Не знам кой беше казал, че ще дойдат времена, когато хората ще загубят разума си, а този, който не се е поведе по акъла им, ще го смятат за безумен, защото той не е като тях. Днес Евангелието се оставя настрана, беззаконието се обявява за закон, а от греха се прави мода.
Дяволът е хвърли мрежата си, за да хване цялото човечество. Богатите  е примамил с масонството, бедните с комунизма, а вярващите с икуменизма.
Този, който мисли само за себе си не мисли за Бога. Себелюбието на хората ги изолира от Него. Повечето хора са толкова потопени в земните неща, че вече не усещат Божията любов.
Сърцето на човека е като двигател на колата. Ако хората правят добро това не ги изморява.
Що се отнася за духовния живот, важно е, молитвата да става от сърце.Трябва да ни боли за всеки наш грях, в противен случай ние ще грешим отново и отново. Ако се борим със страстите си, но не можем да ги победим, имаме гордост или осъждаме някого.
Ако имаме добри свещеници, няма да се нуждаем от психиатри.

В древни времена в полето имало вълшебен кладенец.
Идвал човек до него, пускал кофата и я изкарвал. А в нея се оказвало това, което било в сърцето му.
Първоначално хората вадели от него любов, доброта, нежност. Който каквото имал, такова му се прибавяло.
Но след това нещо се случило в света.
Хората взели все по-често да загребват от кладенеца зло, завист, омраза.
И те решили, че кладенецът нещо се е повредил и го засипали.
По-лесно е да затрупаш кладенец, отколкото да очистиш сърцето си.

В съветските времена било много трудно да се получи достъп до религиозна литература.
Корней Чуковски през 1960 г. поискал разрешение да пусне библейски предания, адаптирани за деца от известни писатели под негова редакция.
Разрешили му, но с уговорката, че в книгата няма да се споменават Бог и евреите. За това вместо Бог поставили „Вълшебникът Яхве“.
Независимо от това, целият тираж на книгата „Вавилонската кула и други древни легенди“ пусната от издателство „Детска литература“ през 1968 г. бил унищожен.
Тази книга отново е публикувана едва през 1990 г.

Смея да твърдя, че първоначалното натрупване на капитал в целия свят във всички времена винаги е свързано с нарушаване на закона. Работата е там, че законът, който изисква огромно уважение и призовава гражданите да му се подчиняват е спирачка за прогреса.
В по-бурните времена, когато животът бързо се променя, законите също се приемат бързо, за да не спира животът. Новите закони неизбежно влизат в противоречие със старите. Това ужасно затруднява юристите. Всеки нов закон противоречи на някой друг или пък е лошо формулиран и не можеше да се тълкува еднозначно.
При тези условия каквото и да прави един предприемач, особено истинския, които е смел, с нови идеи, с размах и фантазия, неизбежно нарушава едни или други закони.