Сплетните и клюките са най-древния вид устно творчество, което днес наричаме модерно повествование, т.е.съчиняване и разказване на истории.
Човек е така устроен, че за него е жизнено важно да узнае нещо за другите, да каже нещо за себе си, да привлече вниманието на околните, за да се почувства значим.
Дори и необщителността е начин да предизвикаш внимание у другите и да се откроиш между хората.
Да бъдеш особен и важен, е нашият най-голям двигател във всичко, което правим в живота си.
Нужно е тази мощна енергия да се насочи в по-спокойно и мирно русло. В противен случай може да се стигне до нежелани резултати, както в една от древните притчи.
По време на разцвета на Древна Гърция в един от храмовете се случило нещо ужасно. Една нощ някой бил разбил статуята на Зевс. Всички жители били объркани, те се страхували от отмъщението на Боговете.
Градските глашатаи призовавали по площадите престъпникът да се яви незабавно пред лицето на старейшините, за да понесе справедливо наказание.
Престъпникът изобщо нямал намерение да се показва. След една седмица била осквернена още една статуя. Появило се предположение, че извършителят е луд.
Поставили стражи в храма и накрая осквернителят на статуите бил хванат.
Попитали го:
– Знаеш ли какво те чака?
– Да, – весело отвърнал мъжът. – Смърт.
– Нима не се страхуваш да умреш?
– Страхувам се.
– Тогава защо направи всичко това, щом си знаел, че те очаква смърт?
Човекът дълбоко въздъхнал и казал:
– Аз съм никой. Цял живот съм бил незабележим. Нищо не съм направил, за да се отлича от другите, защото не знаех какво мога да направя. Исках да направя нещо, чрез което хората да ме забележат и да ме запомнят.
Той замълчал малко, а след това добавил:
– Истински умира този, който е забравен. Смъртта за мен е приемливо заплащане за такова безсмъртие.
И днес всеки се стреми да извърши нещо забележимо.
Всеки човек има някакви творчески способности. А творчеството е най-подходящия начин да станеш значим за себе си и другите.
За това позволете на тези ваши способности да се реализират.
