Стоях на перона, а погледа ми блуждаеше между хората. В тълпата едва различих детски глас:
– …отиде до будката от другата страна…и се връща направо през линията. О, не трябваше да мине по моста.
Обърнах се и видях ужас изписан на дребно детско личице.
– Той падна на релсите… – извика момиченцето до мен и се стрелна толкова бързо, че изпревари усилието ми да го спра.
Страдащият от асма гаров служител бе наблизо. Едва се движеше, но тук се оказа на висота. Бързо хвана момиченцето и го дръпна от идващия влак.
Толкова се бях объркала, че едва забелязах, как една летяща фигура в светлосив костюм скочи от отсрещния перон и се озова на линията. Човекът имаше само 10 секунди преди влакът да връхлети върху него. Дали успя да спаси падналото детето, трудно можеше да се разбере.
Експресът беше минал, но какво стана?
Когато облакът прах се разсея, железопътната линия се показа отново. Едва тогава видях, че момчето и спасителят му са невредими.
– Всичко е наред, – каза младежът подаващ малкото телце. – Той е повече изплашен, отколкото пострадал.
На перона отново стана тихо и спокойно, сякаш нищо не се бе случило.

Вятърната енергия отдавна се използва в много страни по света, но тя може да се получи и на места, където по-рано не се е добивала. Както е известно високоскоросните влакове при движение създават мощни вятърни потоци, които могат да се използват за получаване на електричество.

Италианецът Alessandro Luparini и китаецът Qian Jiang са разработили железопътна линия, която създава енергия от вятърните течения образувани от  минаващ влак. Вятърните турбини са инсталирани между релсите. По плана на разработчиците на всеки километър се поставят по 150 вятърни турбини. Енергия ще се произвежда само, когато преминава влак. Един генератор не би дал толкова количество енергия, колкото могат в комплект да дадат няколко такива.

Трябва да се решат и няколко проблема свързани с почистването на ветрените турбини от праха и мръсотията, които ще се натрупват от преминаващите влакове, защото турбините от време на време могат да бъдат запушвани от тях и така те няма да могат да изпълняват функциите си. Освен това турбините могат да бъдат откраднати, за това трябва да се помисли за тяхното обезопасаване от такива посегателства.

На 17 септември 1958г. влак на железопътната компания „Джърси Централ“ катастрофирал и паднал в залива Нюърк. На мястото на трагичния инцидент веднага пристигнали представители на пресата, в това число и фоторепортери, които направили снимки на мястото на произшествието.

На другия ден в един от вестниците била поместена снимка, изобразяваща стърчащия последен вагон,  показващ се от водата, на който можело добре да се види номер 932.

Няколко хиляди души, които видели тази снимка, заложили на това число в незаконна лотария, която се провеждала в този ден.

Каква била радостта и изумлението на тези хора, когато разбрали, че печелившия номер се оказал точно този.

В последно време в големите градове се строят все повече подземни тунели, за да се намали броя на автомобилите по пътищата. Дизайнери, инженери също са решили  да участват  в тези проекти, за да ги направят по-ефективни.
Група корейски дизайнери са разработили нова концепция подземен тунел за големите градове,  способна да произвежда екологично чиста електроенергия. За това се използва енергията на вятъра, образувана при движението на подземните влакове.
Новата система се нарича „Тунелен вятър“. Тя позволява да се предоставя електроенергия на редица обществени комуникации на повърхността на земята, градския транспорт, осветление, асансьори и други.

Човешките грешки могат да станат причина за трагедия или комична ситуация. За щастие, случая с влака отишъл на друго място, а не по предназначението, се отнася към последните.
Влак се отправил към Милано, но когато пътниците се събудили се оказали в Цюрих
Недоразумението се е получило от това, че френски железничари направили грешка при прeместването на стрелките в Леон и вместо в Италия влака се оказал в Швейцария.
За съжаление към грешката на железничарите се добавило и невниманието на машиниста, който не забелязал, че се е отправил в друга посока, вследствие на,което влака не могъл да промени оказаното му направление и да стигне на очакваното място.
По такъв начин пътниците приключили своя път на 280 км  от нужното място.
Френските железничари върнали парите за билетите на пътниците, а след това ги откарали в Милано.