Веднага след ареста на един от основателите на Pirate Bay, който е издирван от шведските власти, Камбоджа е получил от Швеция хуманитарна помощ на стойност 59,4 милиона долара.
Въпреки че нито една от страните не са официално свързани с хуманитарна помощ, до ареста е ясно, че тази помощ  идва „съвсем навреме“.
Швеция е подал искане за екстрадиране на Gottfrid Svartholm Warg. Въпреки че между Камбоджа и Швеция няма договор за екстрадиране, органите в Камбоджа са заявили, че има и други начини за прехвърляне на заподозрения и предаването му на заинтересованата страна.
В Швеция лицето Svartholm е осъдено на лишаване от свобода за нарушение на авторски права и глоба от 1.1 милиона долара.
През 2009 г. Svartholm заедно с трима други основателите на Pirate Bay е признат за виновен за нарушение на авторските права на 33 обекта на интелектуална собственост. Съдът ги осъжда тогава на една година затвор.
През 2010 г. шведски съд смегчава наказанието, което варира от 3 до 10 месеца. и глоба 3,6 милиона долара.
Svartholm не се явява на преразглеждането на делото поради заболяване, а след това напълно изчезнал от погледа на властите. Тогава шведските власти обявили Svartholm за международно издирване.

Съдът на източната провинция Хорасан е осъдил на смърт двама местни жители, нееднократно изобличени за употреба на алкохол.
Мъжете са хванати в това нарушение за трети път. В първите два случая всеки от тях е получил по 80 удара с тояга.
Имената на осъдените не се споменават. Смъртното наказание ще бъде изпълнено веднага след като присъдата бъде одобрена от Върховният съд на Иран.
Закупуването и използването на алкохол в Иран е строго забранено, такъв можете да си купите само на „черния пазар“. Смъртна присъда за нарушаване на закона, относно пиенето на алкохол, се дава много рядко. Обикновено наказанието е глоба, удари с пръчки или лишаване от свобода.
Практиката показва, че смъртна присъда може да следва в случай, че ирански гражданин е заловен, че пие алкохол не за първи път и с това той е нарушил обществения ред.

Физикът Дмитрий Крюков от Калифорнийския университет в Сан Диего решил да се бори с местната транспортна полиция посредством научни методи. Получавайки глоба за не спиране на знака „Стоп“, той доказал в съда своята невинност и публикувал научна работа  „Доказателство за невиност“ и математически модел, който описва личната му защита. В предисловието на работата се казва, че авторът е спечелил специална награда, която се изразява в в това, че не били платени 400 долара за глобата.
В съда Крюков обяснил, че в дадения случай действали три физически феномена, които са повлияли на инспектора и са го въвели в заблуждение.
Когато Крюков е приближавал с автомобила си до знака, инспекторът е могъл да оцени ъгловата скорост на автомобила, а не линейната. Така става, когато ние се опитваме да оценим скоростта на минаващите край нас обекти. Например, влака може да изглежда, че се движи много бавно в далечината, но когато минава край теб усещаш, че се движи много бързо. И в двата случая влакът има една и съща скорост.
В случая с Крюков патрулната кола се е намирала на около 30 метра от кръстовището, където е бил поставен знака. Ако автомобилът се приближава към кръстовището с постоянна линейна скорост, от гледна точка на инспектора неговата ъглова скорост се е увеличила рязко преди спирането. За да илюстрира даденото твърдение Крюков направил две графики: първата изобразяваща линейната скорост на автомобила, а втората за бързо спиране преди знака „Стоп“ преди последващото набиране на скорост. На първата графика има три линии с различни цветове, които съответстват на различни ускорения, т.е. различна интензивност на спиране преди кръстовището. Синята графика съответства на най-голямото ускорение 10 m/s2, а това е почти максималната скорост, която колата е в състояние да развие. Именно тази графика, съответствала на Крюков, при шофирането в този злощастен ден, защото бил настинал и силно натискал педалите.
Ученият доказал пред съда, че синята линия на дясната график е много подобна на линия от лявата графика, която показва движението през кръстовището при постоянна линейна скорост от 36 km / h. Така че, един полицейски инспектор много трудно би направил разлика между двете графики, особено ако вниманието му е заето от други коли. Той не е могъл да забележи, краткия момент, когато Крюков е натиснал спирачката, преди да набере рязко скорост след това.
Обяснение на физикът убедил съдията и той отменил плащането на глобата. А може би е бил просто изумен от размера на усилието, което е положил един учен, за да докажат своята позиция.

Началникът на полицията от Ню Джърси Рис Фуентес се движел с полицейски автомобил, на който нямало отличителен белег, че колата е такава. Бил спрян от полицай за превишена скорост. На място, където скоростта била ограничена до 65 мили, той се движел с 75 мили в час.
Патрулът, който го разпознал и знаел, че Фуентес повече от 20 години служи в полицията, отказал да напише акта за глоба. Все пак пред него стояло длъжностно лице.
Въпреки всичко Рис настоял да бъде глобен. Сумата не била малка – 160 долара.
Днес повечето хора с власт се възползват от служебното си положение и не обръщат внимание на червения сигнал на съвестта. А това понякога води до корупция, мошеничества и накрая до престъпления от по-сериозен характер.
Не знам какво ще кажат полицейските органи в България, но се радвам, че има поне един полицай и то на ръководна длъжност, който не се срамува да признае грешката си и е готов да понесе съответното наказание.

Навътре в горат, край нашия град има паметник. Достъпа до него е винаги свободен и обикновенно там ходят с коли. Към мястото има хубав асфалтов път.
Минавах от там и реших да се отбия до паметника. На 30 метра след завоя забелязах полицейска кола. Приближих и те ме спряха. Поискаха документите ми. След като разгледа шофьорската ми книжка единият от двамата полицаи ме попита:
– Не знаете ли, че пътя към паметника за превозни средства е затворен?
Изненадах се.Това не е обикновена горска пътека, а широк асфалтов път. През зимата тук често се провеждат състезания със шейни. Коли тук се изкачват ежегодно. Обясних на полицая съвсем спокойно:
– От толкова време живея в града, но такова нещо не съм чула.
Изплаших се. Ами ако ми вземат книжката, а и глобите не са малки. Излязох от колата и гледам. На 50 метра  виси знак, прикрепен на стълб, на който свети лампа. Приближих към знака , за да го видя по-добре. И какво да видя. В центъра на знака се виждаха очертанията на цифра за ограничение на скоростта до 20 км/ч. Само, че самата цифра е изтрита, но четвъртинката на нулата и малкият силует на двойката е добре различим. Това отдалече не се вижда, освен това е и вечер. Казах на полицая:
– Тук явно се виждат цифри.
А той ми отговаря:
– Навярно хулигани са ги надраскали.
Обясних му:
– Това е невъзможно. Цифрите са стандартно изписани, а след това е правен опит да се изтрият.
След малко скалъпи другата версия:
– Други служители са сложили този знак тук. Навярно преди е служил за ограничение на скоростта.
Бях чувала за недобросъвестни полицаи, но това надхвърли очакванията ми. В крайна сметка минах в настъпление:
– Това не е знак за спиране на движението, а за ограничаване на скоростта.
В резултат на това служителят ми даде документите и недружелюбно ме предупреди:
– Следващия път ако те хвана, ще има глоба!
Попитах:
– На какво основание?
Така и не дочаках отговора му. Разбрал, че плана му няма да проработи, полицая тръгна надолу. Странно и до края не разбрах, какво бе предназначението на този знак, но явно полицаите искаха да се възползват по някакъв начин от него.