Да бъдеш смирен не означава да се мислиш за по-малко от другите.
Мога много да обичам, да направи добро, повече да дам, отколкото да се взема. Мога, но се свивам в гордостта си, като нещастен човек.
Накрая се предавам и разбирам, че имам нужда от благодат и мога да да я приема, за да запълня празнотата в мен.
Човек се нуждае не от утешение, а от Утешител. Какво може да му даде Бог, който седне до него, цъка с език и казва: „Да,  не можеш да направиш нищо, но не се разтройвай“. Това би бил един мъртъв Бог.
– Това е, ще умреш, – нашите близки, дават подобни утешения.
Но нашият Бог не е мъртъв, Той е Бог на възкресението. Успокоява и вдъхновява, изпълва и повдига. Той идва като лекар, за да се изправим.
– Аз, който се смятах за силен, мощен и непобедим паднах. Господи, ела и ми помогни!
Това можеш да кажеш от сърце само ако признаеш, че  си сериозно болен, прикован към леглото и доста отслабнал.
Лечението ти не зависи от твоята слабост, а от Божията сила. Съжаляваме за другите, но трябва да им кажем:
– Станете, не само физически, но и духовно. Вие може да сте окаяни, но Бог приближава, внимавайте да не го пропуснете.

Николай даде знак на сервитьора и поръча две безалкохолни. Милена се ядоса, защото очакваше поне бренди или едно мартини, но си замълча.

– Искам да разбереш едно, – започна Николай, когато сервитьорът се отегли, – Бог не иска да причинява зло или страдание, а винаги гледа да ни избави от него. Понякога страданието ни се дължи на глупавите грешки, които правим в живота, но то е напълно неизмеримо с прегрешението. За това човек трябва много да внимава какво ще каже или направи. Всеки жъне, каквото е посял.

Хиколай я погледна. Погледа ѝ невиждащо блуждаеши нанакъде.

– Забелязвам, че си постигнала положителен резултат от неприятното преживяване през, което си преминала. Доказателство за това е, че си започнала да си задаваш съществени въпроси. Всичките ти размишления ще имат резултат, ако се обърнеш към Бога. Само Той може да ти помогне да преодолееш преживяванията си в тази трагедия. Той ще изцели раната ти. Ше загърбиш миналото и отново ще почнеш да живееш и да обичаш. Мъничкото познание, което си придобила по такъв болезнен начин, трябва да ти помогне да разбереш, защо Бог те е създал и да избереш правилния път към истинското щастие.

Николй се въодушеви, той ясно виждаше нещата и искаше и тя да ги види и разбере.

– Щастието не се състои в това да бъдеш такава, каквато другите искат да бъдеш. Не трябва да отговаряш на модните приумици на едно преходно общество. Не ти внушавам, че трябва да се разделиш със всичките си пари, да отидеш в Индия и да станеш като майка Терез. Ти можеш да запазиш професията си и отново да трупаш пари. Парите са неутрални. Важното е какво човек върши с тях.

Милена мълчеше, забила поглед в масата. Николай я разбираше и искаше да ѝ помогне. За него тя не бе просто позната.

Николай прибра падналия върху очите си кичур и продължи внимателно, като следеше реакциите ѝ:

– Милена, ако се помириш с Бога, ще разбереш, че тъмните сили нямат последната дума. Нима не разбираш, че разпъването на кръста е било последвано от възкресение? Всичко може да бъде сътворено от Бога чрез Неговата съзидателна воля. Няма толкова мрачна тъмнина, през която да не може да проникне светлината Му. Но трябва да започнеш да действаш.

Изведнъж Николай си спомни една мисъл, засмя се, погледна Милена и я каза на глас:

– Всичко, което е необходимо на злото да триумфира, е хората да не правят нищо.

Последва дълга пауза. Милена вдигна глава и каза:

– Как да променя живота си?

– Не изпадай в паника. Господ не иска да съствиш бизнес план за няколко часа, без добре да го обмислиш. Първо откажи се от алкохола, за да можеш трезво да помислиш върху нещата.

Последните лъчи се губеха в облаците, а здрача спускаше бавно своята тъмна пелена.

Погледа ѝ се проясни и Милена започна да гледа по-ведро. Тя  вече знаеше какво да направи. Не веднъж бяха говорили за това, но то някак си ѝ се бе изплъзвало. Предстоеше ѝ едно дълго пътуване. Пътуване към истината и светлината.

Умрели три баби и се възнесли на небето. Срещнал ги Свети Петър и ги предупредил:
– Ще ви задам един въпрос, ако правилно отговориите ще отидете в рая, иначе в ада.
Въпросът бил: Какво е това Пасха?
Първата баба казала:
– Това е много хубаво нещо. Всички хора излизт на парад, носят знамена и балони, а от подиума други им махат с ръце.
Свети Петър възмутен казал:
– Отивай в ада!
– О, това е такъв хубав празник, – запонала втората баба притеснено, – украсява се коледна елха, раздават се подаръци, идва дадо Мраз със Снежанка …
Реакцията на Свети Петър бил светкавична, той изпратил втората жена при първата.
Започнала тържествено третата баба:
– Великден произхожда от еврейския празник Пасха. Тогава си спомняме мъките, смъртта и възкресението на Христа. Юдеите го хванали и той бил осъден да бъде разпнат на кръст. Той умрял на Разпети петък. Тялото Му свалили от кръста и Го положили в една пещера, а входа ѝ закрили с камък.
Свети Петър бил поразен:
– Браво, вие сте само за рая, колко много знаете!
Но бабата продължила:
– И в края на всяка зимата Христос премества камъка от входа на пещерата и поглежда сянката си. Ако тя е дълга означава, че и зимата ще бъде дълга …..

Не можем да схванем централната драма в Библията, докато не започнем да усещаме това напрежение.

До идването на Исус Христос, Библията е като откъс от музика, чиято дисхармония моли за накакво окончателно разрешение, което да доведе до хармония.

Изкупителната история е като симфония с две велики теми: Темата на Божия план да популяризира Бог славата си и темата за Божията „загадъчна, избирателна любов“ към грешниците, които са презрели тази слава.

Тези теми се преплитат и проникват една в друга. Ние знаем, че най- великият Композитор е във вихъра си, но с векове не чуваме разрешението ѝ.

Смъртта и възкресението на Христос е разрешението в симфонията на историята

Свещеник Ефстафий още преди войната бил арестуван.
Извикали го, като му казали да си вземе нещата и го повели по един дълъг коридор..
Той бил уверен, че го водят на разстрел. Изпитал … удивителна радост и ликувал, на него му предстояла среща с Христос.
Той вървял съвсем уверено и изобщо не се страхувал от нищо.
След това се оказало, че няма да го разстрелят. Когато разбрал това, станало му мъчно, но той знаел, че рано или късно ще срещне Спасителят лице в лице.
Преследваните и мъчениците в Господното име изминават пътя към смъртта с вяра в Неговото възкресение, която ги крепи до края.