Знам, че това не е твърде популярна философия, но ви предлагам да прочетете това, което искам да споделя с вас.

Вярата в Бога за мен има дълбок смисъл и тя е на първо място в живота ми, без значение какво се случва. След това идва наред съпругът и той е по-важен от децата. Никой нормален мъж със здрав разум няма да иска да захвърлите децата си, за да задоволите неговите нужди.

Когато сядаме в самолет, стюардесата ни обяснява правилата за безопасност преди излитането. Когато тя ни говори за това, как се ползва кислородната маска, напомня, че първо трябва да я сложите на себе си, а след това на детето.

Нима обслужващия персонал в самолета смятат, че ние сме по-важни от детето?

Разбира се, че не. Но вие не можете да помогнете на детето си, ако не можете да дишате. Това правило действа в семейството и при упражняване ролята на родител.

Вие не можете нормално да възпитавате детето си, ако вашия брак се разпада.

Неизбежно ще настъпи денят, когато децата ще пораснат и ще напуснат бащиния си дом, за да живеят собствен живот и да работят за изпълнението на техните мечти.

Ако вие не сте инвестирали във взаимоотношенията със съпруга си, то двамата ще останете в празното гнездо с опустошени сърца.

Мъдрият човек се стреми към разумни действия, а глупавия започва да действа в много посоки.

Повечето от това, което правим ежедневно няма да има значение за дълго време.

Наистина правим много неща, но колко от тях са полезни за по-дълъг период от време?

За да постигнете мечтите си в живота, трябва да решите, кое е важно в живота ви и да се съсредоточите върху него. Поставете си цели, достатъчно големи, за да се изисква вяра в Бога.

Той благославя, а благословението му зависи от размера на нашата вяра. В Библията Исус казва:

„Нека ви бъде според вярата“.

Бог ни дава сами да изберем съда, който Той ще изпълни, но според вярата ни.

 – По време на ураган, – казва опитния моряк, – за да се спасим трябва да се придържаме към едно единствено действие. Трябва да поставим кораба в правилното положение и да го запазим така.

Когато пред християнина не се вижда слънце, нито звезди и голяма буря се е разразила над главата му, той има само един изход и един единствен път е открит пред него.

Разумът е безсилен да му дойде на помощ. Опитът му от миналото няма да му даде проблясък. Даже и в молитва може да не намери утешение.

Остава само едно. Душата му трябва да знае как правилно да стои пред Бога и да задържи това положение.

Уповай на Бог, без значение какво се е случило.

Нека да има ветрове, високи вълни, бури, гръмотевици, мълния, заплашителни скали, издигащи се валове, ….

Каквото и да се случи хвани се за кормилото си и поддържай вярата си в Бога, в Неговото Слово и във вечната Му любов.

Един човек дошъл при един християнин и му казал:
– През последните 500 години, науката се освободи от църквата. тя рязко дръпна напред. И сега нашето научно познание надминава нашето морално развитие. От друга страна, църквата е имала на разположение, за да развие нашата нравственост.
– За да достигне до това осъзнаване, – казал християнина, –  човек трябва  с уважение да признава съществуването на всеки друг. Това води до определено отношение към човека, което е свързващо звено между вярата в Бога и нравствеността.
– Трябва ли непременно да има връзка между вярата в Бога и нравствеността? Каква е тя? Защо църквата за 2000 и повече години не ни е направила по-добри? Мисля, че светската мисъл много повече е допринесла за нашето усъвършенстване. Тогава църквата изпълнила е своето предназначение? С други думи, доколкото моралът произтича от вярата в Бог? Защо Църквата не успя, да ни направи високо морални същества?
– Уверен съм, – казал християнина, – че вярата в Бога трябва да следва нравствеността. Ако смятаме, че светът е устроен от някакъв брой принципи, това трябва да се отрази на нашето поведение.
– Какви са тези велики принципи?
– Любов, справедливост …

Римската империя се бе разпростряла над много народи. На Тиберий му бе трудно да се справя със всички племена и националности, които обитаваха големите предели на империята му. Имаше доста трудности и проблеми с евреите.

