Едим ученик попитал учителя си:
– Защо едни хора са красиви, а други грозни, едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие?  И как се е появила разликата от самото начало, когато минало не е имало?
Учетелят предложил на ученика да се разходят в градината. След известно време той казал:
– Ето това дърво е голямо, а това малко. Аз често сядах под тези дървета и мислех защо това е така?  Но когато мислите ми се разсеяха, въпроса изчезна.  Сега зная, че това дърво е голямо, а това малко и в това няма никакъв проблем!

На една поляна, сред огромната гора живял един вълшебник. Той имал голямо стадо овце.

Всеки ден той изяждал по една овца. Тези кротки животни причинявали много тревоги на вълшебника. Бягали към гората. Много време му отнемало да хване бегълката и да събере отново стадото.

Ако овцата разбирала кога ще я заколят, тя се съпротивлявала и виковете ѝ плашели другите. Тогава вълшебникът приложил хитрост. Поговорил със всяка овца поотделно.

На една казвал:

– Ти не си овца, ти си човек като мен. Няма от какво да се боиш, аз убивам и ям само овце. Ти си единствения човек в това стадо и си моя най-добър приятел.

На друга казвал:

– Защо бягаш от мен. Ти си лъвица и от нищо не трябва да се страхуваш. Аз убивам само овце, а ти си ми приятел.

На трета внушавал:

– Послушай, ти не си овца, а вълчица. Аз те уважавам. Както и преди аз ще продължавам да убивам по една овца всеки ден, но ти си вълчица, най-добрият приятел на човека. Няма от какво да се страхуваш.

По този начин, той говорил на всяка овца и внушавал на всяка една от тях, че не е овца, но напълно различно животно, което се различава от всички други в  стадото.

След тези разговори напълно се променило поведението на овцете. Те пасели спокойно и вече не бягали към гората. И когато вълшебникът убиел някоя от тях, те си казвали: „Той е убил овца, а не мен, защото аз съм му най-добрият приятел“.

Дори овцете, които убивал, престанали да се съпротивляват. Той отивал до набелязаната жертва и казвал:

– О, приятелко, отдавна не сме разговаряли. Ела с мен. Искам да се консултирам с теб по един въпрос.

Овцата отивала с гордост при него. Тогава той я питал как вървят работите в стадото. Жертвата с радост му разказвала всичко, след което той я убивал. Смъртта идвала бързо и овцата нямала време да разбере какво става.

Вълшебникът бил много доволен. Повдигайки самочувствието на всяко едно от животните, успял да ги накара да забравят за смъртта. Станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и спокойно си хрупали тревица. Месото им станало по-вкусно.

Така вълшебникът дълги години управлявал своето стадо. Дори овцете започнали да му помагат.

Ако някоя съобразителна овца започнела да се досеща за истинското положение на нещата, то останалите овце „най-добрите приятели“ на вълшебника, веднага му докладвали и той с удоволствие я изяждал.

А вие какви сте лъвове, вълци или може би хора…?

Изследователи, работещи по изучаването на човешките гени са установили, че всеки човек има около две дузини напълно деактивирани гени. Това налага идеята, че не всички неактивни гени са вредни за здравето.
Група от британски генетици от Welcome Trust Sanger Institute са създали нов каталог, така нареченият LoF на гените и техните варианти, за да разберат кои генни мутации водят до заболяване. Едновременно с това може да се разбере как нормално функционират гените в организма.
Работата в тази област е част от глобално изследване 1000 Genomes Project. До сега учените са разработили редица филтри, за да изяснят типичните „грешки“ в гените на човека. Основният въпрос, на който се опитват да отговорят е: колко голяма роля играят LoF-гените в причиняването на заболяванията.
Изследователите са разглеждали почти 3000 възможни варианта за такива гени у 185 доброволци от Европа, Източна Азия и Западна Африка. Загубата на части от генетичните изменения трябва да доведе до нарушение на функционирането на организма. Някои увреждания на гени могат да причинят болести като мускулна дистрофия и кистозна фиброза. Очевидно е, че хората имат стотици такива увредени гени и техните варианти, които пряко засягат здравето.
В неотдавнашно изследване било установено, с помощта на филтри, че около 56% от 3000 потенциални гени нямат сериозно въздействие върху човешкото здраве. Най-малко 1% от човешките гени, могат да бъде изключени без значителен риск.
Сега учените са публикували списък на около 1000 LoF-гени и техните промени, свързани с гените. В болшинството от случаите учените не знаят как работят тези гени и как въздействат, изучавайки ги те искат да добият нов поглед на малко изучените генетични характеристики на хората.

Не всеки може да участва в конкурс за бързо хранене. Дори експертите не могат да разберат дали това е нещо специфично или въпрос на тренировка.
Ръководителят на катедрата по стомашно-чревна радиология в болницата на Университета в Пенсилвания, Марк Ливайн е изяснил, че стомаха на  “ спортиста“ работи по скоро като раздуващ се балон, а не като свиващ се чувал.
За изследването докторът поканил един от 10-те най-добри в света в състезанията по бързо хранене и мъж, който бил 20 килограма по-тежък и десет сантиметра по-висок от професионалиста.
Между двамата устроили състезание по най-бързо изяждане на ход  док. Лекарят с ренгеноскоп наблюдавал стомасите и на двамата.
Дори когато стомаха е празен стените му се свиват. Перисталтичните съкращения предвижват съдържанието към изходните отверствия, които не са специфични за стомашно-чревния тракт. Оказало се, че при бързоядящия пересталтика на стомаха практически не съществува. Неговият стомах се разширявал и приемал все нови и нови порции, докато неговият съперник се „наял“ само със седем ход дога.
След 19 минути и 36 изядени хот дога лекарят преустановил състезанието. Стомахът на професионалистът заемал практически цялата горна част на корема, но пересталтичните свивания така и не се усилили.
За сега специалистите не могат да обяснят този феномен. Професионалистът казал, че е тренирал своя стомаха си. Той продължавал да яде и след като се е наял и със времето усещането за пълен стомах изчезнало напълно.

Ама че въпрос, ама основателен. Бащата на историята авторитетно потвърждава , че го е имало. Земляк на историка, от днешна Мала Азия, живял около 400 години преди Херодот.

Майката, Критея, била от градчето Куме. Но забременяла без да е омъжена. Преместила се в някакво селище близо до реката Мелес и там родила бъдещия епик. Нарекла го на името на реката Мелесигенис.

След това се преместила в Смирна и станала икономка на учителя по музика и литература Фемий.  На тинейджърска възраст, любопитният Мелесигенис се сприятелил с пътешественика Ментес и тръгнал с него по света. При това пътешествие ослепял. Лошият факт си имал и добра страна. Бардът бил наречен Омир. Прякор, който естествено се трансформирал и в име, и в символ, лесен за запомняне.

Омир се борил години с живота, докато накрая се установил в Хиос, където придобил тежест и авторитет. Умрял, пак пътешествайки.