По време на войната една жена се прибирала късно през нощта минавайки през гората. В едната си ръка държала чанта с продукти, а в другата малко пари. Изведнъж до нея се появил един мъж и й казал:
– Дай чантата си!
– Благодаря ви, но аз мога и сама да я нося, – спокойно казала жената.
Вървели мълчешком десетина минути. Накрая той отново подновил искането си:
– Достатъчно, дай чантата си!
– Благодаря, аз все още мога да се справям сама с нея, – отговорила жената.
Изведнъж човекът изостанал. Жената се уплашила, че може да я нападне отзад. Изведнъж в главата й прелетяла мисъл: „Моят Спасител не е само в църквата, Той е навсякъде, дори и тук в гората.“
И тихо казала:
– Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Мъжът бързо изтичал към нея и извика:
– Какво каза?
Жената повторила думите си. Между тях се завързал разговор. Накрая той попитал:
– Знаете ли какво исках да направя с вас?
– О, да. Знаех, – казала жената.
– А защо не крещяхте от страх? – мъжът бил изумен.
– Защо да викам? Кой може да ме чуе тук и да ми се притече на помощ? Но Моя Господ е силен. Той ме пази. Нямаше да допусне, да ми направите нещо лошо.
Когато се разделил мъжът се разплакал. Жената се върнала и му казала:
– Ще се моля за вас, докато намерите истинския път в живота си.
Вярата ни дава увереност, че Господ ни обича и пази.

Двама си говорят по телефона:
– Слушай, Пешо, ако не ми заемеш 100 лева, няма да доживея до заплатата.
– Какво говориш, такава бедност ли те е стигнала?
– Не ми се присмивай, животът на човекът преминава понякога през пустиня. Нали така Господ смирява човека, за да не уповава на неправедното богатство, а да упражнява вяра си.
– Да, така е. Но 100 лева нямам. Скоро исках от съседа и съжалявам, че не мога да ти дам.
На следващата седмица Пешо печели наследство в съда. Първото нещо, което той и съпругата му решили да си позволят е пълноценна почивка в Египет, за която отдавна си били мечтали.
Седмица по-късно той звъни на човекът, който го е молел за пари:
– Здравей, как си? Намери ли пари, за да се издължиш?
– Не, а ти какво, да не си почнал да си живееш по-свободно? Помогни ми!
– Не мога сега, далеко съм…
– Къде си?
– Какво значение има!?В Египетската пустиня, горещина,… не мога!
– Да разбирам! Но пустинята е да уповаваме на Господа, а не на неправедното богатство.
– Аха, да… навярно е така! Но…ако знаеш колко е приятно да харчиш неправедното богатство в тази Египетска пустиня!

Жителите на Залуква от Ивано-Франковска област се отказали от алкохола. Това направили заради свои близки. Към сухия закон се придържат повече от сто селяни. Обетът да не пият алкохол е вписан в специална „Златна книга на трезвеността“, която се съхранява в местна църква.
Дори по време на големи празници на масата, вместо бутилка вино се слага изворна и минерална вода, но това не разваля настроението на хората.
Селото вече е по-спокойно по сватбите, клубовете и магазините. Психиатър е уверен, че вярата лекува всяка зависимост. Но не всички могат да преминат през изпитанията до край.
Да се борят с алкохолизма местните хора призовават и минаващите през селото им.
При влизане в Залуква първото, което виждат гостите е „Кръста на трезвеността“.

Човекът, който седи на пода, облечен в бяло е пастор. Той живее в Сирия.
Сутринта излязъл да проповядва Евангелието, а когато се върнал в къщи, същия ден, намерил децата си мъртви.
Четирите му деца били убити от екстремисти.
Попитали го:
– Ще престанете ли да проповядвате за Христос.
Той казал:
– Сега ще говоря още повече  за Господа, повече от всякога…. Ще продължа да проповядвам Христос и Неговото спасение.
Възхищавам се на силата на духа и вярата му.
Много пъти съм си мислила, какво бих направила, ако бях попаднала в подобна ситуация. Имаше време, когато се страхувах за децата си, но сега всичко съм оставила в ръцете на Господа.
Въпреки че страхът идва и ни спохождат съмнения, трябва да устоим с Божия помощ на предизвикателствата.
Нека по-често пребъдваме в молитва, защото тогава Господ отнема всичките ни страхове…..

Аз намерих това, което търсих през цялото време. Моето съкровище, моята перла, това е Христос. И всичко, което Господарят иска от мен се заключава в думите:
„Дейвид, Аз те обичам. Позволи ми да те осиновя. Аз вече подписах всички необходими документи чрез кръвта на Сина Си. Сега ти си сънаследник с Него на всичко, което имам.“
Аз все още съм в процес на продажба на всичко, което имам. Все още се уча да дам време на Отца, моите мисли, моята воля, моите планове. Но знам, че всичко това сменям за съкровището. Продавам всичко, за да купя жива вода, хляба на живота, млякото и меда на радостта и покоя. И всичко това върша без пари. Цената е моята любов, моето доверие и моята вяра в Неговото Слово.
Каква необичайна сделка! Аз давам своето мръсно, дрипаво самочувствие и добрите си дела. Свалям износените чехли на своите усилия, оставам назад безсънните си нощи, прекарани на улицата на съмненията и страха, а в замяна получавам осиновлението на Царя.
Дейвид  Уилкерсън