Дълго време мисли по въпроса и един ден му дойде гениална идея. Той повика Пилат и му нареди:

– Издигни Назарянина на пиедестал над всички фалшиви месии преди него и дай доказателство на евреите, че той е техния истински Бог.

Пилат бе виждал  Исус. Мълвата за Неговите чудеса се ширеше из пустинята като чума. За това Пилат много се изненада от думите на императора. Той не можеше да схване какво точно имаше предвид Тиберий.

– Това може да стане само със смъртта му, – продължи императорът, – по-точно с илюзия за смъртта му. Ще бъде чудо, което не можеш да постигнеш с лъжа и измама. Ще създадеш пълна илюзия у хората за неговото възкресение. Дайте му отвара от оная билка …. питай долу те ще ти кажат коя точно. Тя ще заблуди тълпата, че той е мъртъв, а всъщност ще бъде само дълбоко заспал. Ако начинанието ти е успешно, ще усмириш и най-големите неверници.

Пилат не можеше още да осъзнае идеята на Тиберий, за това само мълчеше.

– Трябва да сложим край на техните мечти и очаквания, – започна възторжено императорът. –  Необходимо е да повярват, че той е дошъл. Вярата за появата му трябва да се разпръсне нашир и на длъж. Мълвата трябва да започне от сърцето на Ерусалим.

– И каква изгода ще получи Рим от това? – попита плахо Пилат.

– Вярата им, която проповядва примирение, нея ще я използваме срещу тях, – започна да обяснява Тиберий. – И ще се сдобием с благата им. Ние ще се присмиваме на вярата им, а в същото време ще прибираме тайно парите, които дават за дарения. Колкото по-силно почитат и се кланят на своя лъжебог, толкова по-слаби ще стават. Именно от тази им слабост ще се възползваме. И ще контролираме не само телата им, но и душите им.

Пилат кимна с глава и излезе. Той бе окуражен от дръзкия план на Тиберий. Осъзнаваше, че императорът смяташе чрез този човек, да укроти и повлияе на евреите.

За да създаде пълна илюзия за възкресението на Назарянина, Пилат нареди Исус да бъде жестоко бит пред очите на тълпата. Той самият не бе нужно да присъства на екзекуцията. Вместо това нареди на някои от елитната гвардия да довършат задачата.

Пилат бе доволен и очакваше вече да чуе за резултатите, за да докладва на Тиберий, когато при него влезе запъхтян войник и докладва:

– Назарянина  умря.

– Как така нали трябваше само да бъде приспан? – разтрепера се Пилат.

– Изглежда докторът не е преценил правилното количество от отварата ….

Пилат вече не го слушаше, главата му бучеше: „По-далече от Тиберий. Ако узнае какво е станало, ще ме последва съдбата на Назарянина“.

И той хукна, нищо не каза и на жена си. Имаше желание само да се скрие някъде.

„На кого сега да има доверие. Никой не трябва да научи какво е станало. Иначе Тиберий ще ме извика и ще ме разпитва ….“

Паниката му растеше. Затвори се в една стая и така прекара три дена. Когато вече мислеше, че ще откачи от страх, при него дойде един от верните му хора и му съобщи:

– Назарянина станал и излязъл от гроба жив.

Пилат го гледаше изумен.

„Как е възможно, човек да се върне от смъртта? – Пилат се стъписа. – Нали видях засъхналите му рани. Тялото му беше студено. Когато допрях глава до гърдите му сърцето му не туптеше. Каква е тази неземна сила, която наистина го е измъкнала от смъртта? ….Не може да бъде ….“

Изведнъж ярка мисъл разтърси Пилат и той извика:

– Той е истинския Месия ….. Клавдия беше права ….