Повече от 400 човека са си заровили главите в пясъка на австралийския плаж Бондо Бийч в Сидни.
Така те се противопоставили против нежеланието на правителството на Австралия да повдигне въпросите за екологията на форума G20, който ще се проведе в страната на 15-16 ноември.
Протестиращите са възмутени от нерешителността на австралийския премиер Ебота по въпросите за изменението на климата. Активистите предлагат да се последва примера на Китай и Съединените щати, които са се съгласили да намалят емисиите в атмосферата.
В протестта са участвали двойки с малки деца, ученици и хора в делови костюми.
Смята се, че щраусите си заравят главите в пясъка, опитвайки се да се скрият от опасността, въпреко че орнитолозите отричат това.
През 2009 г. Ебота е нарекъл научните изследвания в областта на изменението на климата „глупости“. През юли 2014 Австралия премахна данъка върху емисиите на „парникови газове“.
Китай и САЩ в края на срещата на високо равнище на АПЕК, която се е провела на 10-11 ноември, са подписали споразумение за намаляване на емисиите на въглероден двуокис в атмосферата.
Пекин е обещал, че до 2030 г., емисиите на тези газове в страната ще се прекратят и слънчевите панели и вятърните мелници ще обеспечат една пета от потреблението на енергия в Китай.
Вашингтон е обещал да намали емисиите на въглеродни емисии в САЩ към 2025 г. до 72-74 процента спрямо равнището от 2005 г.

Един коментар ме разбуди рано сутринта. Интересно как е възможно на толкова малко място да се сместят толкова много глупости. Това е някакъв изблик на сервилно и налудничаво възхищение от министър председателя, с претенции да отразява чувствата на народа, по-точно, на „огромната“ част от народа, негови привърженици. Би трябвало да ми е „тъжно“, че тази част от народа храни такива чувства. Според мен мнението на голямата част от който и да е народ за неговия президент, крал или император, за политиката или религията е без значение и не си струва да се преценява, разисква и проучва. В него няма да намерите капка мисъл, то цялото е изтъкано от чувства и е взето от втора ръка, без участието на мисловните способности на неговите изразители.
От друга страна, бих се натъжила дълбоко, ако трябва да повярвам, че голям брой нормални, мислещи, интелигентни хора се възхищават от ….. и не го презират. Това е съвсем естествено, защото всички разумни хора прикриват грижливо, внимателно и усърдно своите вътрешни, истински убеждения за света и вместо тях пускат за обществена консумация фиктивните си схващания.
Коментарът е написан от способен млад човек, начетен,образован и толкова честен и почтен, колкото са малцина.
Трудно ми е да повярвам, че този гнил коментар е дошъл направо от сърцето му и отразява истинските му чувства към опозорилия ….., който е на път да си отиде? Не, не съм в състояние да повярвам такова нещо! Мисля, че ще бъде много трудно да се изредят поне пет-шест по-значителни добрини, които е направил за страната, след като преди четири години престана да бъде истински ръководител  и се превърна в „цар“.

Налудувахме се до насита. Сложихме дърва в огъня. Насядахме около камината  и се разприказвахме. Отначало говорихме само за глупости и си подхвърляхме иронични забележки по един или друг повод. Говорихме за училището, тъпите даскали и неусетно стигнахме до плановете за бъдещето ни.
– Няма да чакам последните изпити, – сподели лекомислената Пепи. – Ще се омъжа по възможност най-скоро.
– Но за кого? – подметна шеговито Мартин.
Така разговорът ни се насочи към брака.
– Какви качества според вас трябва да притежава бъдещия съпруг и съпруга? – започна смело Весето.
Изведнъж всички се замислиха. Павел отговори почти веднага:
– Трябва да е вярна!
– Трябва да готви много хубава, – извика Огнян, който горкия само за ядене си мисли.
– Трябва да обича книгите и децата, – много тихо каза Станислава.
– Искам да ме обича вечно. – въздъхна замечтано Пепи.
– Искам да има здрав дух в здраво тяло и много пари в банката, – заключи Петър.
Докато обсъждахме качествата на идеалният съпруг и съвършената съпруга, Тони се люлееше на стола с обичайната си надменна усмивка. Когато дойде неговия ред заяви:
– Според мен тя трябва да танцува хубаво. Да умее да флиртува и да не ми прави сцени, ако реша да се позабавлявам с някоя друга.
– Какви идиотщини! – възмути се Павел. – Ако сега имаш такива възгледи, какво ли ще стане с теб когато остарееш?
– Ще стане още по-голям циник и егоист! – извика раздразнена Станислава.
Всички укориха Тони за възгледите му.
– Вие сте глупаци, – отсече надменно Тони. – Държите се като децата. Човек трябва да гледа на живота реалистично. Това не ви е неделно училище в църквата, повярвайте ми.
Та ние бяхме само на седемнадесет години, а после какво щеше да стане с нас.

