Желанието с цел печалба на нефт се явява основният мотив за намесата на чужди сили в гражданските войни. Към този извод са стигнали британски политолози, доказвайки „циничността“ на изследователите на международните отношения.
Учените са разгледали вътрешните конфликти в 69 страни в интервала 1945-1999 г. В целия свят гражданските войни са 90 процента от въоръжените конфликти. В 70 процента от случаите в конфликта се е намесвала и трета сила. Политолозите са се опитали да разберат какви фактори увеличават вероятността от такава намеса.
Те открили, че, от една страна, възможността за външна намеса е в пряка зависимост от количеството на нефт в страната. Второ, колкото повече нефт се изнася в една или друга държава, толкова тя с по-голяма готовност се намесва във вътрешния конфликт на страната, износителка на нефт.
Докато войските на LIH не стигнаха до богатия на петрол северен Ирак, за тази група почти не можеше да се чуе новина. Но веднага след като те заеха петролните полета, обсадата на Кобани излезе на предната линия в новините, а САЩ изпрати безпилотни самолети, за да атакуват LIH. Възможно е да има и други причини за тази намеса, но в повечето случаи се откроява много ясен модел. Търсенето на петрол се е отразило на много такива решения. Активната намеса в конфликта на Либия има само „икономическо“ обяснение.
Освен това, шансовете за инвазия на трета сила се увеличават, ако тя е голяма държава, бунтовниците са добре въоръжени, между двете страни има етническа близост, а конфликтът се развива на фона на студената война. Като пример учените привеждат участието на САЩ в гражданската война на Ангола 1975-1991 г., Гватемала, Индонезия и Филипините. Те споменават решението на Великобритания да се намеси в нигерийския  конфликт 1967-1970 г. и отказа ѝ да участва в гражданската война на територията на други нейни бивши колонии, където нямаше петролни резерви, като Сиера Леоне и Зимбабве.
От друга страна, дори да имат силна армия, страните с най-големи резерви на петрол, като арабските държави в Персийския залив, Мексико, Индонезия, на практика не се намесва във вътрешните конфликти на своите съседи.
Изследователите отбелязват, че намаляването на зависимостта от енергоносителите може да промени модела, описан по-горе.

Всяка мебел ни отделя от земята – независимо дали е на столче или трон. Килима е напълно слят с земята. Той има непосредствен контакт с нея. И нито една форма на изкуството не е свързана с природата така, както килима.
В град Антигуа, бивша столица на Гватемала имат особено отношение към килимите. По Великден местните жители създават истински шедьоври от пясък и дървени стърготини, с които „застилат“ улиците на града.
Жителите на Антигуа се подготвят за Великден много внимателно. По време на поста всяка неделя по улиците има шествието със статуите на Исус Христос и Дева Мария. Но дори и тези мащабни действия не могат да се сравнява по красота с това, което се случва в последната седмица.
Всички, от малки до големи участват в създаването на красиви килими, които се наричат ​​тук алфомбра. По калдъръма на гватемалския град за няколко дни се появяват истински „килимни пътеки“. За да направите това, първо всичко отгоре се запълва с пясък, създава се плоска повърхност, а отгоре се нареждат всевъзможни видове картини от оцветени дървени стърготини.
Темата на изображенията е свързана с християнската религия, вплитат се и фолклорни мотиви. Занаятчиите използват резбовани дървени шаблони, повечето от които са се предавали от поколение на поколение. Въпреки това, всяка година има новите модели, така че всеки килим е уникален. В допълнение към пясък и дървени стърготини, за да украсят килима се използват цветя, стъклени мъниста, борови иглички, плодове и зеленчуци. Килими постоянно се напояват с вода, за да не отвее вятърът частите на килима.
Многолюдните шествия унищожават така изработените настилки. Какво да се прави съдено им е да просъществуват само няколко часа.
Създаването на необичайни килими символизира личното дарение на всеки гватемалец за последния пътя на Христос.

Под кревата на жителка на Гватемала се образувала дупка с дълбочина 13 метра.
Шейсет и пет годишната Иносента Ернандес споделя, че когато чула силен шум предположила, че в съседната къща е избухнала газова бутилка или е станал някакъв инцидент на улицата.
Тя веднага излязла, но вън нямало нищо. Силно се изненадала, когато един човек й казал, че шумът е дошъл от нейния дом.
След дълго търсене, те открили дупка под кревата.
Жената се радва, че семейството й не е пострадало. Имало само материални щети. Внуците й по това време играели около къщата.

Експерти планират да започнат разкопки на място, където се е намирал древния град на маите наречен Олтун. Според езика на древното племе името се превежда като Камена глава. Градът сравняват с египетския Луксор или така наречения град на мъртвите.
През 19-20 век Олтун е получил своето име заради намерените в него огромни каменни маски. Местните жители са уверени, че на този участък, разположен в тропическите гори на Гватемала, има нещо много важно. Не напразно очите на учените са се насочили именно там, макар и от скоро.
С помощта на дистанционно проучващи технологии, както и GPS, експертите са установили, контурите на пирамида, с размери на седем-етажна сграда.
Заслужава да се отбележи, че според легендата именно в Олтун е погребан вожда на маите, управлявал в периода 900-1200г.

Католическата църква в Гватемала е допринесла за превеждане на Библията на най-разпространения диалект на маите-киче.
Превода се е осъществил под ръководството на лингвиста Сукукви Изабел и френския свещеник Бернар Го, който 23 години е работил над превода на Светото Писание на езика на кореното население на Гватемала.
Езика на маите  е от групата на езиците разпространени в южната част на Мексико, Гватемала и Белиз.
Днес съществуват от 5 до 8 десетки езици и диалекти на маите.