Имаше силна буря с проливен дъжд. Тригодишно момиченце седеше до прозореца и с ужас гледаше в бушуващата природа.
Изведнъж тя видя как един човек излезе на алеята с чанта. Той вървеше срещу вятъра и дъжда. Въздушният напор го блъскаше назад, а водните капки безжалостно удряха лицето му. Но той упорстваше. Хора укрили се при входовете на къщите го викаха, но той не им отговаряше.
– Мамо, мамо, – крещеше изплашеното дете, – човек на улицата.
Майката дойде до прозореца.
– Какъв неразумен човек, – каза тя с усмивка. – Нима иска да се покаже какъв  герой е?
Вятърът задуха още по-силно и човека падна в бушуващия поток.
– Мамо, – извика изплашено детето, – той ще потъне …… трябва да го спасим.
Сърцето на детето се сви от болка.
– Виждаш какво може да се случи на един глупав човек! Защо не почака да намалее малко дъжда, да се прикрие към някой вход, както всички ……, – нагледно обясни майката на дъщеря си.
Мъжът с мъка се измъкна от водата и отново пое срещу вятъра и дъжда.
– Стана…. устоя ….. отива по нататък! – зарадва се момиченцето и запляска с ръце.
– Запомни, дете, неразумният на всяка крачка го чака беда! – наставнически каза майката.
– Но той бърза за там, където ние не знаем….. – каза момичето с тъга.
– Когато бързаш, ще станеш за смях на хората, – продължи майката със същия тон.
Детето се възмути:
– Мамо, ами ако той е лекар и бърза при някое болно дете, за да спаси живота му…. И ако това дете бях аз?

На входа на дома на Абдул Кидир Джилани имало саксия с цветя. Пред нея имало надпис: „Помириши и кажи какво е това?“ На всеки дошъл се предлагал лист хартия, на който да напише отговора, ако пожелае.
В края на деня Абдул Кадир подавал кутията с отговорите на един от учениците и казвал:
– Отговорилите „роза“ могат да останат, ако желаят, за да продължат обучението. А тези, които нищо не са написали или са записали нещо друго освен „роза“ са свободни.
Някой попитал:
– Нима трябва да се прибягва към такъв повърхностен прием, за да се оцени годността на ученика?
Абдул Кадир казал:
– Аз знам какви са отговорите, но искам да покажа на останалите, че под повърхностното проявление се забелязва вътрешната природа.
И така той предал списъка на всички събрали се. В него се съдържали имената на всички, които са написали „роза“, макар че той не е видял нито един от отговорите им.

Те нямаха гаражи и за това поставяха колите си близо до входа. И тъй като благосъстоянието на повечето хора в блока се увеличи, броя на колите силно нарасна. За това местата за паркиране бяха строго разпределени и всеки поставяше автомобила си на своето място.
Една неделя пристигна младеж с нова луксозна кола. Тя бе снабдена със спойлери, тонирани стъкла, дискове и какви ли не нововъведения. Беше полирана и изглеждаше скоро измита. На кратко, всичко по нея блестеше. Младежа я паркира на едно от „запазените“ места.
Когато се стъмни „притежателят“ на мястото за паркиране откри чужда кола там и се обърка. Човекът нямаше къде да паркира, защото мястото му беше заето. Той започна да дава сигнали, за да накара „нарушителя“ да премести колата си от там.
В това време младежът си имаше среща със приятелката си в един от апартаментите. Нещастния шофьор обикаляше чуждата „красавица“ и около десетина минути подаваше сигнал, но отзвук нямаше. Мъжът се замисли, погледна „натрапницата“ и каза:
– Сега ще ти покажа на тебе!
И изчезна във входа. След известно време се появи отново, в ръка носеше шишенце с валериан. Поля капака и покрива на пречещата му кола и се оттегли.
След пет минути сигнализацията подейства. Множество котки се  качиха върху колата и замяукаха пронизително. Младежа излезе, разгони котките, но след малко те пак се събраха върху нея. Това се случи нееднократно. Накрая на младежа му писна, не издържа и замина. По това време“красавицата“ представляваше тъжна гледка, издраскана, обилно напоена с изпражнения и….

На пост до входа на поделение стоял един войник. Изведнъж се чул шум от кола. Погледнал войникът и видял, че идва дежурния на частта, много строг капитан. Войникът се изправил и застанал мирно. Капитанът го погледнал и казал:
– Слушай, войнико, твоето отдаване на чест не ми е нужно, по-добре ми отвори вратата, за да вляза в поделението.
Войникът веднага изтичал да отвори вратата.
Така постъпват много, които се наричат християни. Те отдават чест на Бога по различни начини, но сърцата им остават затворени за Него. Молят се, величаят Го, пеят Му, но вратата на сърцето им остават затворени за Него.
За какво са нужни нашите отдавания на уважение и почест към Бога, ако не му дадем полагащото се място в сърцето ни?
В еврейският език значението на думата „сърце“ не съвпада с това в съвременните европейските езици. За нас думата „сърце“ е израз на чувства, но в еврейския език това е „вътрешната същност на човека“.
Исус Христос иска да му дадем полагаемото се място в сърцата ни, Той казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“.

Руските войски триумфално влезли в Париж през 1814 г. Това било ответна визита за наполеоновата армия, която позорно оставила завзетата от нея Москва.

Руснаците без много церемонии нахлули във френските ресторанти, искайки водка със закуска. Постоянно крещели:

– Бързо! Бързо!:

Докато чакали грубо се отнасяли към мебелировката и инвентара в заведенията.

Намерил се предприемчив човек, който за да избегне съсипването на имуществото в ресторанта, срещал руските войници на входа, не само с поклон, а и с поднос на който имало „за пиене и за хапване“.

Руската армия се върнало в страната си, но случилото се поставило основите на ново направление в ресторантския бизнес – бистро.