Те са неразделна част от всяко състезание. Анекдотите за спорта често са измислени истории, забавни и остроумни. Те се измислят обикновено от фенове, когато любимците им губят. В такива случаи трябва да се намери и нещо весело, за да се посмеят. Ако не победа, то поне малко хумор.
Ето и някои от тях. Развеселете се и вие.

Млада гимнастичка получила телеграма от главния треньор на сборния състав по гимнастика:
“ Включена сте в отбора, който ще участва за Световната купа. Бързо елате в тренировъчния лагер“.
Тя бързо събрала багажа си и отишла на гарата, но до идването на влака имало още много време.
За да не си губи напразно времето, точно на перона започнала да упражнява упражнения и пируети.
Изведнъж към нея се втурнала възрастна жена:
– Мила, защо толкова се измъчвате? Елате и аз ще ви покажа къде е тоалетната.

Шампион
Неизвестен млад човек спечелил в шампионата на Франция бягането на 100 метра.
– Как успяхте да достигнете такива поразителни успехи? – попитал го един журналист.
– Навярно сте се тренирали дълго в някой спортен клуб?
– Не, обикновено съм на стрелбището. Там заменям мишените.

Говорили си две момчета:
– Аз играех футбол, хокей, тенис, занимавах се с шахмат и картинг, но всичко свърши, когато татко счупи компютъра.
Другото момче се засмя и каза:
– Моя баща казва, че по-добре е да даваш, отколкото да получаваш.
– Баща ти да не е свещеник?
– Не, боксьор.

През 1868 г. американецът Джордж Уестингхаус изобретил въздушната спирачка. Тя работи използвайки смекчаващия ефект на въздушното налягане, за да спре движещ се влак. Железопътният магнат Корнелиус Вандербилт я нарекъл „глупаво хрумване”. Той не вярвал, че въздухът може да спре влак. Но днес въздушните спирачки се използват в автобусите и в камионите.

Въздушното налягане може да направи удивителни неща, но в състояние ли е то да задвижи влак? Само гений можел да допусне, че идеята за такъв „измислен влак” е осъществима.  Точно такъв е бил енергичният, безкрупулен, работохоличен гений с черен цилиндър Айзамбард Брунел. Той посветил живота си на инжинерството. Разработил няколко грандиозни инженерни проекта, за да улесни живота на хората. Разсипал се да строи железопътни линии, гигантски железни кораби и тунели.

Вечно бил потънал в работа и не обръщал внимание на хората. Брунел обичал да се залавя с очевидно непостижими неща. Някой път успявал, но допускал и много грешки. Една от тях била железница, задвижвана чрез въздушно налягане.

Обикновено в главата му се въртели хиляди идеи, колосални планове. ….. И всички те изглеждали толкова лесни.

Брунел с група инженери ходил в Ирландия, за да види как работи първата в света „атмосферна железница”. Железница, на която вагоните се движат бързо и тихо, задвижвани само от въздуха.

Идеята била много проста.

Мощни парни машини изпомпват въздуха от тръбата. По нея се движи бутало. То се изтласква от въздуха, който се опитва да се върне обратно. Буталото е прикрепено към пътническите вагони и ги задвижва.

Другите инженери се присмели на тази чудновата безшумна железница. Смятали я за не практична, но Брунел останал впечатлен. Той предложил да се използва атмосферното налягане в Южнодевънските железопътни линии. Тогава ирландската железница „сдавала багажа“. Но възрастни дами се юрнали да влагат спестяванията си в проекта, нали бил предложен от най-великия инженер по това време. Въздушните кули рухнали скоро.

Брунел отишъл лично да види как вървят нещата. Синът на стрелочника го развел наоколо.

– Кожените уплътнители, г-н Брунел, – прошепнал младежа, обзет от страхопочитание към великия мъж, – изсъхват и се пукат при студено време. А когато е горещо, изгниват.

– Разбирам, – отговорил Брунел. – Каква е тази отвратителна миризма?

– Трябва да е от рибеното масло. Компанията нае хора, които да минават по линията и да мажат кожата със сапун и рибено масло, за да не се втвърдява. Наистина мирише отвратително.

Те продължили да вървят и спрели при една от огромните тухлени помпени станции.

– Тук е другият проблем, – казал младежа. – Тръбите…

– Какво им е на тръбите? – изревал Брунел, заглушаван от шума на машините.

Огромната парна машина, като някой разгневен дракон, бълвала черен пушек. Пухтящите помпи засмуквали въздуха от кухите железни тръби. А с него пристигали мазна вода, ръжда и мъртви плъхове.

