Рядко може да се чуе толкова точно определение на вярата, което е дала една млада негърка.

Когато я попитали:

– Как използваш помощта на Бог в минута на нужда?

С обичайната си жизненост тя отговорила:

– Само трябва да вярваш, че Той ще изпълне молбата ти и така ще бъде в действителност.

Болшинството от нас излагат на Господа нуждата си, а след това започват да се съмняват, дали Бог ги е чул. И продължават със свои собствени сили да, даже викаме на помощ и другите да Му помагаме, а след това точно следим, как той привежда Своето обещание в изпълнение.

Вярата на всички обещания на Бога казва : „Амин“. А ако се появи и най-малка сянка на съмнение сърцето казва: „Долу ръцете“, като всецяло предоставя на Бога да извърши предоставеното Му дело.

Вярата говори така; “ Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.

Живата вяра винаги благодари за обещанието, въпреки че то още не изпълнено, тъй като Божиите обещания са ненарушими.

Гладно плачещо бебе не може да се успокои с дрънкалка. То няма да престане да плаче, докато не се утоли глада му с мляко.

Така и душата на възрастен човек не може да бъде наситена без Бога.

Псалмопевеца описва жаждата, измъчваща всеки човек така: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!“

В човешкото сърце не могат да живеят две противоположни сили.

Там където има съмнение, не може да живее вяра. Там където цари омраза, не оставя място за любов. Там където се издига егоизмът, изчезва състраданието. Има ли загриженост, няма вход за доверието.

Бог няма да дели властта в човешката душа с никого и нищо, което е по-малко от Него.

Сигурен ли си, че нищо не измества Бог от твоето сърце?

Не позволявай на нищо в душата ти да се установява на мястото на Христос, но „предай пътя си на Господа“.

Първите християни не са имали сгради,в които да се събират, самолети и автомобили, с които да се предвижват по-бързо, нито печатница, телевизия, радио или Интернет, но те буквално са преобърнали света със своите пороповеди и свидетелства за Христос. Започнали са духовна революция, която е разтърсила основите на Римската империя.

Пред лицето на противниците и непреодолимите трудности християните били смели, дързостни, безтрашни и непоколебими във вярата си.

Те са живели всеки ден за Христос, въпреки отхвърлянето им от езичниците. С радост търпели презрението, гоненията и даже смъртта за вярата си в Христос.

Къде се крие тайната им?

За това ни разказва Библията: “ ….всички се изпълниха със Святия Дух“.

Святият Дух е променил живота на първите християни и на всички онези, с които те са се срещали. Тяхната любов, праведност и чистота правели незаличимо впечатление на околните.

Какво ни пречи да „преобърнем“ този свят за Христос?

Когато нещата се разпадат, не се опитвайте да ги поправите сами. Просто нека Бог подреди счупените и разпръснати парчета.

Ако сме изправени пред проблем, имаме две възможности: Можем да се покланяме и радваме в присъствието на Бога, а  можем да се окайваме и тревожим.

Това е истинската вяра, когато ни е тежко да се радваме и покланяме на Бога.

Павел казва, че ще продължи да се радва, защото знае, че Духът на Исус Христос му помага и това ще доведе до неговото спасение.

Човек може да остане радостен и щастлив в трудни времена. За това е необходимо:

Първо, трябва да гледаме на проблемите си от Божията гледна точка. Всеки от нас знае, че Бог е работил в разгара на борбата и ни води към победа.

Второ, човек трябва да има вяра, че Бог ще работи по проблем му за негово добро.

Тъй като имаме Божията помощ, Светият Дух и вяра в Бога, нека да изберем да се радваме.

Това е правилният избор, да се радваме в Господа.

Една жена разказала на пастора си следното:

– Връщам се в къщи, а мъжът ми седи в къщи пиян. Когато влязох той започна да се подиграва с вярата ми.

– И вие какво направихте? – попитал пасторът.

Жената отговорила:

– До гуша ми дойде  от глупавите му приказки и го вързах….

Пасторът се изненадал:

– Как успяхте да го вържете?!

– Така, в името на Исус Христос ….