В африканската пустиня пейзажът е еднообразен. Понякога пътниците в тази безкрайна пустош откриват под краката си интересни камъчета. Дори и ако поискаш да ритнеш, нищо няма да се получи. Не можеш да го махнеш от мястото му и да го подържиш в ръката си. Тези камъни не са друго, а необичайните растения на пустинята – литопси.
Те са малки с диаметър около 5 сантиметра. Майстори са на камуфлажа в пустинята.
Всеки човек или животно, попаднали на такова горещо и пустинно място, на първо време ще търсят източник на вода, кладенец или растение, което съдържа голямо количество вода.
Кой тогава ще обърне внимание на някакви си камъни, в които дори вода не се забелязва?
Така минавайки край тях, човек изобщо не се досеща, че сред истинските камъни са се скрили литопси, имащи запаси от влага.
Техните корени проникват дълбоко в земята, за да търсят вода.
Литопсите имат дебело стъбло, на което растат тлъстички и малки листенца, а през есента между тях могат да се появят малки разноцветни цветчета.

Какво ще кажете да разнообразите храната си?
Специално за феновете на животински протеин дизайнерката Катарина Унгер е изобретила преносим ферма за отглеждане на годни за ядене ларви. В тях съдържанието на протеини достига до 40%, а като допълнение съдържат и много аминокиселини и калций.
Работата е там, че при производството на месо и местни продукти се изисква голям разход на енергия и вода. Някой може да повдигне въпроса, че при консумирането на ларви се убиват насекоми. А когато удряте комар или буболечка, които ви хапят, мислите ли, че извършвате убийство?
В хитроумния контейнер се отглежда черната муха – neoexaireta spinigera, която ще бъде в основата на хранително-вкусовата промишленост на бъдещето. Един килограм мухи само за три дни могат да произведат до 300 грама ларви.
 – Произведените личинки имат великолепен вкус, напомнят орех с тънък привкус на месо, – казва дизайнерката.
Нейната любима рецепта е ориз със ларви.
О, не се гнусете от всичко това! Луда крава, свински грип и не знам какво още, ще ни помогнат, в страха си, да унищожим добитъка. Е, поне ще ни останат насекомите, те се размножават бързо и дават много повече. Свиквайте с този род мисли 🙂

Физическото пространство или дадено място могат силно да повлияят за задържане на информация в паметта.
Изследователи са показали, че паметта значително може да се подобри, ако се пресъздадат условията, при които е получена информацията.
Ето защо свидетели се водят на местопрестълението или ги молят да си спомнят физическите характеристики на външната обстановка.
Професор Алан Бедели е доказал, че водолазите най-добре си спомнят експерименталната информация, която са получили под водата, когато отнова са се оказали под водата.
Учените говорят за памет „зависеща от състоянието“, имайки впредвид психическото състояние на човека при формирането на спомените.
Спомнянето наинформация е много лесно, когато човек се връща в същото състояние, което е бил. Мястото или дадена обстановка могат да повлияят на нашето настроение. Физическото възвръщане на мястото може да се окаже двойно по-ефективно, тъй като ви помага да се „върнете“ в предишното си емоционално състояние.

Ако все още смятате, че математиката и градината са неща, които нямат нищо общо, вие грешите.
В момента учените разработват математически модел, който ще открива генетичен материал, който може да подобри устойчивостта на хранителни култури към измененията на климата.
Суша, вредители и болести могат да попречат при прибиране на реколтата и подкопават глобалната продоволствена сигурност.
На среща в Мароко водещи математици и биолози са обсъдили възможността за използване на приложната математика, за да се ускори търсенето на начини за създаване на растения, които са устойчиви на изменението на климата и въздействието на вредители.
Изследователите се надяват, че техните математически модели ще ускорят процеса на идентификация в културите  на определени черти, като например сухоустойчивост при растенията, за да се премахнат атмосферните влияния. Експертите смятат, че в бъдеще проблема с недостига на вода в някои земеделска земя ще стане още по-остър.
В момента около 40% от земята, подходяща за отглеждане на култури е засегната от суша. Използването на математически модели позволява на биолозите значително да намалят времето за отстраняване на климатичните влияния върху културите. В противен случай те ще трябва да направят огромно количество експерименти с „проба и грешка“.
В момента фокусът е върху подобряването на ечемика, пшеницата, боба, лещата и нахута.

Подводните скулптури са много популярни в последно време. Сред тях е и необикновената статуя на Христа Спасителя под водата.
Идеята за създаване на статуята възникнала през 1990 г. след първата визита на Римския Папа Йоан Павел II на Малта. Тази скулптора е направена от Алфред Камилери Гаучи. Височината ѝ е 3 метра и тежи 13 тона.
Първоначално скулптурата стояла на друго място. През 1990 г. я преместили на дъното около остров Свети Павел, на 40 метра дълбочина. Но мястото се оказало неудачно. Наблизо имало рибовъдно стопанство, водата била мътна, непрозрачна, а това пречело на туристите да видят скулптората на дъното.
След 10 години през 2000 г. било взето решение статуята да бъде пренесена на друго място. Спуснали я на два метра от брега на 10 метра дълбочина.
Сега триметровият гигант стои на дъното на морето с вдигнати ръце и гледа към остров Свети Павел. Статуята  на Христа под водата периодично се покрива с водорасли и корали.
Сега  в тези води има голям наплив от туристи и водолази от цял свят. Хората искат да видят с очите си това невероятно зрелище.