През XVII и XVIII век  графита струвал стотици хиляди лири. Тогава той се е използвал предимно за смазване на оръжия, с цел по-лекото плъзгане  на снарядите.

Основните находища на графита са били в Англия и търговията с него се намирала под протекцията на съкровищницата на Великобритания.

Разработването на мините за добиване на този скъпоценен продукт, се пазели  в тайна, така както днес се пазят в тайна разположението на военните бази. Тези мини работели седем седмици в годината, за да запазят високата  цена на графита.

Въоръжена охрана карала работниците да се разсъбличат, когато излизали от работа, за да проверят дали не  са отнесли със себе си част от скъпоценото вещество.

Парламентът одобрил закона, според който всеки осъден за незаконно притежание на графит, изтърпявал една година  каторжен труд или работа в колониите.

Въпреки, че военната промишленост е свързана с много пари, някои видове графит се използвали изключиелно за рисуване. Обикновенно художниците увивали парчето графит с конец или вълна, тъй като бил много крехък. До  XVII век на никому не му е дошло наум да го постави  в дървена пръчка, както го използваме днес.

Първият патент за използване на енергията на вълната датира от 1799 г. Зарегистриран е от Джирар и сина му. По- късно броя на патентите расте бързо и само във Великобритания през интервала 1855 – 1973 г. те  достига до 340.
Въпреки това прилагането на практика на подобно устройство е станало чак през 1910 г. То е доставяло електроенергия за частните къщи във Руайн Франция. За целта са се използвали колебанията използвани във водната кула днес.
С по-сериозни изследвания в тази област се е заел през 1940 г. Йошо Масуда. Той е използвал различни идеи за вълноенергетични прибори, в това число и за осветление на кораб. Имал е предложение за получаване на енергия от въртеливото движение на възлите при шарнирните фериботи.
Петролната криза през 1973 г. предизвикала учените да проявят по-голям интерес към енергията на морските вълни. Тогава започнала да се разглежда идеята за генериране на електричество от океанските вълни.
През 1981 г. цените на петрола спаднали и финансирането на горните проекти било спряно, но въпреки това били тествани няколко прототипа в моретата.
През последните години се изграждат проекти на така нареченото „вълново стопанство“, чийто капацитет се изчислява в мегавати. Ярък пример за това е разработка във Англия, при която се съединяват множество вълноелектрически инсталации в една верига с мощност от 20  до 40 мегавата.

Експерти от Северозападния университет във Великобритания предлагат ефективен начин за идентифициране на хора, които се подготвят да извършат терористичен акт.
Те са разработили тест, който използва ответната на изпратената до мозъка вълна, наречена П300. Електрическият импулс се появява след повече от 300 милисекунди след подаването на сигнала.
Регистрирайки ответната реакция на човек, на когото са зададени определен брой въпроси, изследователите могат с голяма точност да определят „терориста“.
В експеримента са участвали 29 студента. Те трябвало да разработят терористка операция, да определят времето и мястото на извършването й.
Без да имат предварителна информация за предстоящо престъпление, учените са в състояние да идентифицират 10 от 12 терориста. Точността на предсказанието е 83 %.
Импулсите Р300  се измерват с помощта на електроди прикрепени към главата на разпитвания. Самият разпит трае около 30 минути.

Фермер чрез традиционни методи на кръстосване е получил нов вид овца, която не се стриже.
В такива страни като Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, където традиционно се отглеждат овце, редовно се провеждат състезания по бързо стригане на такива животни. Сега този вид „спорт“ е силно застрашен.
Английският фермер Питер Бабер е кръстосал обикновена английска овца с овен от линеещата порода блекбели барбадос и е получил нов вид овца екслана, която не се нуждае от постригване.
Първите топли лъчи на пролетта предизвикват хормонални изменения в овцете, съпроводено с избиване на пяна по върха на козината, което води до по-нисък добив на вълна.
Сега фермерите няма да губят време за постригване и ще се откажат от скъпите машинки за тази дейност.
Новата порода си има и своите недостатъци. Добивът на вълна от тoзи нов вид е едва 500 грама на глава, докато при обикновената английска овца е 9 кг. Въпреки това рядката козина на тази нова порода, спасява животните от паразити и самата вълна е много по-чиста. Само като си помисля, че основните средства за преработката на вълна отиват  за нейното първоначално почистване, разбирам ефекта от получената нова порода.
Повече вълна, паразити и трудното й обработване или рядка вълна, липса на вредители и почти никакви средства за почистването й, кое е по-добро? Това ще решат фермерите и производителите на вълнени тъкани.