Войник се връщал от война. Стигнал до река. Помолил един лодкар да го прекара през реката.
Когато лодката стигнала средата на реката се появил свиреп дракон. Извила се страшна буря. Огромни вълни заливали лодката, а драконът злобно се смеел.
Когато видял дракона лодкарят хвърлил веслата и ужасен затворил очи.
– Защо не гребеш? – извикал войникът.
– Защо да греба? Появи се дракон, все едно какво ще правя, отивам на дъното на реката.
– Човек не трябва да се примирява така. За живота си всеки трябва да се бори! – казал войникат, скочил във водата и отсякъл главата на змея.
Много зли същества живеят между нас, защото се страхуваме от тях. Престанете да треперите пред тях и те няма да ви се явяват пред очите.

Той е разположен в графство Тайн и Уип, на скалист нос, известен като скaлата Pen Bal. Комплексът включва замък и руини на манастир на бенедикците, където са погребвали кралете на Нортъмбрия. Гербът на градът, както преди, включва три корони, което показва, че тук са погребани трима крале.
Първият е бил Освин, кралят на Дейра убит от войник на Освия от Bernicia. Тялото му било докарано за погребване в Тайнмаф. По-късно, Освин станал светец и гроба му се превърнал в място за поклонение.
Редовно тук идвали от континента, като ограбвали и разрушавали манастира. За първи път това се е случило през 800 г., след което монасите засилили отбранителните съоръжение. Това спасило монасите при обсадата през 832 г.
Въпреки това през 865 г. църквата и манастирът били отново разрушени от датчаните. Именно по това време монахините на Св. Хилда се прибрали на това място с надежда, че там ще намерят убежище и защита. Всички били убити.
Ерл Тостиг направил Тайнмаф своя крепост по време на царуването на Едуарт Изповедника. По това време манастирът бил изоставен и гроба на св.Освин бил забравен.
Според легендата, Св. Освин се явил на Едмунд, който живеел там като отшелник. Светията показал на Едмунд, къде е погребан и това място било преоткрито през 1065 г.
През 1538 г. манастирът е бил разпуснат от Робърт Блакеней последния игумен на Тайнмаф. Манастирът и неговите земи са били дадени на крал Хенри VIII и върху средновековните стени били построени нови артилерийски укрепления.
Въпреки, че носът е бил първоначално изцяло заобиколена от външна стена, кулите на северната и източната стена се сринали в морето, а по-голямата част от южната стена била нацяло разрушена. Западната стена и кулата на портата все още са в добро състояние.
Съвсем наскоро, на територията на замъка са се намирали модерните сгради на брегова охрана на Нейно Величество, но днес Тайнмаф се намира под грижите на организацията „Английско наследство“.

През 1930 г. едва не загинал малкият югославски принц, тригодишният Томислав. Кралица Мария стояла на балкона на летния дворец във Вержин и държала детето си на ръце. Изведнъж то се изскубнало от нея и полетяло надолу.
Войникът, охраняващ двореца, видял това, изтичал и хванал детето. Спасил го от сигурна смърт.
Крал Александър заповядал да дадат на войника тридесет хиляди динара, осигурил му доживотна пенсия и го освободил от военна служба.
Бог е много по-щедър към тези, които са приели Сина Му. Ако човек през целия си живот се стреми да следва Бога, подчинява му се, в края на краищата ще се приближи толкова до Него, че без страх, а с радост ще стои в присъствието на Твореца. А има ли по-голяма награда от тази.
Небесните награди са безкрайни, почестите пред Божия престол многообразни. Колкото повече са подвизите, толкова повече са наградите. Колкото по-големи победи сме постигнали, толкова по-ярко ще блести венеца на главата ни.
Ако през Новата година служим на Господа и помагаме на хората, наградата ни ще бъде твърде голяма.

На високо място, подпрян отвсякъде с възглавници седи съдията. Около него са разположени секретари и различни чиновници. Пред него група хора и всеки настоява, че неговото дело е неотложно.
По-разумните постъпват по друг начин. Те не се смесват с викащите, шушукат си с чиновниците, дават подкупи. Назованите размери на подкупите се прехвърлят от ръка на ръка и отиват, при когото трябва, като всеки придвижващ „даването“ се облагодетелства от него.
Когато нискостоящите наситят алчността си, един от тях отива при съдията и му пошушва нещо. Така се дава ход на делото и то с искания изход. Нещата добре се задвижват за този, който е предложил повече пари.
А сега вижте друга картина.
Силните викове на тълпата са прекъснати от бедно облечена жена. Тя стои на края и вика към съдията. Казват й да мълчи. Укоряват я, че всеки ден идва тук.
– Няма да престана да идвам тук, докато съдията не ме изслуша.
Най-накрая съдията маха с ръка и казва:
– Попитайте я какво иска.
Веднага му разказват историята й. Тя е вдовица. Синът и взели войник, а тя сама не може да обработва земята. Освен това бирниците искат от нея данък, от който тя може да бъде освободена като вдовица.
Съдията зададе няколко въпроси и отсъди:
– Освободете я от данъците й.
По такъв начин настойчивата жена била възнаградена.
Очевидно е, че ако тя имаше пари, за да подкупи чиновниците, нейното дело можеше да се реши много по-бързо.
По време на молитва ние се чувстваме като бедната вдовица самотни, безпомощни, всички ни лъжат и никой не ни изслушва. Но истинската ситуация е съвсем друга.
Нашият любящ Баща няма нищо общо с недостъпния съдия. Ние винаги имаме достъп до Него. Той е наш Застъпник, Който ходатайства за нас.
Когато Бог забавя отговора си, ние си мислим, че на Него не Му е до нас, но по-това време Той иска да поправи нещо в нас. Божията милост винаги е с нас.
Ако бедната вдовица успя да придобие правосъдие даже от безсърдечния съдия, то „Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“

По време на Гражданската война в САЩ един войник ходейки по бойното поле, видял свой приятел сред ранените. Било очевидно, че той няма да живее дълго.
Войникът се навел над приятеля си, дал му вода да пие, избърсал кръвта от лицето му и го попитал:
– Мога ли да направя още нещо за теб, Чарли?
Умиращият младеж знаейки, че края му е близо, мислел за своите любими и близки у дома, за това казал:
– Ако имаш хартия, напиши писмо до баща ми. Ще намеря сили да го подпиша. Моят баща е известен съдия в Севера и ако ти му дадеш писмото ми, той ще ти помогне.
Ето и самото писмо: „Скъпи татко ! Умирам на бойното поле и един от приятелите ми оказа помощ. Ако някога дойде при вас, бъдете любезни с него в името на Чарли.“
После със почти вкоченени пръсти подписал писмото и умрял.
Гражданската война с всичките й ужаси и страдания завършила и войниците се върнали по домовете си. Един от тях с износена униформа отишъл до дома на съдията. Слугите не искали да го пуснат в дома. Той дочакал връщането на съдията в дома му, като държал пред себе си писмото от сина му.
Съдията мислел, че това е някаква молба за помощ и го отблъснал в страни. Войникът отново застанал пред него, като обърнал вниманието на съдията към подписа върху хартията.
Тогава съдията прегърнал войника, въвел го в своя дом и със сълзи на очи му казал:
– Ти можеш да имаш всичко, което моите пари и влияние могат да ти осигурят.
Това направило името на Чарли.
Така и за нас в името на Исус Христос е заключено най-голямото съкровище: прощение на греховете, вечен живот, спасение сега и пълно изкупване на душата и тялото при възкресението.
Цялото наше духовно богатство е в името на Исус.