Космическата агенция NASA публикува футуристични  прогнози, в който се посочва, че през  този век човечеството може да създаде междупланетен космически апарат с  ядрено гориво, който генерира антиматерия и се движи за сметка на нейното изхвърляне. В НАСА вярва, че тези двигатели ще бъдат в ултра-бързи междупланетни кораби, които ще летят до Юпитер за по-малко от 4 месеца, и в допълнение, те ще отвори пътя за нови хоризонти, по усвояване на Слънчевата система.
Човечеството все още трябва да преодолее някои съществени технически проблеми, свързани с производството и съхранението на антиматерия. В противен случай, новата технология няма лесно да се постигне. Първите резултати в тази област ще бъде на разположение след около 40 години, а истинските двигатели на ядрено гориво и антиматерия моат да се появи едва след 60-80 години.
Като суровина за новия тип двигатели може да се вземат  тежки изотопи на водорода – деутерий и тритий, не с един, но две или три неутрона в ядрото. За ядрените реакции е необходим уран, който ще се създава при процесите извършвани от частиците на антиматерия – позитрони, които представляват аналог на реактивно освобождаване. Такъв двигател може да има изключително високо КПД.
Подобен коефициент ще бъде достигнат за сметка на анихилацията между материята и антиматерията. При взаимното унищожаване на частиците се отделя голямо количество енергия. В тези двигатели ще се синтезират нови химични елементи, например хелий. Сега нещо подобно се случва в ядрата на звездите при голямо налягане и висока температура, но без участието на антиматерията.
Друг изненадващ факт свързан с горивото на основа изотопи и антиматерия се явява икономията на това гориво и неговото отделяне. За достигане на Юпитер са необходими 1,16 грама антипротони. Съвременната наука е в състояние да произвежда и до една милиардна част от един грам антиматерия.

В началото на XII век пр. н. е. в Индия, математик и астроном, живял в Брасхара Ачаря. в една от своите творби „Венец на учението“ сред единиците за измерване на времето фигурира „трути“ равна на 0.3375 секунди. Специалисти изучаващи трудовете на древноиндийските учени, за озадачени. За какво им е била необходима тази единица и какво са измервали с нея?
В още по-ранен санскритски текст, фигурирала единица  „кестен“ равна на 1/300 000 000th от секундата. Как древните индуси са използвали такава малка част от секундата? Нали една единица има смисъл, когато може да се измери и е необходима..
Между другото съвременните физици знаят, че времето за съществуване на някои елементарни частици, като мезони и гиперони е една тристамилиардна частица от секундата. Но знаели ли са индусите за това  тогава?
Още един текст „Варахамира“ датиращ от 550 г. пр. Хр, съдържа математически стойности, съизмерими с размера на атома на водорода. Отново необяснима мистерия.
Възможно е да са познавали строежа на атома, дори и да са използвали атомно оръжие, както мнозина изследователи твърдят.

Всички го ругаеха. Малко ли са хората, които трябва да се ругаят. Но в този случай, всички се събраха на площада, за да му се карат.
– Погледни се, – възмущава се майка му, – ти си безпомощен. Моля те да измиеш съдовете, а ти не умееш. Карам те да пометеш кухнята, ти не знаеш как. Панталоните си не можеш да огладиш. копче да зашиеш. А как си оправяш леглото само…! Как подреждаш нещата си, страшно, пълен хаос
– Нищо не е това…, – прекъсна я учителя по трудово обучение. – Вчера гледах къщичката за птици, които е направил. Това е непостижимо. Нима може толкова неумело да се работи с дърво ….., а как само е забил пироните….
– А да се наведе, – продължава атаката учителят по физическо възпитание , – и 10 пъти не може. Жалко ми е да го гледам. А когато трябваше да пробяга 100 метра, два класа се разплака от смях. Нищо не може.
– Престанете да говорите глупости! – сърдито изсумтя учителят по математика. – Гимнастики, къщички за птички… Той не може да решава елементарни уравнения с едно неизвестно, не говоря за две и повече неизвестни.
– А спрежението на глаголите по английски език….Изчисляването на хромозомите…..Един прост експеримент с водород не може да направи….
Оплакванията напираха като лавина, кои може да прекъсне преподавателите.
– Той даже ръка на дамите, когато слизат от автобуса не може да подаде, – обадиха се момичетата
– Да пуши не може, да танцува не умее, никога не е хващал китара, – прибавиха и момчетата.
– Дърва ми насечи! Вода ми донеси! Оправи оградата! – вика след него баба му.
– Неумейко! Ти ни позориш! Нима нищо не умееш?
– Почакайте, – баща му успя да спре напиращите, – сега ще поговоря с него. Погледни ме! В очите ме гледай! Какво умееш да правиш? Чуваш ли ме, отговаряй! Можеш ли да правиш нещо?
– Мога, – прошепна той.
– Какво можеш? Говори! Нека всички да чуят“
– Мога да летя, – през сълзи каза той.
И изненадващо за всички излетя над площада, направи два кръга и надпреварвайки се със птиците полетя към дома.
– И да лети не може, както трябва, – проследявайки го с поглед, промърмори техничката Пепа. –  На една страна се накланя, когато завива….

