За това се е говорило не веднъж. Австрийски изследователi изяснили, че има връзка между гледането на телевизия и продължителността на живота. Човек ежедневно стоящ пред телевизора няколко часа, живее средно пет години по-малко..
Учените анализирали анкетите на австралийското бюро за Националния статистически данни и информация, и установили, че най-активната аудитория е много по-вероятно да страдат от затлъстяване, диабет и други заболявания. Това произтича от липсата на физически упражнения. Освен това, много хора ядат пред екрана и често това са висококалорични и нездравословни храни като сандвичи и чипс.
Специалистите са изчислили, че един час, прекарано в гледане на телевизия прави живота ни по-къс средно с 22 минути. Така че, ако ежедневно стоим пред телевизора по няколко часа скъсява живота си с пет години.
Експертите изразиха сериозна загриженост за въздействието на телевизионните предавания върху човешката психика. Не е тайна, че тези предавания формират общественото мнение. Съдържанието на програмите оказва силно емоционално въздействие върху зрителите. Човек започва да се вълнува, а това може да доведе до спадане на самочувствието му. За някои хора телевизията е станала своего рода наркотик.
Британската компания-Comet Electric подготвя доклад, съгласно който в най-скоро време вместо телевизор ще се използват специални контактни лещи, които ще се зареждат за сметка на енергията на тялото и ще се управлява от човешкия глас. Това ще позволи да се гледа телевизия без прекъсване. На желаещи ще се нанасят „цифрови“ татуировки, които ще позволяват на човек да усещат чувствата и да съпреживяват с хората от екрана. Например, при гледане на футболен мач можеш да усетиш чувствата и напрежението, както на публиката, така и на самите отбори.
В последно време телевизията все повече се слива с компютъра. Продават се специални телевизори, които могат да се включат към компютър. Също има и тунери, които се поставят в компютъра, така че да може да се гледа телевизия. Ако имате достатъчно бърз Интернет, вие можете да гледате филми от мрежата.
Всичко това натоварва допълнително очите и нервната система. Има над какво да се замисли човек.

Рехабилитационен институт в Чикаго е създал „умна“ протеза за ръка, която се контролира от мисълта. Първият доброволец изпробвал новият прибор е 58-годишният Джес Съливан монтьор на електроника, който преди четири години докоснал оголени жици под високо напрежение и загубил  двете си ръце.
Ръцете на Съливан били ампутирани до рамото, за това уцелелите нервни окончания били съединени с мускулите на гръдния кош. Така успели да създадат сензори, свързани с ръката-манипулатор. Сега е достатъчно пациентът да си помисли за дадено действие и ръката го извършва.
Джес може да държи в „ръката си“ по-големи предмети, без да ги счупи. При следващите модели при протезата ще се прилага и „обратна връзка“. Приборът ще си взаимодейства с нерви, отговарящи за чувството на допир.
В бъдеще такива устройства ще помагат на хора с парализирани или ампутирани крайници.

Разбира се, в интуицията няма нищо тайнствено, макар че не всичко ни е ясно. Струва ми се, че интуицията има такъв момент, когато цяла поредица от впечатления, мисли, откъслечни знания, натрупани може би за дълъг срок, изведнъж се асоциира.
Свързват се помежду си, а тази връзка се установява в мозъка. И всичките мисли се систематизират, обединяват се и дават някакъв извод, някаква нова мисъл.

Паметник на влюбените в света е открит в древния сицилиански град Савок, който има статус в Италия на „Град на изкуството“.
Паметникът на известния италиански скулптор Нино Укино с необичайното име Comal Amore, което се превежда като „как да обичаш“, представлява композиция от неръждаема стомана, висока четири метра и широка 8 метра, на която са изобразени двама целуващи се младежи.
По-голямата част от паметника представлява преплетени стоманени пръти, на които младежите могат да се облегнат, символизиращи силата на чувствата и непрекъснатост на връзката им.
Масата на цялата скулптура е около 500 килограма, но издържа 7 тона стоманени прътове обграждащи фигурите.
Романтична традиция да се „укрепя любовта“ по парапети на мостове, паркове и улични решетки, фенери се е появила през 2004 г., след като писателя  и сценарист Федерико Moчия, описва този ритуал в книга си „Три метра над небето“, който се радва на огромен успех в  Италия, особено сред младите хора.

Приятел, това е една душа, живееща в две тела“. – Аристотел

В една далечна земя живели двама приятели. Заедно работили, почивали и съвместно празнували успехите си. Вземали решения, като обсъждали плюсовете и минусите. А ако не можели да излязат от дадено положение, по равно делели неуспеха.
Никой не ги е виждал да се карат или да недоволстват един от друг. Като приятели никога не поставяли тяхната лична връзка в зависимост от мнението на околните.
Слуховете за уникалното им приятелство стигнали до владетеля на страната. Той бил доста възрастен и през всичките тези години окончателно бил загубил вярата си в истинското приятелство.
Веднъж той заповядал да му доведат тези неразделни приятели.
– Вие истински приятели ли сте или неправилно са ми докладвали? Ако не е така, ще отсека главите на осведомителите и делото ще приключи.
– Не наказвайте никого. Ние наистина сме добри приятели.
– Готови ли сте да го докажете?
– Ние не искаме нищо да доказваме…
– Вашето желание няма никакво значение! Днес аз искам да се убедя, че не лъжете. Възможно е и да се заблуждавате. Но аз искам да се убедя, че съществува истинска дружба.
След тези думи владетелят заповядал да хванат двамата приятели и да ги хвърлят в студената и влажна тъмница, поотделно. Пълна изолация от света. Нито един лъч светлина не трябвало да се допира до лицата им. Между затворниците бил изключен и най-малкия контакт.
Стражите получили заповед:
– Да не се хранят, а вода да пият от стичащата се по стените.
Да се оплакват от съдбата нещастниците можели само на плъховете, в чието обкръжение щяли да прекарат остатъка от дните си, ако… На приятелите било дадена само една възможност. Този, който първи помоли за милост, бързо ще бъде освободен, а другият ще умре мъчително.
Ужасният  експеримент продължи един месец. Навсякъде само за това говорели. Народът, преодолявайки неправилните тълкувания и спекулации, нервно потривал длани в предвкусване на драматичната развръзка.
Никой от приятелите не помолил за снизхождение. Когато ги изнесли от тъмницата били изтощени и останали почти без дъх. Дълго време за тях се грижили най-добрите лекари на царството.
Когато дошли на себе си, владетелят отново ги извикал.
– Вие сте герои. Благодаря ви за урока, който ми дадохте и моля да ме извините за неудобствата, които ви създадох. Сега съм напълно уверен, че истинска дружба съществува.
– Вие не можете да знаете дали това е точно така, – казал единият от приятелите.
– Защо да не мога? – удивил се владетелят. – В края на крайщата, има много свидетели на вашата твърдост и несломима воля. Вие не се предадохте един друг, въпреки че бе достатъчна една дума, за да се прекратят мъченията!
– Грешите, – казал другият приятел. – Ние останахме верни само на своите принципи, а приятелят си бихме предали още в първият ден на изпитанието. сурова е правдата на живота. Истината е, че само в името на своите собствени принципи, но не и за приятели, един човек е в състояние да издържат на всякакви мъчения.
– Но как така? – още повече се изненадал владетелят. – И въпреки това вие се смятате за приятели? Тогава какво според вас е истинско приятелство?
– Сходството на принципите…