Около полузамръзналото езеро се събраха животни и птици.

– Днес ще съдим Декември, – важно съобщаваше на всички враната.

Совата потропа с една пръчка по близкото дърво и извика:

– Тишина. Моля да се изказвате един след друг.

Всички се умълчаха.

Първа взе думата черната врана:

– Декември съкрати деня, а нощта направи прекалено дълга.

Повечето извисиха глас:

– Така е.

А враната продължи:

– Едва се е съмнало и започва да се стъмва. Не мога да си хвана червейчета. Не ги виждам. Така ще умра от глад. Кой е съгласен Декември да се промени?

– Всички, – завикаха мнозина.

Изправи се бухалът и всички млъкнаха. Знаеха, че е мъдра птица и решиха да чуят какво ще каже.

– Аз съм против, – наблегна на думите си бухалът.

Чу се ропот, шум от криле и ръмжене, но това не стресна възпротивилият се и той продължи:

– Аз работя нощем. Това, че нощта е дълга напълно ме устройва.

Лисицата се почеса зад тила и умилкващо занарежда:

– През декември е скучно в гората. Нищо интересно не се случва. Където и да погледнеш, всичко наоколо ти навява тъга. Нима ще осъдим Декември , че намалява скуката?

Някои от животните се замислиха, но други пак завикаха:

– Всички, всички ….

– Каква скука, – провикна се изплувалата треска от езерото, – аз се готвя за сватба. Имам настроение и голям апетит. С вас не съм съгласна.

Враната се повъртя и рече:

– Снегът през декември е много лош. Измъчи ни. Кое е съгласен през Декември снегът да изчезне.

Хор от животни се отзова:

– Всички, всички, …

Глухарят подаде глава от снега и се възпротиви:

– В снега се спи добре. Скрито е, топло и меко е. Нека Декември да не се променя.

Едни негодуваха, други се противяха, а накрая решиха:

– Така или иначе този месец ще свърши. Не можем да го махнем от годината. Нека се разпростира, както си може.

Изследователи са записали инфразвук, който издават мъжките пауни с помощта на знаменитата си опашка. Пауните са известни не само с красивата си опашка, но и с крайно неблагозвучните им крясъци.
Дълго време се е смятало, че този вик е единственото средство за общение между тези птици. Изследователи от Университета Манитоба в Канада са открили още един звук, който издават пауните, въпреки че той е недостъпен за човешкото ухо.
Ако наблюдаваме някой самец, който e разтворил опашката си, ще забележим, че от време на време по опашката пробягва слабо трептение, преминаващо от единия края на опашката до другия. Звуците съпътстващи такова трептене приличат на шумолене на листа, но това е само част от звука, която може да улови човешкото ухо.
Изследователите са изяснили, че се получава още един звук чистотата, на който е по ниска от 20 Hz, който пауна изпраща чрез разтворената си опашка. Първият кръг от подгънати краища служи като предавател.
Това, че птица или животно може да изпуска инфразвук, не е ново. Такава способност има и глухаря. Но при пауните този звук е уникален, защото се използва за общение. Когато зоолозите превъртали на запис ултразвука, женските започнали да се оглеждат неспокойно, а мъжките отговорили  с „мяукащ  вопъл“.
Според учените, само при тези птици се използва инфразвук за общение. Смисълът на съобщенията, които си предават пауните не е ясен, но вероятно, е по-удобно  да се предупреждават в гъстите храсти за опасност.