Един французин пътешествал из пустинята. Негов водач бил един арабски християнин. Всеки ден арабинът не забравял да се отпусне на колене върху горещия пясък и да призовава Бога.

Една вечер французина попитал арабина:

– От къде знаеш, че има Бог?

Водачът му за малко се замислил и казал:

– От къде си правиш заключение, че миналата нощ, край нашата палатка е преминала камила, а не човек?

– Това може да се разбере по следите, – отговорил удивен французинът.

Тогава, показвайки с ръка залязващото слънце, заливащо с лъчите си целия хоризон, арабинът казал:

– Тези следи не са от човек.

Как да стане това? Първо, трябва да направите Исус управителя на живота си.

Проблемът е, че ние обикновено искаме да бъдем мениджър на собствения си живот, за това спорим и не са съгласяваме с Бога. Ние мислим, че знаем какво е най-добре за нас. Причината да сме под голямо напрежение е, че постоянно се борим Бога в ума си.
– Знам, че Бог казва, да се направи това, но искам да направя нещо друго

Всяка сутрин, когато се събудиш, ще трябва да вземеш решение: Кой ще бъде отговорен за живота ти? Кой ще бъде в контрола на нещата, вие или Бог? Кой ще командвате парада, вие или Бог? Всеки ден, миг по миг, вие взимате това решение. Когато решите да бъдете мениджър на собствения си живот, това предизвиква конфликт, объркване и стрес.

Исус казва: “ Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва“. Ето какво християните са склонни да правят. Когато станем вярващи в Христа, ние не Му даваме мястото на водача, а Го оставяме на задната седалка и сядаме отпред на мястото на шофьора. Ние постоянно Му даваме „съвети“:

– Не, включи по този начин. Спри се. Изчакайте. По-бързо! Искам да го направя така. Нека да видя с очите си.

Животът ти не изглежда много красив, когато се опитваш да доведеш Бог в живота си. Ти просто трябва да Му позволиш на да бъде Бог. Направи Исус управител на живота си.

Мъдростта , натрупана от изобретателни водачи на превозни средства от цял свят, ще ви помогне да разрешите дребни проблеми и да направите личния си транспорт удобен и комфортен.

От горещото слънце купето на колата ви се е загряло доста. Трябва да мине много време, докато човек се почувства комфортно в нея.

За да я охладите бързо, трябва да направите нещо много просто.

Отворете един от предните прозорци на колата напълно, а след това няколко пъти отворете и затворете вратата на противоположната страна на колата. По този начин ще изтласкате горещия въздух отвътре.

Ако можете, имате много общи неща с хората от този свят. За много от тях, животът е джунгла. Но не джунгла, където има много дървета и хищници, и такава гора, която може да се отсече с брадва, а хищниците да се сложат в клетка.

Джунглата, в която живеем са непроходимите дебри на нашите проблеми, разбити сърца и празни портфейли. Нашите джунгли са заобиколени от болнични стени, оградени са с бракоразводни процеси. Ние не чуваме пеенето на птици и рева на лъва, до нас достигат само гласовете на недоволни съседи и претенциите на разгневените работодатели.

Нашите хищници са нашите кредитори, а окръжаващите ни гъсталаци представляват досаждащата ни суета. За някои, вероятно много хора, надеждата се превръща в призрачно видение.

Представете си човек в сърцето на африканската джунгла, участващ в сафари. Пред него върви водач, с остро мачете, който прочиства пътя напред.

Измореният от път пътешественик отчаяно повтаря:

– Къде сме? Вие добре ли познавате пътя? Къде ме водите? Къде е пътя?

Водачът се спира, поглежда към човека и казва:

– Аз съм този път.

Ние задаваме същите въпроси и питаме Бога:

– Къде ме водиш? Къде е моя път?

А Той не дава пряк отговор, само слаби намеци и нищо повече. Щяхме ли да разберем нещата, ако Той ни бе открил всичко? Правилно ли ще оценим мястото на своето местообитание? Не, защото сме чужденци в тези джунгли. За това вместо пряк отговор, Исус ни дава много повече, Той ни предлага Себе Си.

Ще унищожи ли Той нашите джунгли? Не, растителността ще остане недокосната.

Ще изгони ли хищниците? Не опасностите все още се прокрадват зад нас.

Исус не унищожава джунглата, а ни дарява надежда, защото ни дава Себе Си. Освен това ни обещава да остане с нас до края.

Ако сте станали християнин и в сърцето си имате Божието Слово, вие можете да живеете в победа.

Може би не сте получили отговорите на всичките си въпроси и не разбирате много от духовните неща, но това няма да ви унищожи.

Причината за вашето падение обикновено са неща, които знаете, че трябва да ги правите, но не ги вършите.

Представете си, че вървите през нощта по непозната пътека в джунглата. Водачът ви има фенерче, което ви помага да вървите по пътя. Но изведнъж решавате сами да се разходите в тъмнината.

Как мислите, какво ще ви се случи? Скоро ще се препънете и ще паднете. И навярно това ще ви причини болка.

Същото се случва с вас, когато вървите с Господа.  Той знае какво ви очаква напред и ви осветява пътя, за да можете да вървите. Вие трябва да следвате тази светлина, за да стигнете на крайната цел, към която сте тръгнали.

Може да не знаете, защо Той ви води точно по този път и да не разбирате, какво точно се случва, но Бог ще допълни вашето незнание чрез Святия Дух. Той ще се погрижи, непременно да победите, ако се придържате, към това,  което знаете.

Продължавайте да се учите. Но знайте, че ако ви се изпречи проблем, това се случва не, защото не сте получили велико откровение от Бога, а защото сте отишли настрани от това откровение, които Господ вече ви е дал. Бъдете верни в тези знания и останете в тях и непременно ще успеете.