Тази пролет властите на Судак избрали символ на града. За изненада на всички това не била известната генуазийска крепост, а .. жабчета. Решението им съвсем не изглежда странно. В околностите на града се намира планината Бакаташ, която прилича на жаба.
На герба на Челябинск има камила. Обяснението е просто. През града преминава един от големите търговски пътища.
Бобърът като символ на белоруски град изглежда много интересно.Той е бронзов, облечен е в костюм, има шапка и държи тръстика.
Мечки има на много гербове на градове в света, но мечка ядеща горски плодове има само в Мадрид. За произхода на символа учените още спорят.
Китайският град Гуанджоу много се гордее със своя символ – пет кози. На козите е издигнат паметник, заради това, че те са спасили града от глад. Според легендата всяка от тях е донесла по пет класа пшеница.

Това стана през 1978 г. на индийско непалската граница.
– Тигърът трябва да умре!Защо не го застреляш със собствените си ръце? – крещеше директорът на горския парк и удряше с юмруци по бюрото си.
– Но вие не разбирате, – настойчиво продължаваше да го убеждава, експертът по тигрите Арджан Сингх.
Той беше дребен оплешивяващ мъж и сега челото му бе прорязано от тревога.
Директорът присви устни неотстъпчиво и избърса потта от месестото си лице с влажната си носна кърпичка. Беше много горещо, макар че щорите бяха спуснати и вентилаторът на тавана не преставаше да бръмчи лениво.
– Но, господин Сингх, вие сте този, който не разбира. Хайде нека разгледаме фактите още веднъж. Какво ще кажете? Скоро е изчезнал човек. Това е жертва номер едно на тигъра. Онова, което е останало от него, след като звяра е приключил с играчката си, не беше достатъчно да се побере дори в кутия за обувки. По-късно изчезна още един човек. Аз лично видях как тигърът ръфа тялото му. Извиках, но звярът не ми обърна никакво внимание. Да бях го застрелял още тогава на място!
– Но тигрите са защитен вид, – не отстъпваше Арджан. – Не можете да стреляте безразборно!
– Човешките същества също трябва да бъдат защитени! – изкрещя директорът. – Вече двама души са мъртви, а вие ме учите как да си гледам работата!
– Но вие наистина не разбирате! – продължи отчаяно Арджан. – Тигрите нападат хора само, когато им се налага.
– Какво искате да кажете с това „когато им се налага“? – едва успя да каже директорът, неспособен вече да владее гнева си, който искреше от очите му.
– Тигрите обикновено не нападат хора, – продължи естествоизпитателят. – Но хората са унищожили в гората обичайната им плячка, като сърни и глигани. Очевидно тигърът е умирал от глад, когато е срещнал жертвите си. Той е трябвало да се нахрани, за да остане жив.
– Точно с човешка плът ли? – сряза го директорът.
Арджан Сингх си пое дълбоко въздух и реши да продължи борбата, без да се отчайва.
– Не забравяйте, че тигрите са вид защитен от закона. Вместо да убиваме този тигър, не бихме ли могли да опитаме да направим нещо друго? Да му оставим няколко бивола, за да има какво какво да яде… Ако не е гладен, изобщо няма да му хрумне да напада хора.
Директорът изпусна една горчива въздишка и каза:
– Ще бъда откровен с вас, господин Сингх. Ако зависеше от мен, този ваш тигър щеше да бъде мъртъв още преди няколко дни. Но очевидно моите шефове са на вашето мнение, че не трябва да го убиваме. За това макар и неохотно, ми се налага да обмисля сериозно ситуацията.
Изминаха няколко дена, а директорът все още не беше взел решение. Междувременно тигърът отново нападна човек. Арджан Сингх внимателно разгледа отпечатъците от лапите и сърцето му замря.
– Да, опасявам се, че е същият, – обърна се той към горския пазач, който бе дошъл с него.
– Е, господин Сингх, – заяви мрачно пазачът, – май директорът най-сетне ще постигне своето. Този тигър вече е мъртъв, от мен да го знаете!
Няколко метра надолу по пътеката, която тигърът бе отъпкал, влачейки плячката си, се търкаляше окървавена човешка глава.
Арджан си представяше презрителния тон на директорът на парка, който казваше:“Аз ви предупредих! Вината е изцяло ваша! Ако ме бяхте послушали, този човек щеше да е жив!“
Естествоизпитателят се ужасяваше от предстоящата среща с директора.
Какво се случи по- нататък?
Шефовете на директора така и не му разрешиха да застреля тигъра и той се принудил да приеме предложението на Арджан Сингх. Тигърът си похапвал от храната, която му оставяли и спрял да напада хора.

