Бети гледаше ту голямата кутия, ту малкото нещо, което извади от нея.
– Когато видях подаръка си, красиво опакован с червена панделка, си мислех, че вътре има нещо голямо, а то … – разочаровано повдигна рамене тя.
Баба чу думите ѝ, усмихна се и я попита:
– Бети, ами ако вътре нямаше нищо?
– О, бабо, това би било пълна подигравка.
Старицата погали внучката си и добави:
– Понякога, когато гледаме външната форма, очакванията ни са големи….
– А защо не? – намръщи се Бети.
– Това е като човек, който е добре облечен, държи се прилично, но от вътре ….
Бети пак я прекъсна:
– Така е. Мислех си, че Сашо е добър, но се оказа завистлив и зъл, особено ако му направиш забележка.
Бабата се засмя:
– Човек без Бога, колкото и да се представя външно, отвътре е празен. Попадне ли в проблемна ситуация, излизат наяве най- лошите му черти.
– Празен?! – като ехо повтори Деси.
– Само Бог може да запълни тази празнина в човека и да го промени към по-добро, – поклати глава бабата.
– Бабо, като си помисля и аз не винаги съм добра, – въздъхна тежко Деси.
– Иди при Исус и Го помоли да те обнови, така че да бъдеш пример за подражание.
Деси заяви твърдо:
– Ще го направя!
Днес тя празнуваше десетия си рожден ден.
На баба Тони се роди внучка. Кръстиха я Ана. Това бе първото ѝ внуче.