Едно от най-малките бебета, родени някога в света, успя да оцелее въпреки прогнозите на лекарите, които оценявали шансовете му за спасение едва на 10%.
Според майката на детето Джеми Хаски, по време на бременността тя страдала от прееклампсия, която се изразява в главоболие и високо кръвно налягане. Лекарите съветвали жената да направи аборт, защото поради болестта може да пострада мозъка на детето. Въпреки това, след сканиране не са установени нарушения в детето и жената отказала да прекрати бременността си.
Но след няколко дни се влошило състоянието на Джеми и тя нямала друг избор, освен да роди на 24-та седмица. Лекарите казали на жената и нейния 40-годишен съпруг Греми Девъншир, че шансовете за оцеляване на детето след цезарово сечение не превишава 10 %.
След раждането Джеми Хаски се оказала в реанимацията. Тя могла да види сина си, който нарекли Финли, само четири дни след раждането. В същия ден у детето започнало кръвотечение в белите дробове и лекарите заявили, че му остават 24 часа живот.
– Решихме, че докато то се бори за живота си, ние ще направим всичко, за да му помогнем, – казала майката. – Ние се съгласихме на агресивна форма на вентилация на белите дробове и чакахме резултат.
За щастие, лечението помогнало и кръвотечението спряло. След 16 дни Финли бил прехвърлен в медицинския център, където бил включен към линията на Бровияк, осигуряваща на кърмачетата необходимите хранителни вещества.
След 17 седмици на бебето и неговите щастливи родители е било позволено да се завърнат у дома. Съпрузите са предупредени, че в бъдеще Финли ще има проблеми с зрението, но засега да се правят прогнози е твърде рано.
Според лекарите това, че малкият е оцелял е същинско чудо. Лекарят Бернард Шунакер казал:
– Той е едно от най-малките бебета, за които трябваше да се грижим. Той наистина стана нашето малко чудо.

В Германия лекари са извадили молив от главата на мъж, който е преживял с него 10 години. Немските лекари направили операция на 24-годишния жител на Афганистан, при която от главата му бил изваден молив.

Пациентът дълги години е страдал от главоболие и хрема, която не можела да се излекува. Освен това при него било нарушено зрението на дясното око, причината за това не могла да бъде установена.

С помощта на компютърна томография хирурзите от клиника в Аахен открили молив, които от максиларните синуси отивал към глътката.

По-късно младият човек си спомнил, че веднъж паднал в училище, след което от носа му започнала да тече кръв.

Предполага се, че именно тогава молива е попаднал в главата през носа.

Понякога необузданото въображение на Дони му създаваше главоболия. Веднъж при нас дойде една циганка, която се опита да ни продаде някакви диви плодове. Те приличаха на едри сливи. Спас беше живял в тоя край осемнадесет години и знаеше много добре, че тези плодове не се ядат, но без да мисли, тъй просто на шега каза:

– Никога не съм виждал такива плодове.

Това беше достатъчно за Дони. Той започна да хвали разгорещено тези „прекрасни“ плодове и колкото повече ги хвалеше, толкова повече се увличаше и възхищаваше:

–  Ял съм хиляда пъти от този плод. Трябва само да се свари с малко захар и се получавало нещо, което по вкус няма равно на себе си никъде по земята.

Той говореше само защото му правеше удоволствие да се слуша как говори. Но Спас го прекъсна и го попита:

– Защо не си купиш от тези плодове, щом са толкова вкусни?

Дони онемя за секунда-две. Беше хванат натясно, но той никога не се предаваше. Не беше от тези, които са готови да отстъпят и да признаят, че не са прави. Даде си вид, че е много радостен, задето му се удава възможност още веднъж да хапне от този толкова вкусен дар божи. Той да отстъпи от думата си? Никога.

Убедена съм, че щеше да изяде тези плодове, дори да знаеше, че ще умре след това. Той ги купи и каза най-нехайно:

– Много съм доволен от покупката и ако вие със Спас не искате да опитате това божествено нещо, то си е ваша работа.

Следващите няколко часа бяха едни от най-интересните. Дони взе една празна газена тенекия, сложи я на огъня, напълни я до половина с вода и пусна вътре тия „прекрасни“ плодове. Щом водата завря, той хвърли в тенекията шепа захар. От време на време опитваше какво се е получило.

Постепенно плодовете се размекнаха и развариха, и Дони започна да ги опитва с лъжица. Загребваше с лъжицата, вкусваше и мляскаше от удоволствие, после се питаше:

– Дали не е трябва да се добави малко захар?

След това хвърляше още една шепа и продължаваше да вари. Захарта вървеше шепа след шепа, а Дони вече два часа опитваше този „компот“. Ние със Спас умирахме от смях, подигравахме му се, дразнехме го, занасяхме го, а той,  все едно че нищо не се е случило.

Накрая Дони заяви:

– „Компотът“ вече е готов, станал е идеален.

Той бръкна с лъжицата, вкуси, млясна с уста и се впусна във възторжени хвалебствия. После ни даде и ние да опитаме. Както можахме да се убедим, тоновете захар не бяха оказали никакво влияние на този киселоч. В него нямаше и следа от онази сладост, която захарта би трябвало да му предаде.

На нас една лъжичка ни беше предостатъчна, но сърцатият Дони, този безстрашен мъченик, гълташе и хвалеше, докато зъбите и езикът му изтръпнаха, а ние в това време умирахме от смях.

Следващите два дни Дони нито хапна, нито пийна нещо. Зъбите му бяха така изтръпнали, че нищо не можеше да сложи в уста си. Дори при поемането на въздух той потреперваше, но това не му пречеше да продължава да се възхищава от своя отвратителен „компот“ и да благодари богу за тези плодове. Това беше удивителна проява на твърдост.

Това растение е силно отровно. Това трябва да знаете преди да решите да го занесете в дома си. Контактът до коя да е част на растението или сока води до стомашно разтройство, повръщане, коремни болки, нередовен сърдечен ритъм и дори спиране на дишането. Силната миризма може да предизвика главоболие и световъртеж.
В същото време, сок съдържа някои гликозиди, които се използват при направа на фармацевтични лекарства за лечение на остра и хронична сърдечна недостатъчност, особено при порок на митралната клапа с предсърдна аритмия.
В древни времена, африкански местните жители, които са живели в близост до езерото Танганайка и река Замбези, високо оценявали растението страфантуса, неговия бял сок и особено семената, които били силно отровни. Накрайниците на стрелите си, намазвали със сока, който се оказвал смъртоносен за хора и животни.
„По-малкият брат“ на страфантуса олеандъра се отглежда като декоративно растение в нашите домове и градини, но малко са тези, които знаят, че е отровно растение.
За това искам да ви предупредя не пипайте клоните на олеандъра с голи ръце. Не миришете цвета и не докосвайте листата. А ако сок от растението попадне върху кожата ви измийте мястото с голямо количество топла вода и сапун.
Когато цъфти, олеандърът не трябва да бъде в жилищно помещение.

Един актуален пример за това, че грижата за околната среда могат да доведат до финансова изгода, привежда холандския производител на детски колички Joolz.
Всяка картонена кутия, в която е опакована количка, съдържа инструкции за преобразуване на кутията в детско столче, къщичка за птички или абажур.
Тази идея успешно се реализира от австрийската компания DYV Living. Този производител на мебели предлага да не се изхвърля опаковката на закупените вещи, а да я превръщат в предмети от интериора, например, симпатична масичка за кафе.
Налице са всички предпоставки, главоболието на еколозите да стихне.
Представете си, коло полезна може да бъде една картонена кутия, като това знаят не само децата, но и възрастните.