Терминът „корпорация на злото“ за първи път се е появил в научната фантастика, като символ на някаква организация, застрашаваща живота на планетата.
Днес ще ви представя една от компаниите, които продават продукцията си по целия свят, без да се спират пред нищо, за да изкарат още пари.
Това е Smithfield Foods. Тя разфасова около 6 милиарда фунта свинско месо в година. Това означава, че компанията се нуждае от много свине. А многото свине водят до огромно количество отпадъци.
Smithfield Foods харчи около 26 милиона фунта на година само за тяхното почистване.
Прасета се инжектират с коктейл от антибиотици, инсектициди и десетки химически вещества. Животински изпражнения се събират в специални утаители, които са толкова токсични, че ако в тях падне нещо живо, то веднага умира.
За да се избави от течните отпадъци на прасетата, компанията ги разпръсква във въздуха и вятъра носи отровите над района.
В резултат на това, нивото на сероводород, амоняк, метан, и над сто други токсични газове, водят до това, че заболелите от бронхит, астма и неврологични заболявания се е увеличил десетократно.

Преди близо век и половина в големите градове са си светели с лоени свещи или за целта са използвали чиния или чаша с масло. Светлината от тях била слаба, а и се отделяли много сажди.
Когато англичанинът Фредерик Уинзър предложил да се използва газа, образуващ се при нагряване на въглищата без достъп на въздух, му се присмели и го срещали с градушка от подигравки.
Собствениците на фабриката за свещи се страхували, че ще загубят своите печалби и за това обявили изобретателят за луд.
За него пишели сатира, подигравателни стихове и забавни песнички.
„Един луд, – писал тогава английският писател Уолтър Скот, – предлага да осветим Лондон и с какво си мислите? Представете си – с дим“.
Насмешките не спрели изобретателят и Уинзър упорито доказал навсякъде, че той е прав.
И ето през 1807 г. светлината на газовите фенери за първи път осветили улиците на Лондон. Скоро те почнали да се появяват и в други градове на Европа, а по-късно и в Америка.
Коминът на газовия завод в Съединените щати запушил през 1816г. в град Балтимор. Четири години по-късно, газовите фенери със светлината си залели Париж.
През 1826 г. бил пуснат газовия завод в Берлин, а през 1835 г. в Петербург.

Разработчици от Дрезден са създали джобно зарядно устройство, което работи на газ за запалка и съдържа своя собствена горивна клетка, преобразуваща течното състояние на елемента в електричество.
Автономното зарядно устройство може да осигури не само смартфон, но и таблет, и GoPro камера.
Това е “ квантов скок по отношение на производителност и наличност, в сравнение с конвенционалните зарядни устройства“. Освен това „Kraftwerk е малка преносима електростанция. Удобното и много леко устройство осигурява надеждно захранване по всяко време, навсякъде, и не зависи от връзката към източник на захранване или електрически контакт“.
Едно газово зареждане може да захрани 11 телефона. Kraftwerk ви позволява да създадете своя собствена енергиен с помощта на малко удобно устройство в такива големи количества, че можете да пускате вашия iPhone, таблет, или дори камера GoPro за няколко седмици.

Учени са разработили технология, която позволява да се увеличи плътността и издръжливостта на полиетилен, като същевременно се намалява нейната пропускливост на газ и водни пари.
Изследователите са успели да подобрят качеството на полиетилена с помощта на нанодисперсни керамични прахове.
Добавянето на прах от силициев карбид и корунд води до намаляване зърната на полиетилен, които имат размер по-малък от 0.1 микрометра.
В този случай, пропускливостта на газ се намалява с 1.5 пъти, а пропускането на пара 1,7 пъти.
Нормалните полиетиленови продукти имат трайност три месеца, а при тези с добавения нано прах срока се удължава до 5 години.

Етиопската пустиня Данакил заслужено носи прозвището си „ад на земята“. Ако отидете там, това ще бъде най-лошата ви екскурзия в живота. Такъв пейзаж няма никъде другаде, дори и в самия ад.
Ако попаднете само веднъж в тази пустиня, няма да искате да летите до Марс, защото в нея човек се чувства като във космоса.
Усеща се катастрофалния недостиг на кислород, трудно се диша, но за това пък има изобилие от зловони изгарящи газове, които се отделят под краката от вулканичната повърхност с плаваши камъни.
Да пътуваш до тук е равносилно да искаш да скъсиш или загубиш живота си. Горещината е + 50 градуса.
Опасност има при пробуждането на вулкана. Можеш да се свариш в горещата му лава и за цял живот да се надишаш на серни изпарения.
Освен това, често в борбата за вода и храна, тук туристите ги  очакват полудиви племена от областта Афар, които са въоръжени и гладни. Те могат да бъдат неприятно приложение към неземната красота на пустинята Данакил.