В Русия, Канада и Северна Европа, на територията надвишаващи 45 градуса северна ширина, изследователите отбелязват увеличение на зелената покривка.
В продължение на 30 години тя се е увеличила с 40%. Тундрата буквално цъфти и там има не само пълзящи растения, но реални високи храсти.
Учените са много обезпокоени от този факт, те вярват, че за това е „виновно“ увеличението на концентрацията на въглерод в атмосферата на Земята. Този газ е основният източник на храна за растенията.
Според експерти, климатолози, днес Арктика се затопля два пъти повече, в сравнение с останалата част от планетата.
Фантастичното ѝ и бързо озеленяване до нищо хубаво няма да доведе, защото разпространението на дървета и храсти „работи“ за глобалното затопляне.
Растенията са много по-ефективни да задържат топлина, отколкото голата тундра.
Последствията от глобалното затопляне ще засегне не само Арктика. Африканския Сахел, сухите райони на Индия и Западна Австралия  също отбелязват буен растеж на растителността.

Американски учени са установили, че арктическите термокарстови езера, зоните на вечния мраз, образувани в резултат на размразяването на леда, регулират климата чрез абсорбиране на парниковите газове.
До сега се смяташе, че тези езера допринасят само за глобалното затопляне. Вярно е, че те водят до увеличаване на температурат на емисиите на метан в момента, когаато става тяхното формиране. Но през по-голямата част от времето те стават „охладители“ на климата и поглъщат много повече въглерод, отколкото произвеждат.
Според учените, няколко хиляди години термокарстовите езера са усвоили 1.6 пъти повече въглерод, отколкото са излъчили при тяхното формиране. Преди пет хиляди години Арктика е преминала на преходен режим от отделяне на въглевод до режима на поглъщането му.
Учените предполагат, че високият темп на натрупване на въглерод в езерата са били стимулирани от няколко фактора, термокарстовата ерозия и земните свлачища.
В момента арктическите езера поглъща въглеродните съединения, като по този начин намаляват отрицателното въздействие на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, които водят до парниковия ефект.

Огромен интерес е предизвикала презентацията на съвместния проект на Музея на съвременното изкуство в САЩ и Американския институт по архитектура сграда наречена „The Living“.
При строителството са използвани най-новите биотехнологии. В резултат на това постройката може самостоятелно да се приспособява към всякакви атмосферни условия и даже частично да отстранява повреждания.  Създателите на проекта са успели да съчетаят висока якост и относително ниско тегло на сградата.
Това е станало възможно чрез използването на уникални органични блокове и свето отражаващи ленти. Екологичното здание осигурява почти нулево съдържание на въглерод. Органичните блокове образуващи основата са изработени от стъбла и корените на царевицата.
Давид Бенджамин подчертава, че голяма част от конструкцията е от отпадъците на селскостопанското производство.  Наситените нюанси на външните структури са получени чрез използването на органични бои. Горната част на сградата е проектирана така, че слънчевата светлина прониква в интериора, намалявайки разходите за осветление. Охлаждането се осъществява за сметка на кръглата форма на блоковете.