– Плъхове …  как са попаднали тук? – изръмжал Брунел, но вече се досещал за истината.

Гладните плъхове били изгризали намаслените кожени уплътнители и те започнали да пропускат въздух. Просмукала се вода и тръбите ръждясали.

Прочутия инженер крачел бясно, а младежа подтичвал след него, за да не изостане. Внезапно Брунел се навел, за да пипне наядената от плъховете кожа.. Младежът го погледнал с ужас.

– Нееее…! – изкрещял младия човек.

Брунел доближил ръката си към уплътнителя и младежа го хванал за рамото.

– Стой настрана, момче! – казал грубо Брунел.

– Не пипайте, моля ви…! – промълвил едва едва младежа.

– Защо не?

Тогава Брунел осъзнал надвисналата опасност. Вакуумът вътре в тръбата не бил стопроцентов, но можел да строши костите на пръстите му. Брунел отстъпил мърморейки. Имало някои неща, които и той не се осмелявал да направи.

През февруари 1848 г. Брунел заявил, че проблемите са разрешени, но седем месеца по-късно посъветвал директорите на компанията да замразят проекта.

На един железопътен мост работил един пазач механик. Реката била плавателна и когато идвали кораби, моста се повдигал с помощта на електрическа енергия.
В стаята на дежурният имало окачено разписание на влаковете и надпис: „20 минути преди идването на влака, моста трябва да е спуснат“.
Веднъж се случило така, че малко преди да мине пътническия влак, дошли три парахода, които давали сигнал, пазача да вдигне моста.. Според инструкциите по това време мостът не трябвало да се вдига, но пазачът си помислил, че за да вдигне моста са му нужни само няколко секунди, корабите ще се придвижат за няколко минути и после спокойно ще го свали.
Но се случило нещо, което не било предвидено. Един от корабите заседнал под моста и не можел да се движи нито напред, нито назад.
Наближавала катастрофа. Дежурният на моста не можел да спре приближаващият се пътнически влак, който с голяма скорост влетял в реката. Много от пътниците загинали. Пазачът бил шокиран от случилото се и го откарали в болницата. Той скубел косите си и крещял:
– О, ако можех…!
Коя била причината за трагедията? Неточно изпълнение на инструкцията. Така е и в духовно отношение. Трябва винаги да бъдем точни в изпълнението на Божиите заповеди, в противен случай можем много горчиво да заплатим пренебрежението си спрямо Словото Божие.
Божието Слово е сила, която ни предпазва от всички заблуди. То е надежден меч за защита, светлина в тъмнината и компас показващ правилната посока в живота.

Австрийския физик Кристиян Доплер през 1842 г теоретически обосновал, че честотата на колебанията, която възприема наблюдателя, зависи от скоростта и направлението на движение на източника на вълните спрямо наблюдателя.
След три години холандския метеоролог Кристофър Бес-Балот се заел да докаже това твърдение на практика.
За целта наел влак с платформа. На нея поставил два тръбача, а на гарата наредил няколко музиканта с абсолютен слух.
Тръбачите на платформата, които се сменяли един друг, държали постоянно нотата сол. Те преминавали край гарата в продължение на два дни.
През това време наблюдателите казвали, че чуват различни ноти.
Този резултат потвърдил истиността на ефекта на Доплер.

Ефективната икономика се различава от неефективната по това, че тя умее да използва най-необикновени източници на енергия. Група учени са разработили технология, която генерира електроенергия от вибрациите на земята, породени от носещия се по релсите влак.
Човек стоящ даже и на десетина метра от влака, знае, че той създава вибрации на земята под краката му. На този ефект са обръщали внимание, когато са искали да обезопасят инфраструктурата от вибрациите, разположена в близост до железопътна линия.
Сега се е появила идеята да се използват тези вибрации за генериране на „зелена“ енергия. Вярно е, че концепцията за T-box  включва инсталирането  върху железопътното платно на малки вятърни турбини, които реагират на зафихрянията на преминаващия влак. Но този път  са изобретили механизъм Stony Brook University, който събира нередовните наравномерни вибрации на железопътните линии в едно направление на движението благодарение, на което може да се генерира електрически ток. Този процес прилича на токоизправителя преобразуващ променливия ток в постоянен.
Благодарение на получената по този начин енергия могат да се захранват неизискващи много железопътни инфраструктури, като прелези, сигнални светлини и др.
С внедряването на тази технология може да се икономисат 10 милиона долара за година. В САЩ тази цифра може да достигне и милиард.