Виктор Иванов летеше отново. Той беше депутат, а да отлети за някъде, често му се случваше. Но той не знаеше какво го очаква в това пътуване.

В самолета се случи да седне до едно малко момиче. Иванов се обърна към него и каза:

– Хайде да си поговорим. Пътуването става по-бързо, когато човек разговаря с някого. Така времето минава неусетно.

Малкото момиченце, което току що бе започнало да чете една книга, неохотно отговори на непознатият:

– А за какво искате да говорим?

– Нямам никаква представа, – каза депутатът. – Какво ще кажеш за глобалното затопляне, здравеопазването или отраслите на икономиката, които се нуждаят от финансови „инжекции“?

Иванов се усмихна самодоволно. Какво ли можеше да му каже тази малка хитруша по тези въпроси. А защо да не чуе и едно детско мнение по тях. Децата понякога са доста находчиви.

– Добре, – каза момиченцето,  Разбира се, това са интересни теми, но нека първо да ви задам един въпрос …. Конят, кравата и еленът, ядат една и съща храна – трева, а месото им е различно. Как мислите, от къде се явява тази разлика?

Депутатът бе изненадан от въпроса на това малко дете. Замисли се за известно време, а после се предаде:

– Нямам никаква представа.

– Вие си мислите, че сте компетентни, – каза момиченцето, – по въпросите на глобалното затопляне, здравеопазването или икономиката, а от такива обикновени неща не разбирате?

След това детето продължи да си чете книгата си.

Малдивите се сътоят от 20 атола в Индийският океан със средна надморска височина над 2 метра.

При сегашното растене на температурата на въздуха и нивото на световния океан, още в сегашния век по-голямата част от Малдивските острови ще останат необитаеми и непригодни за живеене.

През 2009 г., малко преди международната конференция за глобалното затопляне в Копенхаген, президентът Мохамед Нашид с цел да привлече вниманието към проблема на Малдивите, провел със своето правителство, половинчасово съвещание на дъното на морето.

Представителите на властта във водолазно облекло общували със помощта на жестове и като пишели на дъска, а в края на срещата подписали декларация.

Ако днес прекратим изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата, то температурата ще се повиши само с 1 градус и това няма  да помогне, за да се спре глобалното затопляне. Но ако се правим, че всичко е наред, температурата ще се покачи с 5 градуса. А стане ли това има риск да се премине границата и тогава ще станем свидетели на неочаквани обрати.
В тундрата на Северна Русия и Канада остатъците от измрели растения съдържат огромни количества въглерод, който се обработва от микроорганизми, което води до изхвърлянето на метан и въглероден двуокис в атмосферата. В замръзналата тундра тези микроорганизми спят. Опасността идва, когато температурата се повиши и те се събудят. Да се приспособяваме, когато температурата се повишава само с 1-2 градуса е тежко и болезнено, но с 5-6 градуса е вече катастрофа.
Земята е един огромен „Титаник“ и за да се избавим от него са ни необходими най-малко 50 години. А днес какво да правим? По-добре нека да помислим как да намалим енергозагубите в зданията и личните автомобили.
Основен проблем при нас е, че не използваме с пълна сила технологиите, които вече имаме. Ако го правехме, щяхме да имаме „умни“ домове, които много по-ефективно щяха да използват наличната енергия. Но прогреса върви напред и се ражда нещо ново. Както винаги необходимостта се явява майка на новите технологии и открития.
Доста източници на енергия, които познаваме днес не се използват пълноценно. Знаете ли, че цената на електроенергията, която се получава от вятърните електростанции за последните 20 години е спаднала почти 10 пъти и продължава да пада? Питали ли сте се някога как да се избавим от зависимостта на изкопаемите видове топливо? Алтернатива за това е може би използването на слънчевата енергия в един или друг вид. И само това ли е?
Не малка роля играе и промяната на уредите, машините и системите, които използваме в нашето ежедневие. Например сега се произвеждат хладилници използващи 4 пъти по-малко електроенергия, отколкото произведените през 1975 г.
Време е да помислим върху проблемите свързани с близката катастрофа. От нас се изисква малко, но навреме, за да не се погубим заедно със всичко около нас.