Един от персийските царе, не помня точно кой от тях, обещавал голяма награда на онзи, който му измисли някакъв нов вид удоволствие.
Що се отнася до мен, достатъчни са ми и тези, които съществуват от падението на Адам насам, но лошото е, че и те не траят дълго.
Пълната със сладост чаша или се изплъзва от ръката ни, преди да утолим жаждата си, или божественият нектар, който се намира в нея, се превръща на оцет и тогава ние сами отдръпваме с погнуса устните си.
Обичаш ли, благородното вино на вярата, както наричаше религията мъдрият? Ако действително го обичаш, мразиш онези безсъвестни кръчмари, които подправят това дивно питие, като го смесват с вода, бои и разни отрови. И вместо божествен нектар, поднасят на зажаднелите уста някаква блудкава течност или някакво питие, от което ти се гади.
Само на тези кръчмари обяви война, следвайки завета на блажени Августин — „Наес tu irride, ut eis ridenda ас fugienda moendes.“ т. е. – „Така осмивай тези неща, че да поправиш това, което е смешно и отблъскващо в тях“.

Понятия, познати до безконечност, които приемаме за даденост и хулим в делничната си реч. Понятия, дотолкова известни, че е трудно, почти невъзможно да осъзнаем цялото им значение.
И аз се удивлявамя пред необятното благоволение, проявявано към нас, което не сме заслужавали, а получаваме. От незапомнени времена упорито злоупотребяваме с даровете и неудържимо ги пилеем, без да преставаме да крещим за още.
Невероятното е, че въпреки всичко това ни е позволено да съществуваме. А това е неопровержим акт на милост. Тази милост е тъй изумителна и всепроникваща, че само за миг да я зърнем е достатъчно, за да ни накара да споделим благостта на вярата.

Модерният свят е изцяло зависим от информацията. Той повече няма да се дели на бедни и богати или на развити и слабо развити, а на бързи и на бавни страни. Новата вяра е в скоростта. Този, който върви бързо, ще е по-добре.
Философията на мениджмънта на XXI век е хард уърк — тежка работа, казано по нашенски. Наемаш млади хора и те се изхабяват бързо.
И всичко продължава по същия начин, след като сериозно се обмисли с кои нови по-бързо ще се продължи по-нататък.

Човек може да бъде религиозен, но не и духовен. Вярата в Бога е като любовта на майката в рожбите й.
Няма стара и нова душа. Господ е връзката между душите. Той е моралът, а с тялото и мисленето ни се занимават свещениците в църквата.
Това са идейните различия между хората, богатството и нищетата, парите и силата, физическата груба мощ, лъжата, която може да те шляпне през лицето, но не е в състояние да убие в теб душата

Галерий, чието пълно име Гай Галерий Максимиан Валери, суверенен владетел на Източна римска империя на 30 април 311 г.  e подписал указ позволяващ за първи път открито да се изповядва християнството, а това допринесло за разпространението на вярата.
Галерий дълго време бил един от най-запалените противници на християнството в Римската империя. Той е участвал в преследването на християни от 303 г.
Според някой източници инициатор на гонението бил Диоклетиан, според други Галерий лично убеждавал Диоклетиан да започне гонението. Както и да е, Галерий взеха активно участие в него, и то продължава и по време на царуването му.
Галерий „променил“ своите убеждения поради болест,  може би с надежда за „ответна благодарност“ от Бога на християните.  Но надеждата му не се оправдала.  Няколко ден след подписването на указа Галерий умира.