Когато мина край бара Мартин бе хванат грубо за рамото от един мъж, който изрева в лицето му:

– От кога те чакам?! Бих искал да ти се реванширам за времето, когато ме натопи във вода, ако помниш това бе първата година, когато учехме в гимназията.

Мартин погледна табелката с името на този едър мъж и си спомни.

Тогава той бе дребен, за това не го приемаха на сериозно в отбора. Останалите момчета често го заяждаха.

А един ден един от съотборниците му го бутна във фонтана и той се измокри целия.

Мартин бе готов да отвърне:

– Когато това е станало с теб, аз не съм бил там …

Но тогава усети нежен глас в духа си:

– „Мек отговор отклонява от ярост“.

Мартин бе пред избор. Това бе цяло чудо, че се сети за събитие станало преди толкова години.

Внезапно Мартин каза:

– Матьо, знам за този инцидент, но аз не бях там. Признавам, че когато го чух, се смях, но това бе грешка. Съжалявам. Ще ми простиш ли?

Лицето на Матьо се промени. Гневът му се стопи и той се разплака. Прегърна през рамо Мартин и попита неуверено:

– Не беше там и съжаляваш, че се засмя?

– Да, Матьо, не бях там. Сега съм християнин и съжалявам за много неща, които съм правил преди.

– Променил си се, – леко се усмихна Матьо. – Разбира се, че ти прощавам.

Тошко гледайки течащата вода край тях, попита баща си:

– Татко, откъде започва една река?

– От извор, – бързо отговори бащата без много да се замисли.

– А какво ще стане, ако водата е замърсена още с тръгването си от извора? Кой би я пил? – Тошко изпитателно погледна баща си.

– „Изворът“ на човек се крие в сърцето му. Ако то е “замърсено”, кой би искал да ти стане приятел?

– За това трябва да се грижим за сърцето си, – усмихна се Тошко. – Често съм се питал, как можем да го опазим?

– Ако се стремим да бъдем като Бог и да Го следваме, Неговата любов ще ни учи на това и от сърцата ни ще извира живот, – посъветва го баща му.

Тошко се замисли:

– Кое може да замърси сърцето ми? Какви са признаците на замърсеното сърце?

– Ако не следваме Господа и вървим по нашите си желания и стремежи, какво става? – попита бащата.

– Грях след грях, докато затънем в дълбоката яма, – тежко въздъхна Тошко.

– А можеш ли да изчистиш сърцето си ако вече си го изцапал? – последва нов въпрос.

– Да, – твърдо заяви Тошко, – само чрез покаяние.

– Има ли неща, които пазиш повече от сърцето си?

– Да не бъде, – Тошко бе напрегнат, но отговори чрез Писанието, – „защото от него са изворите на живота“.

Бащата остана доволен от отговора на сина си.

Борис бе доста възрастен. Отдавна се бе пенсионирал. По здравословни причини трябваше да се откаже от шофирането.

Живееше сам.

– Въпреки всичко, се нуждая от помощ, – споделяше той с приятели. – Трябва да взема покупките си, да купя от аптеката лекарства, а в неделя някой трябва да ме закара на църква.

Борис обичаше дните в дома си.

– Наслаждавам се на безплатна музика за поклонение онлайн и библейско преподаване по телевизията през целия ден.

Той прекарваше дните си заобиколен от Писанието, молитва и хваление.

Навиците, които поддържаше, бяха резултата от това, къде бе засадено сърцето му.

Намерил благоволение в Бога, Борис се наслаждаваше на Неговата истина. Често размишляваше върху нея, за това не следваше бунтовния модел на този свят.

Трудности има всеки, но живот установен в пътищата на Господа “ е като дърво, посадено край водни потоци. . . чийто лист не повяхва“.

В зависимост от сезона на живота ни не винаги сме в състояние да прекарваме повече часове на ден в изучаване на Библията.

Въпреки това, Исус засища всеки, който е жаден, който дойде при Него, а Светият Дух изпълва Неговите последователи като река.

Можем да натопим сърцата си в живата вода чрез хваление и разсъждение върху Писанието, а също и чрез грижа за другите, говорене с Бог, докато работим или молим за прошка, когато сбъркаме.

Следвайки Божията мъдрост, ние поставяме сърцата си в плодородна почва. Този живот се нарича праведен и Бог бди над него.

Крум дръпна майка си за ръката и я попита:

– Мамо, какво е ситимово дърво?

– То е вид акация с много красиви цветове, – поясни майката.

– А тук има ли го?

– Не. Ситимовото дърво е било едно от малкото видове дървета, растящи в пустинните райони близо до Израел. Освен това то е плътно и изключително здраво, което го прави чудесно за всякакъв вид дървени конструкции.

– Щом е толкова издържливо, значи не гние, – ококори очи Крум.

– Много си досетлив, – засмя се майката. – Дървото отлага в сърцевината си много отпадъчни вещества, така наречените консерванти. Те правят дървесината неприятна за насекоми и ѝ помагат да бъде плътна и трудна за проникване на вода и други агенти на гниене.

– Какво чудно дърво, – възкликна Крум.

– А знаеш ли каква важна роля му е била отредена? – попита майката.

– Роля? – Крум повдигна вежди.

– Ситимовото дърво често се споменава във връзка с изграждането на скинията. От голямо значение е използването му и при изграждането на ковчега на завета. Помисли си само, скинията е използвана през следващите четиристотин години до построеният от цар Соломон храм в Йерусалим, а ковчегът остава решаваща част от еврейското поклонение до разрушаването на храма от вавилонците векове по-късно.

– О, това наистина е важна роля, – съгласи се Крум.

Днес Тони помагаше на майка си в почистването на градината от плевели.

– Ау, – извика Тони.

– Какво стана, – майка му веднага се приближи до него.

– Убодох се, – Тони стискаше пострадалите си пръсти. – Тези тръни, не мога да се справя с тях. Бодат, трудно се изкореняват и на всичкото отгоре са много нагъсто.

Майка му поклати тъжно глава:

– Ужасно нахални са и много пречат на растенията. Спират достъпа на слънчева светлина. Крадат хранителните вещества от почвата. Заради тях, растенията не получават достатъчно вода.

– Ужасно бодат и ми причиняват силна болка, – оплака се Тони.

Майка му се усмихна:

– Знаеш ли, Исус сравнява грижите, ненаситността ни за нови и нови преживявания и притежания с тръни. Те също ни носят болка и страдание. И ние се суетим около тях, а на нас всъщност ни е нужна светлина, изразяваща се в Божието присъствие, както вода и храна, които са Божието Слово.

– Хубаво сравнение, – Тони се почеса по главата.

Майка му закачливо го попита:

– Кои са твоите тръни, които те задушават?

Тони наведе глава и си призна:

– Много са.

– Чисти ги докато е време, защото много ще пострадаш, – посъветва го майка му.