Един човек откъснал узрял плод от високо разклонено дърво. Разрязал го наполовина и показал сърцевината на сина си.
– Какво виждаш? – попитал бащата.
– Няколко малки семенца, – бързо отговорил синът.
– Вземи едно от тях. Разрежи го и виж какво има в вътре в него.
– В средата няма нищо, – казало учудено момчето.
– Сине мой, – казал бащата, – вътре, където ти нищо не виждаш е скрит животът на това могъщо дърво. На плодовете му се наслаждават хиляди хора. Ако едно от тия семенца падне на добра почва, започва да расте и израства.
Така става с всеки християнин. Колко такива семенца умират, само защото и ние като това момче, не виждаме нищо в тях и не им придаваме значение. На колко добри идеи и пориви не позволяваме да се развиват, защото позволяваме с годините сърцата ни да загрубеят и изгубят чувствителността си.
Духовно израстване е необходимо на всеки вярващ. Духовният растеж започва от там, където под зоркия поглед на Бога, чувствайки неговото присъствие ние се отказваме от изкушенията и отчаянието в скръбта ни, за да изпълним волята Му.

Аз намерих това, което търсих през цялото време. Моето съкровище, моята перла, това е Христос. И всичко, което Господарят иска от мен се заключава в думите:
„Дейвид, Аз те обичам. Позволи ми да те осиновя. Аз вече подписах всички необходими документи чрез кръвта на Сина Си. Сега ти си сънаследник с Него на всичко, което имам.“
Аз все още съм в процес на продажба на всичко, което имам. Все още се уча да дам време на Отца, моите мисли, моята воля, моите планове. Но знам, че всичко това сменям за съкровището. Продавам всичко, за да купя жива вода, хляба на живота, млякото и меда на радостта и покоя. И всичко това върша без пари. Цената е моята любов, моето доверие и моята вяра в Неговото Слово.
Каква необичайна сделка! Аз давам своето мръсно, дрипаво самочувствие и добрите си дела. Свалям износените чехли на своите усилия, оставам назад безсънните си нощи, прекарани на улицата на съмненията и страха, а в замяна получавам осиновлението на Царя.
Дейвид  Уилкерсън

Млад мъж веднъж случайно намерил златна монета на улицата. Оттогава той винаги ходел с наведена глава, надявайки се отново да изпитат щастието на откритието.
Впоследствие през своя дълъг живот, той намерил няколко монети, но през тези години той забравил да повдига поглед към прекрасното лазурно небе. За него небето не съществувало. Въпреки това той не умрял беден, но неговата душа не разбрала нищо.
Милиони хора не виждат никаква друга цел в живота си, освен събиране на тленни земни блага. И разбира се някои имат успех в това. Но колко е тъжно, когато в преклонна възраст разбират своята грешка.
Писано е: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда, а всичко останало ще ви се прибави“.  Къде е домът на Бога и където можем да търсим Господа?  В Библията се казва, че сам Господ изпълва “ всичко във всичко“. Да търсите Божието царство означава да търсите самия Бог.
За да пребиваш в Божието царство, трябва да се подчиниш на Божията воля. Китайските християни са се молели така: „Съживи Твоята църква, започвайки от нас“, а аз бих я перифразирала така: „Господи, установи Царството Си, започвайки от мен“.

Американският физик експериментатор Р. Вуд, ексцентричен човек, решил да проведе със себе си рискован опит. Искал да разбере как действа опиума.
Много трудно се снабдил с него. Изпушил тази отрова и скоро изпаднал в забвение.
След известно време, когато дошъл в съзнание, си спомнил, че докато бил упоен, го атакувала изключително важна научна идея, но каква именно, не помнел.
Тогава Вуд решил да повтори опита с надежда, че отново ще получи изплъзналата се мисъл. И действително, когато започнало наркотичното въздействие на опиума, забравената мисъл веднага изплувала в ума на учения.
Чувствайки, че съзнанието отново ще го напусне, Вуд успял в последния момент да концентрира волята си и да запише идеята на лист хартия, преди да загуби съзнание.
Когато се събудил, бил радостен, че успешно е завършил един толкова труден и опасен опит. Треперейки от нетърпение и от преживяното, бързо отворил парчето хартия със скъпоценната записка.
На нея пишело: „Банана е велик, а обелката му още повече…..“

„Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.“

Тургенев има едно стихотворение в проза „Врабчето“, което е посветено на голямата сила на любовта.

„Връщах се от лов, – пише Тургенев, – и вървях по алеята на градината. Кучето тичаше пред мене.

Изведнъж то намали крачките си и започна да дебне, сякаш беше подушило пред себе си лов.

Погледнах надолу по алеята и видях малко врабче с жълтичко около човката и пух на главата. То беше паднало от гнездото (вятърът силно люлееше брезите на алеята) и седеше неподвижно, безпомощно разперило наскоро порасналите си крилца.

Моето куче бавно се приближаваше към него, когато изведнъж, откъсвайки се от близкото дърво, едно старо черногръдо врабче като камък падна пред самата му муцуна и цялото настръхнало, разкривено, с отчаян и жален писък два пъти подскочи към зъбестата зинала уста.

То се хвърли да спасява, заслони със себе си своята рожба… но цялото му мъничко тяло трепереше от ужас, гласецът му беше див и прегракнал, то примираше, то се жертвуваше!

Какво грамадно чудовище трябва да му се е сторило кучето! И все пак то не можа да се задържи на високото си безопасно клонче… Сила, по-силна от неговата воля, го хвърли оттам.

Моят Трезор се спря, стъписа се… Види се и той призна тази сила.

Побързах да повикам смутеното куче и с благоговение се отдалечих.

Да, не се смейте. Аз благоговеех пред тази мъничка героична птичка, пред нейния любовен порив.

Любовта, си мислех аз, е по-силна от смъртта и от страха пред смъртта. Само любовта крепи и движи живота.“

Любовта е една безкрайна верига от отдаване на всичко, което ни е скъпо на този, който обичаме. Любовта е голяма сила, която поражда живота и побеждава смъртта.

Тя е причината за всички добри неща, солта, добродетелите и края на закона.

Християнин без проява на любов не е истински християнин, а християнство без показване на любов към другите е фалшива религия.