При кладенеца се събрали три жени. Две от тях се надпреварвали да хвалят синовете си. Едната казвала:
– Моя син е най-красивия. Силен е повече от всички други. И по мъдрост надминава връстниците си.
Другата жена още повече хвалила сина си, а третата  стояла и мълчала. Другите две жени я попитали:
– Защо мълчиш?
А тя казала:
– Моят син е обикновен, в него няма нищо особено.
Тръгнали жените с тежките кофи към къщи, а на среща им синовете им.
Синът на първата се премятал през глава, ходел на ръце, вдигал тежки камъни. А майка му се радва, гледа го и казвала:
– Какъв е само, а?!
Синът на втората застанал на средата на пътя запял като славей и започнал да танцува. Майка му го гледала доволна и щастлива.
А синът на третата притичал до майка си, взел кофите и ги понесъл към къщи.
Наблизо минавал старец. Двете жени се приближили до него и го помолили да отсъди, кой от синовете е най-добрият.
Старецът казал:
– А къде са вашите синове, аз видях само един, – и посочил този който отнасял пълните кофи.

Маркъл ДаКуна е изобретил портфейл за плажа, който може да съхрани цените ви вещи непокътнати.
Пластмасов контейнер с формата на винт се завива в пясъка, вътре се слагат ценните вещи, а отгоре се постила кърпа.
Така всичките ви ценни вещи са винаги под ръка или по-скоро под главата ви, но никой не ги вижда.
Понякога хората на плажа губят пари и ценности, когато заспиват на пясъка. Според изобретателят, пластмасовият портфейл не е панацея за предпазване от крадците, но все пак предлага някаква мярка за безопасност.

Съществуват няколко начина за отбрана.
Конят пуска най-главното си оръжие – зъбите и копитата. Той предпочита този метод, когато хищника напълно го настига.
Ако напададелят е на доста по-голямо разстояние, конят предпочита просто да избяга. За това природата го е надарила с бързи и здрави крака.
Може да застане изправен на задните си крака, опитвайки се да изплаши противника.
Конете могат да покажат смелост и кураж в случайте, когато хищник нападна стадото, където им голям брой жребчета. В този случай конете събират малките на едно място и застават в кръг, обърнати към опасността, приготвили копитата си за отбрана. Така те могат да нанесат удар на врага, да наблюдават какво става с жребчетата и да защитят шията и главата си.

Човешкият мозък е една удивителна загатка. Има хора, които са получили мозъчна травма, а след това откриват, че разбират много езици, свирят на музикален инструмент без да са се учили преди на това, жонглират с цифрите …..

Такъв е случая с Джейсън Педжет. Недовършил средното си  образование, Джейсън работил в мебелния магазин на баща си, а нощем гуляел с приятели. Докато един ден го ударили по главата и 31 годишният млад мъж стана гений по математика и физика.
Лекарите установили, че Джейсън има синдром на савантизъм, при който мозъчна травма може да подари на пострадалия неочакван талант в математиката, изобразителното изкуство или музиката.

43 годишният Педжет е един от малкото хора в света, който може на ръка да рисува фрактали. Това са геометрични фигури с голямо количество самоповтарящи се звена. За създаването на един фрактал на Джейсън са му необходими седмици, а понякога и месеци.

Веднъж група вярващи се връщали от някаква конференция. Всички се събрали в едно от купетата и започнали да пеят. Пели доста дълго време.
Скоро дошъл кондукторът и вежливо помолил да спрат песните, защото на жена от съседното купе ѝ „се е надула главата“.
Един от групата пояснил, че те пеели, за да накарат хората да се покаят.
Реакцията на кондуктора била страхотна. Той се обърнала към хората от съседното купе, изкашлял се и гръмогласно казал:
– Покайте се, в противен случай те ще продължат да пеят.