Тони се окайваше:

– Голям лицемер съм, когато става въпрос за молитва с жена ми. Уча и предизвиквам другите мъже ежедневно да се молят със съпругите си, но …. Минат ли няколко месеца, извинявам се на жена си, че не сме застанали заедно пред Господа. Защо се случва така?

Захари бе по-възрастен от него и на години, и като християнин. Той потупа Тони по рамото и му отговори следното:

– Ако решиш да се молиш с жена си, врагът забелязва веднага. Той ще направи всичко, за да ви спре. Сутрин ще се разсееш, а вечер изтощението и напрежението от деня могат да те повалят.

– Но защо? – отчаяно попита Тони.

– Защото няма нищо по-опасно за врага от съпруг и съпруга, които се молят заедно. Молещата се двойка става трудна за разделяне и силна в Духа. За това дръж я за ръката и изричай думи на глас. Дори да ти се струва, че си тромав и натрапчив, изказвай молитвите си пред Отца със съпругата си, ако наистина искаш бракът ти да процъфти.

– А кога е най-добре да се молим?

– Не ти давам формула или перфектно време от деня, – поклати глава Захари. – Това двамата трябва да го решите. Но ето какво ще кажа още, ти трябва да водиш. Като духовен водач във вашия дом, тази отговорност е твоя, а не нейна.

– Когато този навик ни се изплъзне, обвинявах жена си, – призна си Тони, – но после осъзнавах колко нелепо е това.

– Бог те е избрал да водиш, – насърчи го Захари. – Не защото си съвършен, а защото си Негов. Няма по-добър начин от това редовно да се обръщаш към Него в молитва до съпругата си със смирение, доверие и благодарност.

Мирослав бе напрегнат. Той попита, страхувайки се да изглежда глупав в очите на приятелите си:

– Какво е правел Исус в сряда по време на Страстната седмица?

– Това не е точно указано, – наклони глава на една страна Калоян, – но по някои улики можем да разберем какво вероятно се е случило.

– Някои я наричат „шпионска сряда“, – усмихна се Калин, – защото това може да е денят, в който Юда е предал Исус на религиозните водачи.

– Възможно е тогава Исус да е бил във Витания, – повдигна вежди Методи, – където е бил помазан със скъп парфюм от жена в дома на Симон Прокажения.

– Каквото и да си говорим, това е бил един спокоен ден за Исус, – сподели Стефан. -Време за почивка пред преди кулминационното предизвикателство от четвъртък и петък. Ден за подготовка.

– Явно Срядата е била затишие пред буря, – констатира Филип.

Жега. Едва се дишаше. Лицата на Крум, Петър и Йосиф бяха потънали в пот, но това не пречеше на разговора им.

Споделяха мислите си, без да се интересуват какво става около тях или каква е температурата в момента.

– Още в началото Бог е учил човека, – отбеляза Петър.

– Така си е, – съгласи се веднага Крум. – Адам знаеше какви са неговите граници, какво е приемливо за Бог и какво не.

Изведнъж Йосиф плесна с ръце и попита:

– Представяте ли си какъв хаос би настъпил ако една многолентова магистрала няма отбелязана маркировка?

– Злополуките и объркването щяха да бъдат безбройни, – отговори Крум.

– За това никой не се оплаква, нито мърмори срещу маркировките, – поясни Петър. – Водачите знаят, че така обозначените граници съществуват за тяхна полза и безопасност.

– Вижте съучениците ни, другите младежи, а и малко по-възрастните, – подчерта дебело Крум. – Те живеят според според собствените си морални кодекси и се противопоставят на ограниченията, поставени от Бог.

– В резултат на това нямаме мир и сигурност, – поклати глава Йосиф.

– Някои смятат, че моралните норми ни спъват, – сви вежди Петър, – но те всъщност ни освобождават.

– Ако преброим престъпленията, разводите, абортите и самоубийствата, …., – махна с ръка Крум, – ще установим, че е опасно да се живее извън Божите граници.

– Щом Той ги е дал, трябва да стоим в тях, – заключи Йосиф.

Зимата отдавна бе заела мястото си в планините. Пешо с няколко приятели минаха през портала на курорта, където редовно се караха ски, щом паднеше снега.

На пътеката бяха поставени предупредителни табели за лавини, но това не спря групата да се спусне със сноуборди.

При второто спускане някой извика:

– Пазете се лавина!

Пешо не успя да я избегне и загина в снега.

Някои го критикуваха:

– Новак!

– Какъв ти новак? Той имаше сертификат за водач при опасност от лавини.

– Скиорите и сноубордистите имат най-много лавинни тренировки.

– Но те са по-склонни да се поддадат на погрешни разсъждения.

Пешо загина, защото бе приспана бдителността му.

Бог иска да бъдем нащрек и да се подчиняваме на повеленията му, да помнят миналите Му присъди над онези, които не се покоряваха. Това ще ни помогне да се пазим от духовни опасности отвън и апатията отвътре.

Много лесно е да намалим бдителността си и да изпаднем в безразличие и самозаблуда, но Бог може да ни даде сила да избегнем падането в живота, за това ни дава благодат.

Следвайки Го, можем да запазим бдителността си и да вземаме добри решения.

Малкият хамстер наблюдаваше как колона от мравки леко се извиваше от стената и продължаваше смело към шкафа.

– Ха – ха – ха, – заливаше се от смях хамстерът. – Ох, вие малки нещастници. Трудите се непрекъснато, а събирате съвсем малко.

– Не се заяждай с нас, – каза водачът на колоната мравки.

– Сериозно говоря, – хамстерът повдигна няколко кренвирша, които му бяха дали преди малко. – Вижте какви са моите запаси.

– Ако трупаме повече запаси, както ти предлагаш, – обади се една от мравките в средата на колоната, – знаеш ли какво ни се случва?

– Какво? – ококори очи хамстерът.

– Хората разбиват складовете ни, – с болка каза същата мравка, – смитат с метла събраното от нас. И това не е всичко. Видят ли някои от нас, мачкат ни с краката си.

– О, – възкликна хамстерът, – но защо?

– Така всеки плаща с живота си за хищническата си алчност, – отговори една стара мравка, която вървеше в края на колоната.

Хамстерът тъжно погледна мравките, а после и кренвиршите, които бе прегърнал с лапите си.

– Вземете, – състрадателно протегна едно парче от „запасите“ малкият гризач. – Не съм алчен, нито желая да ви изтребвам.