Навярно всеки от нас си представя бъдещето с летящ транспорт, но никой не знае кога ще настъпи това бъдеще.
Според някои през 2031г. всеки ще има свой личен летателен апарат, приличащ на въртолет. Транспорта на бъдещето се нарича Sky Voyage и представлява хибрид между планер и дирижабъл.
Предвижда се Sky Voyage да работи с водород Той ще има два малки газотурбинни двигателя. Апаратът под действието на газа ще излита вертикално, подобно на дирижабъл. С помощта на водородни топлинни елементи Sky Voyage ще може да маневрира във въздуха.
Апаратът е предназначен само за един човек. С превръщането на идеята за създаване на такъв необичаен транспорт на бъдещето в физически прототип се е заел дизайнерът Jet Shao.
Много хора смятат, че използването на въздушното пространство ще бъде решение за намаляване на задръстванията в големите градове. Но дали това наистина е така? Възможно е транспортните средства да се увеличат не само на земята, но и във въздуха.

Vincent Callebaut е известен със своите невероятни архитектурни проекти на бъдещето. Фирмата е специализирана не само в създаването на проекта за жилищни сгради, но и други конструкции, като ферма за водорасли и водородни дирижабли. Изглежда хората сериозно са се замисли за озеленяването на планетата и търсенето на алтернативни източници на енергия.
Предложеният проект е предназначен за Шанхай. Градът на бъдещето ще бъде разположени по крайбрежието. Според учените, един хектар от водорасли може да произвежда 120 пъти повече биогорива от соята и слънчогледа. Във водораслите са открити ензими, които служат като ефективен катализатор. В резултат на биохимичните процеси водораслите могат да станат източник на водород.
Фермата с водорасли се явява истинска биохимична електростанция, способна да поглъща СО2 като основна хранителна съставка на фотосинтезата, а за сметка на това ще произвежда водород. Ферма ще се състои от 4 въглеродни кладенци, в които зелените водорасли ще преработват газирани отпадъци.
В допълнение към производството на чиста енергия, ферма ще служи като станция, чрез която ще се наблюдава морската флора и фауна. Проектът е насрочен за изпълнение през 2030 г., тъй като се приема, че цените на конвенционалните горива ще се увеличи до този момент и по този начин ще се увеличи световното търсене на алтернативни източници на гориво.
Дирижаблите в зависимост от вида ще бъдат използвани за хуманитарни мисии, спасителни операции и  въздушен транспорт. В допълнение те ще могат да бъдат използвани и за да забавлява туристите. Град на бъдещето ще бъде съвсем чист. В бъдеще био-водородните дирижабли могат да заменят модерни средства за транспорт, въпреки че са по-бавни от самолетите. Те развиват скорост едва 176 км/ч. Но имат няколко предимства. Например, дирижабълът не се нуждае от писти, магистрали и по този начин няма нужда да се изсичат горите. Той може да измине разстояние от 5 до 10 000 км.
Дирижабълът може да се използва не само като средство, но и като жизнено пространство, офис, хотели и училища.
За създаването на дирижаблите се планира да се използват наноматериали, които ще обеспечават защитата му от удари, сняг, дъжд и други неблагоприятни условия. Дирижаблите ще бъде прикачен за плаващи станции и ще получават необходимото количество биогорива. Дължината на дирижабъла ще бъде 400 метра, а в диаметър 180 метра. Ще има 67 етажа с обща площ 350 хиляди кв. м.
Такива градове на бъдещето ще бъдат изградени по целия свят.