Случвало ли ви се е в детството да вземете любимата си играчка и да излезете на улицата. Там съседчето ви предлага да направите смяна. То ви дава красив бонбон, а вие играчката си. Правите смяната и другото дете си отива. Изяждаш бонбона и всичко свършва…. Седиш и си мислиш: „Как стана всичко това?“
Защо децата вършат такива грешки? Защото не знаят цената на нещата. Но само в детството ли вършим такива глупости?
Ето например семейството. Понякога глупаво и то безвъзвратно го заменяме с „три сладки бонбона“.
Сега е време да узнаем кои са тези „сладости“, които ни разделят от семейството.
На първо място това са материалните ценности.  90% от разводите са по финансови причини. Хората преследват материалните блага, влизат в дългове и вземат заеми. Напрежението расте постепенно, но когато стигне точката на кипене, човек губи самообладание и губи семейството си.
Някои вземат заеми и кредити с много високи лихвени проценти и едва се справят. И всичко това, за да „не бъдеш по-лош от другите хора“. Реклама, надпревара за „успех“,  достигане на определен престиж. И ако дойдат тежки времена, финансови кризи, загуба на работа, тежко заболяване……
Обикновено човек става роб на заеми не за една година. Знаете, че финансовите проблеми водят не само до загуба на семейството, но и до самоубийство.
Врвмвто за разлика от парите няма да се върне никога. Жената и децата страдат от липсата на грижи от главата на семейството, а понякога децата са лишени напълно от вниманието и на двамата родители. „Подаръците“ могат ли да заменят вниманието и любовта?
Нито предметите, нито парите са зло. Проблема е в отношението към тях.
Друга „сладост“, която разрушава семейството са развлеченията и удоволствията. Наркотици, алкохол, хазарт или компютърни игри, центровете за лечение от тях растат като гъби след дъжд. Какво подбужда хората да заменят семейството си с тези неща? Любовта към удоволствията. Тя има свойството бързо да прераства в зависимост… Неутолимата жажда към дадено увлечение поглъща човека и в сърцето му не остава място за друго. И всичко започва от детството..
На последно място от „сладостите“ ще спомена порнографията, не че е по-малко застрашаваща, а защото не мога всичко да сложа на първо място.
Човек, пристрастен към порнографията изкривява нормалния си поглед към противоположния пол. Обикновено тези, които са пристрастени да гледат всякакъв вид порно, при удобен случай изменат на съпругите си. До какво води това? До проблеми във взаимоотношенията, губене на доверие и взаимен интерес. Това води и до загуба на семейството. Нужно ли е да споменавам за загубата на уважение, венерически заболявания, нежелана бременност….? Но всяка година милиони семейства се разделят по тези причини. Това лошо говори за нашето морално състояние.
Струва ли си да пробваме от любопитство,  да налагаме егоизма си и да задоволяваме всичките си желания? Нима всичко това е „по-сладко“ от собственото ни семейство?
Ако не се съгласите да замените семейството си с тези три „бонбончета“, то ще стане много по-силно и щастливо.

Телевизията предлага един от най-лесните начини да пропилееш живота си в днешно време. И разбира се Интернет я настига. Вярно е, че в Интернет можеш да прецениш какво точно да гледаш, но това не означава, че няма да избереш най-лошото от всичко възможно.
За сега телевизията владее положението. Основния проблем в нея не е колко цинизми се допускат на екрана, въпреки че и това не е малък проблем, а баналността. Рекламите са достатъчни, за да посеят алчност и похот и това не е само в една или две програми.
Умът ви се храни със всякакви телевизионни глупости, а той е предназначен за общуване, обучение, израстване….
Съдържанието на повечето програми е толкова тривиално и лишено от смисъл, че способността на мозъка да мисли за нещо по-стойностно и умението на сърцето да изживее по-дълбоки емоции се разрушават.
Телевизията представя всяка сериозна публична дейност като боклук. Презира всяко сериозно, последователно, рационално и сложно нещо. И какво ни предлага в замяна? Диалози, в които всичко е лесно приемливо, просто, конкретно и най-вече забавно.
Тъй като всички живеем според културата, формирана от телевизията, трудно можем да видим какво става с нас. Човек трудно би потънал в размишления, докато гледа телевизионната програма така, както би размишлявал върху герой на Уилям Шекспир или върху въпросите на Блез Паскал. Ако такава телевизия съществуваше, тя щеше да бъде абстрактна, поетична, дълбока и много скучна.
Внимавайте, човек, който не е прекарал много време в офиса, но се гордее, че е бил със семейството си, но пред телевизионния екран, няма да избегне обвинението, че е пропилял живота си.