Той спи. Елате след два часа.
– По пладне не се спи. Не помня някога да е спал през деня.
– Я се махай, че ще те набия! Тук всеки се променя. Пред тази врата трябва да стоиш по-смирено, щом искаш да влезеш и да извлечеш някаква полза.
Телето осъзнало, че този слуга бе прав и решило да почака. Когато вуйчо му излязъл на разходка, минал по край него и не го забелязал. Сълзи напълнили очите на телето, но то решило, че вероятно роднината му не го е видял.
На следващия ден щом пукнала зората, телето отново застанало пред портата на вола. Видял го слугата, смилил се на него и влязъл да докладва:
– Извинете, господарю, вън ви чака един ваш роднина, на сестра ви син.
– Мой роднина?! Изхвърли го! Аз нямам роднини. Аз съм си сам.

Отдавна много отдавна на земята имало един остров, на който живели всички духовни ценности. Но веднъж те забелязали, че островът почнал да потъва под водата. Всички ценности седнали в корабите си и отплували… На острова останала само любовта… Тя чакала до последно. Но когато нямала вече какво да очаква, тя поискала също да напусне острова. Тогава повикала богатството и го помолила да се качи на кораба му.  Но богатството отговорило:
– На моя кораб има много скъпоценности  За теб тук няма място.
Когато наблизо преминал корабът на тъгата тя помолила и нея. Но тя казала:
– Извини ме, любов, аз съм толкова тъжна, че се нуждая винаги да стоя сама.
Тогава любовта видяла кораба на гордостта и поискала помощ от нея. Но тя й казала:
– Ти нарушаваш хармонията на моя кораб.
Наблизо доплувала радостта, но така била  улисана във веселбата, че не чула любовта. Тогава любовта нацяло се отчаяла. Изведнъж тя чула глас зад себе си:
– Да тръгваме, любов, аз ще те взема със себе си.
Любовта се обърнала и видяла един старец. Той я докарал до сушата. Изведнъж любовта се усетила, че не попитала за неговото име. Тогава тя се обърнала към знанието:
– Кажи ми, знание, кой ме спаси? Кой беше този старец?
Знанието погледнало любовта и казало:
– Това беше времето.
– Времето, – попитала любовта, – но защо то ме спаси?
Знанието погледнало учудено любовта:
– Защото само времето знае колко важна в живота е любовта.
Пазете любовта.

Веднъж един монах се молел горещо:
– Господи, ти си толкова милостив и търпелив, но защо е толкова трудно да се спасяват душите на хората и защо ада е пълен със грешници?
Той дълго се молил, задавайки на Бога този въпрос. Най-накрая при него се появил ангел от Бога и му казал:
– Ела да ти покажа пътищата, по които ходят хората.
Те излезли от килията и той повел стареца в гората.
– Виждаш ли този дървар, който носи тежък вързоп дърва за огрев и не иска да го остави поне за малко, за  да си почине? – попитал ангелът. – Така някои хора носят греховете си и не искат да се покаят.
След това ангелът показал на стареца кладенец и му казал:
– Виждаш ли този безумец, който черпи вода от кладенеца с решето? Така и хората се покайват. Черпят благодат за опрощение, а след това отново грешат и благодатта изтича, като водата от това решето.
Отново ангелът показал един човек и казал:
– Виждаш ли този, който е поставил прът пред коня си , а пръта препречва вратата и той се сили отгоре да влезе в храма? Така някои хора вършат добри дела без смирение и гордост, не знаейки цената им. А сега отсъди, леко ли е на Бог да спасява такива хора?