Навярно сте слушали за енергия от вятър и слънце, за биотопливо, за хидроелектричество, за енергия от вълните и приливите. Но в природата има множество източници на алтернативна енергия, освен тази, която използваме днес. Чистата „зелена енергия“ е навсякъде около нас.

Учените вдъхновени от природните механизми са изобретили изкуствен лист, който може да събира енергия от изпаряващата се вода.

На листа се прикрепят въздушни мехури, които се генерират благодарение на разликата в електростатичните свойства на водата и въздуха.

Това изследване може да открие нови възможности за натрупване на енергия, получена при изпарение.

Метеоритът е небесно тяло, което пада на земята. То може да изгори още преди да достигне повърхността на планетата ни. Това зависи от големината му. Ярката светлина след него се нарича метеор.
В началото на 20 век с думата „метеор“ са означавали, преди всичко природни явления, като дъжд, вятър, дъга, мъгла и други.
Именно от това значение на думата идва думата метеорология. Това е наука за земната атмосфера и прогнозиране на времето.

Такъв облак изглежда като „летяща чиния“ на пришълци. Той се е появил над град Криф в Англия.
Според свидетелството на много очевидци, загадъчният обект в небето изобщо не се е движел, въпреки силния вятър.
Автор на забележителната снимка станал Брайън Уилтън, който фотографирал загадъчния облак малко преди да залезе слънцето.
– С жена ми не можехме да повярваме на това, което виждахме, – казал Брайън. – Това приличаше на сцена от филма „Близки контакти от трети род“.
Метеоролозите смятат, че Брайън е успял да снима така нареченият лещовиден облак. Тези облаци са редки. Те са формирани на гребена на въздушни вълни или между два слоя въздух.
Характерната им особеност е, че не се движат, без значение колко силен е вятърът.
Лещовидните облаци обикновено висят на подветрената страна на планинска вериги, по билото, както и по върховете на планините на височина  от два до 15 километра..

Това племе живяло някога навътре в либийската пустиня.
Западният вятър пресушил водата в съдовете им. А тази вода толкова трудно
са я събирали.
Останали без капка вода.
Насалите обявили война на вятъра и потеглили да го победят.
Вятарът задухал и ги покрил с пясък.
Те били погълнати и тогава насамоните завзели земята им.

Гълъбите са помогнали на учените да открият още една система за ориентиране при животните.
Феноменалната способност на птиците да се ориентират в дадена местност е добре известна. Смята се, че те имат цял арсенал от „компаси“, като се почне от силно зрение и се достигне до магнитно чувство.
Но даже ако притежаваха съвкупността от тези способи, не може да се обясни, как пернатите намират пътя за дома в местност, в която никога не са били.
За да се обясни тази особеност на птиците, трябва да се прибави и друго тяхно умение – ориентиране по инфразвук.
Изследователите отдавна подозирали, че инфразвука играе голяма роля в птичата картография, но до сега никой сериозно не се е занимавал с това.
Повод за такова изследване дало изчезването на ята гълъби, които летели през 1997 г. през Ламанша в Англия.
Джонатан Хагструм забелязал, че маршрута на птиците съвпадал с този на самолетите на „Конкорд“. Самолетите преодолявали звуковата бариера, когато гълъбите се намирали над пролива.
Дълговълновите инфразвукови вълни възникват при сблъсъка на мощните водни маси от океана с въздуха или земята, при земетресения или при антропогени фактори, като например свръхзвуков самолет. Тези инфразвукови вълни се разпространяват на големи разстояния, но процеса зависи от терена, през който преминават, а също и от климатичните особености, като температурата на въздуха и посоката на вятъра. Може да се предположи, че птиците използват това поведение на инфразвука вместо карта на местността.
За проверка на тази хипотеза Хагструм събрал данни за пътуванията на гълъбите. Птиците били пускани от три различни места, а след това се оценявало колко бързо се връщат по домовете си. Оказало се, че от една „точка на пускането“ има постоянен проблем. Гълъбите се губели или се отклонявали много от прекия маршрут.
Изследователите построили модел на разпространението на инфразвука във въздуха в проблемната тока.  Оказало се, че гълъбите преминават през област където е налице акустична тишина място, където звуковите вълни не се разпространявали.
Интересното е, че при този полет на птиците, всички птици се върнали, но тогава имало изключителни температурни условия, които помогнали на гълъбите да се ориентират.
Изглежда птиците не са единствените, които се ориентират по инфразвуковата карта на местността. Възможно е такъв инфразвуков слух да притежават и много други животни, като жирафи, тигри и окапи. Делфините и слоновете използват инфразвук  за комуникация.