Вдъхновен от естественото съхранение на водата, кондензирана от листата на растенията дизайнерът Anurag Sarda е създал система, използваща този принцип. Тя събира водата, филтрира и я  прави годна за употреба. Захранва се от слънцето. Температурата на повърхността на термостата винаги е по-ниска от точката на оросяване на околния въздух, което кара капчиците да се формират и да се промъкнат през въглеродни и пясъчен филтърни пластове, разположени в „стъблото“. В зависимост от ниво на влажност могат да се съберат до 15 литра вода всеки ден.
Такова устройство би било добро за селска къща или вила. Неговия външен вид  напълно се вписва в пейзажа и средата.
Не е ясно къде точно акумулираната вода се съхранява, на дъното на „стъблото“, някъде в подземен картер или в устройство способно да прехвърли водата точно там, където е необходимо в дома или на улицата.
Има един малък недостатък, 15 литра са съвсем недостатъчни. Ако се поставят няколко такива устройства може да се осигури вода за нуждите на едно семейство. За сега не е уточнено колко високо ще бъде това устройство и каква част от него ще бъде под земята.

Вероятно всеки от нас поне веднъж в живота си изпитва носталгия по дома си. Особено е тежко за тези, на които често се налагат да ходят в командировка. Учените са намерили решение за този проблем. Те са създали  Living Roof capsule – своеобразно мобилно жилище.
То е дълго 10 метра. Този гъвкав дом е предназначен за монтаж върху плоски покриви, които изобилстват във всеки град.
Съоръжението е оборудвано със слънчеви панели, разположени върху повърхността на покрива и вятърен генератор, обезпечаващи този дом с достатъчно количество енергия. Специално е поставена система за събиране на дъждовна вода, която ще осигурява необходимото количество вода за всеки живеещ в жилището. Разработеният дом не зависи от външни системи за снабдяване. Тази независимост дава допълнително удобство за мястото на преместването на сградата. Достатъчно е просто да се извика транспорт, който ще пренесе съоръжението.
Вътрешното оформление на Living Roof capsule  е така замислено, че да осигурява максимално вътрешно пространство. Вътрешността на модула може лесно да се превърне в маса, легло или ако е  необходимо да изчезнат, за да направят достатъчно място за упражнения.

Долината на река Хунза, граница на Индия и Пакистан, се нарича „оазис на младостта“. Продължителността на живота на жителите на тази долина е 110-120 години. Те живеят и повече от 160 години, 120 година е средната продължителност на живота в района. Те почти никога не се разболяват и изглеждат млади.
Следователно съществува определен начин на живот, при който хората се чувстват здрави, щастливи, не стареят, на 40-50 годишна възраст месните се къпят в ледена вода, даже при -15 градуса. До сто години играят подвижни игри. 40-годишна жена при тях изглежда като девойка. На 60 години са запазили стройността и изяществото на фигурата си. На 65 години все още раждат деца.
През лятото те ядат сурови плодове и зеленчуци, а през зимата сушени кайсии, покълнали зърна и овче сирене.
Има период, когато плодовете не са узрели, той се нарича „гладна пролет“ и продължава от два до четири месеца. През тези месеци, те почти нищо не ядат, но един път на ден пият напитка от сушени кайсии. Този режим на хранене строго се спазва.
Интересното е, че за разлика от съседните народи, външно те приличат на европейци. Според историците, основателите на първите общини били търговци и войни от армията на Александър Македонски, останали тук по време на похода край река Инд.

Миризмата, оставена от морски организми, може да се задържи във вода в продължение на месеци.
Немски океанолози от Института за полярни и морски изследвания са развили техника, която позволява да се проследи миграцията на организмите от единични молекули, които остават във водния стълб.
Животните, движещи се през океана, оставяйки след себе си следа от органични молекули. Дълго време се смяташе, че те бързо се разпадат на вода, въглероден диоксид и други прости съединения. Оказа се, че органичните молекули могат да съществуват в океана по-дълго.
На авторите работещи с помощта на свръхточен спектрометър им се е отдало да отделят от пробите на морската вода, единични молекули органично вещество и да определят от колко време са попаднали тук, и от какви организми са били оставени.
Това явление учените наричат ​​“химическа паметта“ на водата.
На следващата година, професионалисти искате да използвате техниката при изучаването на южните морски слонове, най-големите видове тюлени, които живеят в Антарктика. Тези бозайници са в състояние да мигрират на хиляди километри. Миризмата, която те оставят, помага за по-доброто проследяване на маршрутите на техните движения.

Една тъмна нощ се разнесе вик „сепия!“ и всички се разбудиха. Втурнаха се на палубата и в продължение на час и половина приготвяха въдиците си за сепия — парче олово, боядисано червено, с игли в долния му край, подредени в кръг, наклонени назад като ребрата на полуотворен чадър.
По някаква неизвестна причина сепията обича да се обвива около иглите и така я изтеглят, преди тя да може да се освободи от тях. Когато напуска дома си, тя изхвърля струи вода, а след това изпуска течност, тъмна като мастило в лицето на този, който я пленява. Много е интересно да се наблюдава как хората въртяха главите си, за да избягнат струята.
Когато суетнята свърши, те бяха черни като коминочистачи но на палубата  имаше цяла купчина прясна сепия.