Обикновено, когато човек трябва да се откаже от нещо, което се е превърнало в „навик“, а не е полезно за него, задава въпроса; „Какво ще спечеля ако се откажа от това?“
В случая действа не толкова търсенето на сметка в цялта работа, а нежеланието да се разделим с нещо „любимо“.
Е нека опитаме, дали предложеното ще се окаже парче месо в сравнение с гол кокал.
И така, какво ще спечелите ако престанете да пушите:
Вашите бели дробове няма да са застрашени и вие без запъхтяване  ще стигате поне до 5-я етаж.
Вашите близки и роднини ще са ви много благодарни. Няма да вдишват тютюневия дим, който е опасен за тяхното здраве.
Ще икономисате прилична сума. Ако не ми вярвате вземете химикал и изчислете колко бихте похарчили за цигари в близките 2-3 години.
Няма да ви измъчва съвеста от мисълта, че е време да захвърлите този вреден навик.
Отказа от цигарите, ще подобри самочувствието ви. Вие сте излезли победител в една доста оспорвана битка.
Зъбите ви няма да пожълтяват. Така няма да се страхувате да се усмихвате.
Ще спечелите и доста време, което губите за купуване, на тази безполезна стока.
Списъка от предложение за подобряване на живота ви, след отказване от цигарите, може да бъде продължен, но всичко се оказва във вашите ръце и най-вече желанието да го направите. Ако всичко това остане само като думи, без вашата воля, губи смисъла си.

Шотландският реформатор Джон Нокс се молил така: „Господи, дай ми Шотландия или аз ще умра“. За кратко време, чрез неговите проповеди, основните градове се покорили на Бога.

Разказва се, че Мария Стюарт, известна като кървавата Мери, веднъж казала: „Повече се боя от молитвата на Джон Нокс, отколкото от армия с десет хиляди човека“.

Молитвата прави чудеса, тя съкрушава и най-твърдите.

Апостол Павел призовава да се молим непрестанно, но ние често превръщаме молитвата в дълъг списък от нужди: да има достатъчно пари, никой никъде да не го боли, работите ни да вървят добре. Христос казва, че така се молят езичниците, но ние трябва да искаме първо Божието царство и Неговата правда.

Това съвсем не е лесно. Необходимо е да оставим волята си, да забравим за благополучието си и да споделим съдбата на тези, които страдат.

Немски крал Фридрих Вилхелм веднъж попитал един търговец от Кьолн:
– Колко голямо е богатството ви?
– Четири хиляди талера, – казал търговецът.
Краля се изненадал:
– Мислех, че сте много по-богат.
На това търговецът отговорил:
– Четири хиляди талера жертвам за Божието дело, а останалите мога да загубя по всяко време.
Приятели, колко давате за Божието дело? Само това е наше, което сме инвестирали в Божието дело и само то ще се запази, защото е вложено в Божията банка.
Размерът на доброволните пожертвувания за Божието дело е въпрос на избор и акт на добра воля.
Бащата е богат и достигайки преклонна възраст не се нуждае децата му да му дават нещо, но му е приятно, ако те правят това, защото това е знак за любовта им към него. Така и Небесни Отец няма нужда от нашите пожертвувания, но с благодарност гледа към тях, защото са израз на нашето старание, благодарност и любов към Него.
При всяко дарение за Божието дело радвайте се и се веселете. Щедрият дарител е радостен християнин.

Една вечер по време на гръмотевична буря, железничар оглеждал своя участък. Най- накрая уморен си тръгнал към дома.  Изведнъж мълния го заслепила и силен гръм го повалил на земята. Мълнията повредила релсите и  предизвикала пожар в къщата на работника.
Когато дошъл на себе си, човекът видял, че домът му гори, той искал да тръгне да гаси пожара, но чул сигналът на приближаващия локомотив. Запалил фенера, но силен вятър го изгасил. Откъснал червено парче от ризата си, прикрил с него фенера и го издигнал високо. От далече се виждали две светлини, идвал пътнически влак.
Машинистът забелязал червеният сигнал и влака спрял на няколко метра от разрушените релси. Работникът загубил дома си, цялото си имущество, но изпълнил дълга си, спасил пътниците във влака от явна смърт.
Това е посвещение. Готовност да се жертваш за благото на другите. Забравяйки своите нужди и интереси единствено, за да се спасят хората, да им се окаже помощ.
Християнинът отричайки се от себе си, следва и изпълнява волята на Христос. Той се отказва от собствената си  гордост, гняв, завист, омраза, нетърпение, алчност, егоизъм и следва Христовата кротост, любов и търпение. Нека Бог ни помогне в това, изцяло да посветим живота си на Него, ако още не сме го направили.

За съжаление повечето хора не приемат инвалидите. Преструват се, че не ги забелязват, за тях те не съществуват. Ако видят инвалид на пътя много хора гнусливо отклоняват погледа си от него. Това, че тези хора могат да бъдат пълноценни членове на обществото, за това „не може и дума да става“.
Въпреки това се надявам, че този позорен отклик в нашето общество ще изчезне. Днес ви предлагам да започнете от малкото, да не отвръщате очи, а да погледнете смело инвалидите и да узнаете поне една тяхна история. На пълноценността на живота им, съчетан с „неограничени“ физически възможности, много от нас могат да завидят.
Днес ще ви разкажа за един случай, при който явна инвалидност няма, но буди отвращение у околните.
В един прекрасен ден Лизи Веласкес видяла изложено в Интернет видео наречено „Най-грозната жена на света“ с много коментари и гледни точки.
Лесно ще се досетите, че филмът показвал самата Лизи, родила се с рядък синдром, заради който при нея се наблюдава пълно отсъствие на мастна тъкан.
Първият импулс у Лизи бил да се впусне в неравностойна „битка“ с коментиращите и да им каже, какво тя мисли за тях. Но вместо това, тя се стегнала и доказала на целия свят, че не е нужно да бъдеш обезателно красавица, за да вдъхновяваш хората.
Написала е вече две книги и успешно води мотивационни речи.
Такива хора имат невероятна воля за живот и способност да заразяват с нея околните.
Край нас има толкова много хора, които искат някой да ги забележи и когато стане това да не отвръщат очи от тях с ужас или отвращение. Опитайте се да им помогнете, подкрепете ги, те се нуждаят много от нашата любов.