Не ви трябва филм за възкресение на мъртвите. Скоро това се е случило в Китай. Стара жена погребана в гроб, след 6 дена станала от него, за да похапне.
На 17 февруари 95-годишната Лю Сюфзън била намерена от съседа си без признаци на живот. По неговите думи жената лежала в кревата, не дишала и била напълно студена. Никой не се усъмнил в нейната смърт и организирали погребението й.
На 24 февруари един от съседите минал пред дома на покойната и бил ужасен. Гробницата била празна и в кухнята миришело на печено месо. Съседът едва не припаднал, когато видял погребаната жена на вратата и а чул да казва:
– Искам да ям. Защо сте ме сложили в гроб?
Оказало се, че това не е зомби, а нормална възрастна жена. Според лекарите през тези 6 дни жената е била в дълбока кома, причинена от травма на главата. И само чувството за глад, възвърнало жената към живот.

Боже не изпълнявай нашите желания, защото ние не знаем какво ще последва след това!
Много хора искат да отслабнат, а и много имат повече пари. Господи не се вслушвай в тях и не ни изпращай глад и инфлация.
На много хора им е дошло до гуша да ходят на работа. Господи, не се смилявай над тях и не ни давай безработица.
Много жени мечтаят да останат вечно млади. Не ги слушай, Господи, нека поживеят.
Някои мечтаят да пътешестват. Не ги слушай, Господи, не ни разпръсквай из целия свят.
Много мечтаят да изчезнат задръстванията в големите градове. Ако ги послушаш ще се увеличи цената на бензина.
Не съжалявай тези, който страдат от топли зими и безснежни Нови години. Ти и сам виждаш после  какво става.
Не обръщай внимание на тези, за които лятото е твърде хладно и имат много дъждове. Заради всичко това всяка година им пропада отпуската. По-добре ги прати при мен.
Още не съм споменала тези, на които им са дошли до гуша евтините почивки в Египет.
Не изпълнявай нашите съкровени желания: не въвеждай ограничение на скоростта до 300 км/ч и излизането в насрещното платно.
Не продължавай новогодишната ваканция до 8 март, защото в страната ще настъпи глад и инфлация.
Не съжалявай тези, които живеят в малък апартамент и карат стара кола, тези жени, които нямат какво да носят, тези, които страдат, че получават малка заплата или не искат да изплащат заемите си, тези, които им е дошло до гуша всеки ден да готвят и да чистят, а също и тези, които са се уморили да гледат лошите оценки на детето си, и тези хора, които които не могат да понасят несправедливостите около себе си.
Не слушай оплакванията за лошите пътища, подкупи, грубости и непоносимите условия на живот … липсата на свободи и социална сигурност!
С една дума, о, Господи, отмени края на света през 2012 г.!

Щом заел владетелския трон на хуните, Мо-дун предприел смели и решителни действия. Кханът разбил войската на източните хунори дун-ху в отговор на тяхното нагло искане да им бъде предадена обширна област, намираща се между двете държави в Китай. По късно разгромил гоат-си-те и превзел от Китай всички отстъпени кунорски области по времето на То-Бан.

Интересна и поучителна е битката с китайския император. С хитро отстъпление Мо-дун примамил противниковата армия от 320 хиляди души в град Пин-чън, където я заградил от всички страни с коници от 400 хиляди стрелци. Луи Бан попаднал в капан, без надежда за спасение. Кханът подредил кониците си по особен начин на север черните коне, на юг червените, на запад белите и на изток сивите коне. Тази подредба е знак за Апокалипсиса с четирите коници, които са въплащение на Божия гняв и означават война, глад, смърт и болест. Очевидно това са символите познати както на хуните, така и на китайците и то два века преди появата на Христос.

Седем мъчителни за китайците дни траяла обсадата на града. Едва на осмия ден кнанът сякаш чул най-сетне многократните молби на императора за милост и разтворил обръча. Така битката, която била по-скоро на нерви, приключила. Сключил се тежък и унизителен договор за Китай. Повече от век и половина след това китайските императори напразно се опитвали да се освободат от условията, заложени в клаузите на този договор

Наистина погледнато от страни, нелогична изглежда постъпката на Мо-дун да освободи Луи Бан и цялата му войска, вместо да ги унищожи. Всъщност целата на кхана е била не да спечели битката, а самата война, да изгради единна, огромна и трайна световна държава на хуните. Очевидно той ясно си давал сметка, че нахлуването на молобройния негов народ в многолюдния Китай крие сериозни опасности като претопяването на хуните, но това не му е попречило да изяви таланта си на велик пълководец,