Електрическият метроном по-рано е бил с размер на тухла и се е включвал в контакт. На него е имало няколко регулатора. Един от тях е отговарял за скоростта на метроном, а другия за силата на звука. За да възпроизвеждат ударите, устройството е било оборудвано с малък говорител. Някой майстори са успявали да сложат още едно гнездо за слушалки.
Сега електронните метрономи работят на батерии, техният размер е малко по-голям от кибритена кутия. Те имат много функции, които са наистина полезни. Ето някои от тях: метронома може да се настрои така, че на всеки „първи“ дял той да удря по-силно и по-звучно. С помощта на тази функция по-лесно се ориентирате в такта. Могат да се създадат различни ритмични групи, за да се улесни отчитането на сложните тактове. Темпото може да бъде определено не само на четвърт дължина, а на каквато ви е удобно.
Този метроном е по-удобен, защото заема малко пространство, работи с една  батерията, може да работите с него, без да пречите на другите, като използвате слушалки, мултифункционалност.
Има и недостатъци. Понякога батерийката може да се разреди.

Млада двойка синигери си свила гнездо. Женската излюпила три прекрасни птиченца. Те били толкова красиви, че майка се привързала силно към тях. Цял ден майката и бащата отлитали да търсят храна за своите питомци.
Близо до тях имало гнездо със скоро излюпили се пиленца. За тях също се грижели родителите им.
Минало време, пиленцата пораснали и веднъж синигерката чула, че става нещо страшно в съседното гнездо. Майката избутвала от гнездото малките, безпомощни пиленца. Те падали стремглаво надолу, но по чудо оставали живи.
„Колко е безжалостна съседката. У нея няма достатъчно любов и доброта, – помислила си синигерката. – Аз никога така безжалостно няма да постъпя“.
Опустяло съседното гнездо. Излетели всички по работите си. А синигерката продължавала с много любов да се грижи за своите вече пораснали птиченца. Тя по цял ден летяла, за да намери храна на „малките си“, които били вече по-големи от нея. Бащата ги оставил и си създал друго семейство. На синигерката ѝ било тежко и обидно, но любовта към децата ѝ стопявала горчивите обиди, давала ѝ сили…..
Така продължило до есента, когато духнал вятър и съборил малкото гнездо с големите си обитатели. Те силно се ударили, падайки на земята. Крилата им не помогнали да се смекчи удара, тъй като били слаби, а птиченцата били големи. Когато преминала болката им, те опитали да полетят, но не могли и само викали:
– Мамо! Мамо!
Чувайки това силно изплашено чирикане дошла котката. Птиченцата не могли да се спасят, защото не се научили да летят.

Веднъж една малка мъжка птичка попаднала в плен на лотосов цвят, от който пиела нектар. Тя толкова била опиянена от аромата му, че не усетила, кога дошла вечерта и цветът затворил листенцата си.

Малкият пленик успял да се освободи от ароматните прегръдки на лотоса едва призори. И полетял към гнездото си. Крилете на малката птичка били пропити с великолепния аромат на лотоса.

Там я посрещнала разярената ѝ половинка. Докато мъжкият бил на сигурно място в прегрътките на цветето, в гората избухнал пожар, който погълнал гнездото на двойката заедно с малките.

Сломена от скръб женската обвинявала любимия си, че се е наслаждавал в прегръдките на друга….

Това е не само легенда, а и нещо повече ….. Навярно се досещате какво имам в предвид? Завлечени от изкушенията, желанията, ….., дали след това няма да загубим нещо много по-ценно и скъпо в живота си?

Недалече от гнездото на змията се изкопава дупка в земята. В нея се поставя съд с вряла вода.

След това хората се скриват в храстите и с бамбукови пръчки започват да разбутват гнездото на кобрата. Накрая успяват да изтърколят едно от яйцата ѝ в съда.

Змията поглежда в съда, съсредоточва погледа си в яйцето и започва да съска.

Издава жален звук, сякаш плаче и се хвърля във врящата вода.

Змия, влечуго, от което се страхуват толкова много хора, но и при нея майчиното чувство наделява …..

На близкото дърво крещели птици и летели над гнездото си. Какво ли ги е подплашило така? Голяма змия увита около дървото леко се плъзгала към гнездото.
Самецът полетял на някъде и скоро се върнал държейки в човката си клонче с листа. Той внимателно го поставил над гнездото, преди отново да се впусне в атака към врага.
Змията се извивала и все повече приближавала гнездото. Вдигнала глава и погледнала в гнездото, но след това бързо започнала да се спуска надолу по ствола на дървото.
Що за клонче е било това? Какво стана? Това било клонче от храст сока, на който е много отровен за змията и тя никога не се докосва до него.
Нека се научим от птиците как да прилагаме нужното по време на опасност.
Когато човек види намесата на Божията ръка, не може да остане безучастен. Неговите дела са прекрасни и Той ни дава всичко, което ни трябва навреме.