Днес се защитават автомобилистите от някои атавистични правни норми, които официално не са отменени до сега. Някои от тези правила могат да предизвикат усмивка.

Много внимателно към този въпрос са се отнесли датчаните.

По закон пред движещ се автомобил е трябвало да се движи човек, размахващ флаг, за да предупреди движещият се конен транспорт, че приближава кола.

Ако се случи така че шофьор с колата си мине край конен превоз и коня се уплаши, водачът на превозното средство, трябва непременно да отбие в страни и да спре.

Осен това, при продължителна нервна реакция на животното, шофьорът е необходимо да покрие своя „железен кон“, за да го скрие от погледа на коня, с цел животното да се успокои.

Последователите на Као Дай религия, широко разпространени в Виетнам, се покланят на едноименно божество, на своите лидери, на водачите на много други религии и не само на тях.

Първият чин на святост в Као Дай е даден на Буда, втория на Конфуций, на трета степен са Исус, Мохамед и Моисей.

В този ред присъстват и Ленин, Шекспир, Жана д’Арк, Виктор Юго….

Музикалната композиция „Печалните птици“ е един от шедьоврите в творчеството на Морис Равел, френски композитор един от водачите на музикалния импресионизъм.

Това е спомен от разходка в гората близо до Фонтенбло, където той е слушал подсвиркването на дроздовете, което, според приятелите му, композиторът много точно е пресъздал в музиката си.

Равел е внесъл в пеенето на птиците субективно начало, украсявайки го с изискана хармония. Тези очертания от натура, обогатяват психологичното съдържание, излизащо от пределите на безкрайността.

Произведението привлича с тънкостта на звучните арабески и колоритната клавирна разработка.

Йожен Дьолакроа е френски художник и график, водач на романтичното направление в европейската живопис.

„Свободата води народа“ е една от най-популярните му творби.

Дьолакроа е създал картината по мотиви на юлската революция през 1830 г., сложила край на режима на Реставрацията на монархията на Бурбоните.

След многобройни подготвителни скици на художника са му били необходими само три месеца, за да нарисува картината. В писмо до брат си Дьолакроа пише: „Ако не мога да е сражавам за Родината си, то бих искал да пиша за нея“.

В центъра на картината е изобразена жена, представяща Свободата. На главата си тя има фригийска шапка, древен символ на революцията. В дясната си ръка държи флага на републиканска Франция, а в лявата оръжие.

Оголената гръд символизира самоотвержеността на французите в този момент, които с „голи гърди“ вървят срещу врага.

Около Свободата са изобразени работник, буржоа и подрастващ, които символизират Братството и Равенството на френския народ по време на юлската революция.

Един французин пътешествал из пустинята. Негов водач бил един арабски християнин. Всеки ден арабинът не забравял да се отпусне на колене върху горещия пясък и да призовава Бога.

Една вечер французина попитал арабина:

– От къде знаеш, че има Бог?

Водачът му за малко се замислил и казал:

– От къде си правиш заключение, че миналата нощ, край нашата палатка е преминала камила, а не човек?

– Това може да се разбере по следите, – отговорил удивен французинът.

Тогава, показвайки с ръка залязващото слънце, заливащо с лъчите си целия хоризон, арабинът казал:

– Тези следи не са от човек.